Част 1
Празна, студена, мрачна е стаята, в която свита в тъмен ъгъл, чакам... чакам да мине и този ден. Единствено светлината от полуотворената врата пронизва тъмнината. Тихо е! Само далечният, глух, монотонен шум на заспиващ град е това, което пречи на тишината да господства в пространството. Усеща се леко полъха на нощния вятър, който като крадец се вмъква през отворения прозорец със злокобно скърцащи панти. Скърцането като вик на отчаяние, това влудяващо скърцане от ръждивите панти се появи съвсем внезапно, с вятъра, за да прогони тишината и да добави нотка злокобност в и без това тягостната атмосфера. Малкото вещи, намиращи се между тези четири сиво-бели стени, хвърлят изкривените си тъмни сенки върху дървения под, благодарение на оскъдната светлина, идваща от коридора като нахален неканен гост. В блудкавата тъмнина виждам само силуетите на стари, ощърбени мебели. Чувам едва доловимото туптене на това, което все още мога да нарека сърце - сърце уморено, изхабено от емоции, чужди ем ...