САМОТАТА НА СИЛНИТЕ,ЧАСТ ВТОРА,ТРЪН ОТ РАЯ

 

 

   Глава пета,Иван-един мъж на върха

 Беше преди около две години и половина.Искаше да отиде на изложбата на Джини с тайната надежда да я види.Разбра ,че се движела трудно ,с инвалидна количка след прекарания инсулт.За нея се грижела дъщеря й ,която се върнала от Израел след категоричния отказ на майка си да се пресели там.Иван беше опитал да й се обади по телефона ,но тя вече трудно говореше и не желаеше да се среща с никого.Почина скоро след това,на петдесет и шест години.

 Не можеше да повярва.Не беше я виждал болна,дори леко.Даже не вярваше, че може да остарее.За себе си приемаше естествения ход на времето ,но не и за нея...Отиде в залата едва след като научи за смъртта й.Все още не приемаше, че наистина я няма,че окончателно си е отишла.Не беше възможно да го повярва, особено сред картините й.

 Всяка беше вече видяна или преживяна.Дори много по-късно рисуваните.Ето го голият й автопортрет ,който го беше съблазнил,стъкълцата от калейдоскопа, за които й беше разказал...Портретът му с гълъба.

 Той се наведе да прочете надписа.”Иван-красивото бъдеше”.

 Ето го и вторият-“Иван-неясното бъдеще”.

 Това което му беше неизвестно,беше третият му образ, запечатан на платно от старата му приятелка.Беше го рисувала скоро,когато често го показваха по телевизията.Беше написала с вече трудно подчиняващите й се пръсти на дясната ръка/Джини рисуваше с лявата!/:”Иван-един мъж на върха”.

 И на трите портрета висеше надпис”Продадено”.Кой ли събираше негови портрети?Стресна го момичешки глас:

-Една снимка,моля!Моделът до своя портрет...

-Не,моля ви,в никакъв случай!

 Само това липсваше,вестниците да се занимават и с тази подробност от живота му!Не можеше да се отърси от чувството ,че всяка картина е много интимно свързана с него самия,с това което е било между тях.Като че ли всички знаят всичко за него и всичко за нея.Излиза, че всеки който гледа картините сякаш участва в любовта им по неприятен,досаден начин.Все едно че беше гол пред публика...

 Някой гледаше душата му под лупа и злорадстваше.Какво хлапе си бил!Наивен,стеснителен,самомнителен...искал си да те приласкаят,нали?И тя се е забавлявала да го прави.Сама ти го каза, а ти мислеше че е любов...И всичко това е ясно,не само за нея,за Диана също.Много си давал,много си обичал.А тези хищници около тебе са поемали ласките ти като идоли полагаемата им се жертва...

 Той притвори очи.Едва сега му стана ясен смисъла на битието.На цялото му минало.

 Нямаше споделена любов.Дори тази ,която го ограждаше с  грижи и внимание ,не умееше да дарява ласки.Дори майка му беше несръчна в редките мигове, когато го галеше.Единствено малката Джини,може би...Как само прегръщаше това дете...

 Никой не знаеше единствения жест който го правеше щастлив.Той самият беше в неведение.Никой не знаеше двете думи, които го изпълваха с блаженство...Зави му се свят.

 Защо искаха от него да бъде силен,да се налага,да постига желанията им?Да,техните желания,представяха ги за негови защото те самите не можеха да ги осъществят.Неговите никой никога нямаше да изпълни...

 Овладя се.Тук почти всичко му беше известно.Благодареше се, че никой не подозираше за картината ,която все още беше негово притежание.Нямаше да понесе да я види изложена на показ.

 Беше вече полутъмно.Излезе от галерията, без да се обърне.Нямаше други посетители.Джини беше изгряла изведнъж.Всички искаха да видят изложбата й,после модата отмина.Скоро щяха да приберат непродаденото.Може би ги спираше само скорошната й смърт.Питаше се как би понесла всичко това.

 Била е много болна.Направила изложбата и силите й свършили.

 И да не бяха-какво?Едва ли щеше да рисува повече...Джини,Джини...Трябваше ли да те намеря в смъртта...

 Налагаше се да се стегне.Чакаше го досадно мероприятие.Щяха да му връчват наградата за икономист на годината.Всъщност,наградата беше престижна и той съвсем доскоро й се радваше.

 Представляваше статуетка на известен майстор на малката пластика.Рибар ,който улавя златната рибка.

  Усмихна се в себе си докато влизаше в залата.Никой по-добре от него не знаеш дали е успял да го стори...дали красивата пленница е вече негов трофей...Жените казаха, че е много елегантен в черния костюм и го затрупваха с внимание и любопитство.Харесваха го и говореха винаги с него, макар и да имаше немалко известни личности в залата.Но тази вечер той беше гвоздеят на програмата.

 Изведнъж нещо в него сякаш превъртя на сто и осемдесет градуса.Позволи си някои волности.Каза ,че никога не е бил скромен в мечтите си и това си беше чистата истина.Чуха се нови въпросчета,дали смята че има почва под краката си за големи желания.Заблуди ги.Нека мислят ,че от младеж е сънувал политическа кариера.

 Беше изминала почти година откакто беше министър вече във второ правителство.Предполагаше ,че ще е трудно, но не беше подготвен за този непосилен товар ,който ежечасно нарастваше.Понякога имаше чувството ,че няма да издържи.Че просто не знае какво да прави.

 Облягаше глава на дланите си и си спомняше унизителните сцени на избора.

 Първото правителство беше компромис.Защо се съгласиха да го вземат, той и досега не можеше да си обясни.Не го обичаха,това поне беше ясно.Не само противниците недолюбваха Иван, а и някои от уж съмишлениците му.Можеха да изберат когото си искат.Защо се спряха на него?Може би искаха да се провали и да изпадне от по-нататъшните управленски варианти.

  Изказа се обширно и обосновано за програмата на предишния кабинет.Всъщност,това бяха първите му прояви като депутат.Нещо, с което го забелязаха.Най-вече хората, които се занимаваха с политика.

 Защото тогава на народното събрание се гледаше като на театър с незавидна репутация ,а Кондов не беше от зрелищните артисти.Беше очевидно ,че предишния кабинет не може да просъществува ,дори и да изпълнява стриктно програмата на партията която го беше излъчила.Тя съвсем не беше съвършена ,но можеше да бъде прокарана.

 Премиерът беше икономист и то не лош,ярка личност и популярен сред избирателите на тази партия.Но дългото му пребиваване във висшата номенклатура и типично  спекулативното му мислене го правеха неприемлив и Кондов често се питаше защо тогава партията не извади начело някоя по-малко компрометирана фигура.

 Може би защото мнозинството не можеше да си представи в управлението нови лица,дори привидно несвързани с бившите властници.Може би и защото някой насаждаше в психиката на българина страх от резките преходи и прокарваше идеята за плавен такъв.Никой не беше правил още такъв преход и наистина не се знаеше дали е възможен.Опозицията също отричаше революционните подходи,смяташе ги присъщи на комунистите.

 Но теоретично нямаше време за плавен преход.Някой трябваше да поеме отговорността за жестоките ограничения,за непредвидимия спад,за движението надолу изобщо.Иван не мислеше ,че някой може да го забави или спре.Той просто трябваше да бъде обсъден и предсказуем.За него не беше от значене, че комунистите се страхуват от отговорността на властта точно сега.

 Не споделяше мнението на някои от по-крайните си колеги че трябва да ги оставят да затънат докрай и тогава да се намесят за да бъде победата им окончателна.Той знаеше, че победа не беше възможна .Както и не можеше да има спасение на нацията.Затова изчакването беше безотговорно и чисто предателство.

 Профсъюзите организираха обща стачка и като че ли те свалиха правителството или поне много хора вярваха в това.Членовете им се чувстваха победители.Но за Иван това беше поредният от серията блъфове на премиера.Той си измиваше ръцете за да не изглежда ,че дезертира.Държеше на репутацията си на силен мъж.Правеше се, че се подчинява на волята на народа въпреки обидата.Иван винаги се чувстваше безсилен пред демагогията.Не разполагаше с достатъчно добри средства срещу нея.

 Блъфираха дори и профсъюзните началници, които се надцакваха с отиващите си управници и се мъчеха да останат на гребена на вълната защото и тяхната временност застрашително излизаше наяве.

 Сипеха се изказвания, че комунистите не трябва да управляват,че те просто не могат да управляват в тези условия.Някои бяха за коалиция,други просто я отричаха.Иван беше наясно, че в коалиционно правителство всички действия щяха да бъдат половинчати.Не можеш до безкрайност да поддържаш равновесието без да имаш стабилно парламентарно мнозинство,без да си сигурен дори и в съпартийците си.Излизаше ,че от една страна,имаше куп възражения срещу участието му в коалиционен кабинет ,наречен гръмко”кабинет на националното спасение” или “програмно правителство”.

 Но защо програмно,то още нямаше програма...

 В същото време като че ли нещо яростно го тикаше напред.Наистина ли беше властолюбив?Но какво изкушение е властта в такива времена?Особено властта на този, който трябваше да проведе основната част на най-непопулярните мерки и щеше да обере упреците за нещо, което никой не беше правил преди него!В тези условия властта беше огромна крачка към провала.А той беше на възраст когато това можеше да му коства всичко постигнато и дори непостигнатото ,за което се беше готвил.Можеше ли да превърне властта в триумф?Едва ли,той нямаше заблуди в това отношение.Знаеше, че не е от кастата на сигурните победители.Не

страдаше и от някакъв вид месианство въпреки че имаше собствена жизнена програма и държеше да я изпълни.

 Изобщо,мотивите му да приеме бяха твърде сложни и той самият не беше в състояние да ги обоснове или опровергае.Някой трябваше да започне и по всичко личеше ,че ще е той.Между парламентарните групи сновяха посредници с нови и нови варианти на компромиси.Тромавият механизъм действаше бавно.

 Беше преди Нова година.Премиерът беше подал оставка,президентът посочи новия и следваше гласуване на правителството.

“Поеми въздух преди да решиш,каза Вильо.,Запомни че трябва да работиш с тези хора и не се знае колко време ще продължи това...Не че не си работил с некадърници и идиоти...Забрави ,че са ти приятни или неприятни!Забрави дори че аз или някой друг сме ти приятели...”

 Да,както с горчивина щеше да установи по-късно,беше загубил приятели за да спечели съмишленици.Беше се обявил против хора, които го бяха защитили в труден момент, защото вярваше че не са прави.Особено болезнено понесе нападките на един професор,блестящ икономист с когото беше работил като млад асистент.Тогава публикува едно отворено писмо ,с което се отричаше от някогашния си учител.Можеше ли обаче да го направи четири години по-късно с Велизар?Тогава предпочете да си замълчи.

 Но защо изобщо приеха той да бъде в правителството?Имаше ли значение професионализмът му?Не беше съвсем ясно.Гласуването беше нещо нечувано в демократичната процедура изобщо.Винаги се е гласувало за кабинета като цяло.Но за ТОЗИ кабинет беше поименно и тайно за всеки член.Иван събра най-малко гласове,почти на ръба на петдесетте процента плюс един.Все пак,повечето не бяха преодолели неприязънта си към него.Беше бесен, но не можеше да го прояви.Трябваше да премине и през това...

 Беше почти полунощ ,зиме,малко преди четиридесет и първия му рожден ден.Трябваше да се прибере в къщи ,беше страшно уморен.Не му се говореше за станалото.

-Мога ли да помоля един министър за помощ?-беше една от колежките му от групата на социалистите-Ако си с кола,да ме закараш до в къщи...Мъжът ми щеше да ме вземе ,но не дойде..Мисля ,че ти е на път.

 В колата беше студено и тя трепереше въпреки коженото си палто.

-Не знам как го приемаш, но аз се радвам че си ти.Знам ,че няма да прикриваш мошениците и това за сега ми е достатъчно...Изобщо,ти си знаеш...

-Твоята партия едва ли мисли така...

-Не съди за нас по чугунените глави!Ние също ги наричаме така...В следващия парламент няма да ги има.Освен това и аз като тебе съм безпартийна.Просто съм един сносен адвокат и те ми предложиха да се кандидатирам.Това, което някои в тая партия са вършили,няма нищо общо с мене.Аз съм на тридесет и пет години,какво искаш!

-Аз също не съм от репресираните от комунистите.

-Виждаш ли?Затова бъдещето е за такива като нас!Защо не се качиш да пием нещо у нас?Тъкмо ще се отпуснеш,защото си много уморен,нали?

-Хайде да отложим,искаш ли?-знаеше какво следва от такива покани.

-Поканих те не заради станалото днес, а защото отдавна искам да го направя.Впрочем,винаги ли казваш не?

-Никога не казвам не-усмихна се той-И сега също.

-Добре.Ще запомня ,че ми обеща!

 Беше си спомнил този разговор година по-късно когато в едно интервю го попитаха на какво дължи успехите си.

“На способността си да казвам “не”!”

“Но това не може да се отнася за жените,нали?”,беше коментарът на Нона значително по-късно както вече стана известно.

 Наистина не се отнасяше.Той и не мислеше да забравя какво е обещал на симпатичната и напориста социалистка.

 Как би могъл,дори и сега,година и половина след излизането си от изпълнителната власт да предаде умората си от изнурителната работа която вършеше?Понякога сякаш се събуждаше от лош сън,не виждаше и не признаваше нищо от стореното или то му се струваше недостатъчно и погрешно.Нищо не беше се променило,казваха някои и той беше готов да го признае.Нищо не помръдваше и той не беше в състояние да се справи...

 Почти не спеше,особено в дните на първия етап на реформата.Той самият беше убеден монетарист или поне смяташе ,че това е подходът в момента.После си спомняше ,че всички тогава бяха монетаристи и го смятаха за панацея.Никога не беше стигал до крайност ,дори и в теоретичните си постановки,боеше се от реакцията на хората.За негова изненада,тя беше спокойна.

“Щяха да ме убият на една опашка за кило сирене,каза му Нона,никога няма да го забравя!А дъщеря ми щяха да я смачкат когато се качвахме на автобуса от село...Когато се вдигнаха цените и магазините се напълниха, а автобусите започнаха да пътуват празни,си казах ,че няма никога да пожелая равенство, дори да съм на дъното!Можех да купя всичко,дори това ,от което нямах нужда...каква свобода беше пазаруването!С една подробност:трябваха ми пари, а не връзки!Пари,които не успях да спечеля...

“Предпочитах да стоя гладна вместо да вися по опашки стиснала заветните купони без гаранции че ще получа нещо насреща.Хладилникът ми беше празен ,не можех да си наложа да губя време по магазините и да се превръщам в част от тълпата ,дори и по този начин да можех да придобия нещо без пари.Не знам дали си даваш сметка колко унизително нещо е опашката,как те връща в робовладелския строй.Да чакаш да получиш късче хляб и месо от господаря, след като си изработил цял тон!Исках да КУПУВАМ ,а не да получавам!Да имам свобода на избора-да купя или да бъда гладна!Да работя или да се проваля...Не можеш да си обясниш защо те харесах ли?Ами ти премахна опашките и ми върна самоуважението,ето затова!”

 Хората сякаш изведнъж бяха спрели с тая бясна надпревара да купуват ,да се запасяват,да консумират в условия на изкуствен дефицит.Защото в страна като нашата дефицитът на храни може да бъде само изкуствен.

 Хладилниците вече не се пукаха по шевовете от запаси.Хората отначало се учудваха на изобилието, после свикнаха.От време на време възникваше кратка паника:ще се вдига цената на олиото!Бодри пенсионери изкупуваха наличното, но на следващия ден магазините пак бяха заредени.На какво му приличаше това?

 Иван въртеше в главата си някакъв спомен, който още не можеше да избистри.Ролетките.Ролетките на магазините от детството му.От тях нищо не се виждаше и той се мъчеше да отгатне.Сега с един замах механизмът на свободния пазар беше вдигнал ролетките и по витрините блесна това което България и светът бяха произвели.Да,това е!Каза го на баща си.

-Но ти никога не си искал да ти купя нещо...-каза с учудване той.

-Не беше важно да ми купиш.Трябваш да видя.-каза синът.

 Вече беше видял.

 Тогава баща му беше болен,беше изкарал първия си инфаркт и едва го бяха спасили.Иван трябваше да лети до Франкфурт...или Вашингтон?Беше забравил.Нищо не виждаше от градовете ,които посещаваше.От самолета в колата,после в консулството или посолството,безкрайните учтиво-унизителни разговори по дълга.Опита се да бъде твърд.Те като че ли изобщо не бяха чули за българските предложения.Скоро разбра ,че не беше там за да го чуват.А за да ги чуе той.Изпусна нервите си,та те искаха невъзможни неща!Искаха банкрута на държавата!

“Хората си гледат интереса,каза Велизар,те и хабер си нямат какво е да живееш в социалистическа икономика.Не могат да разберат на какъв хал сме и това си е!Според тях трябва да си теглим последствията защото сме търпели комунисти да ни управляват...То на тях им е все едно комунисти,фашисти или хунта,все са некадърници...Може и за нас да са престъпници, но сме стояли със скръстени ръце!За разлика от чехи,поляци и унгарци...”

 Велизар...Тогава все още мислеха по един и същ начин.

“Нали за това ни хвалеха!Че не сме проливали кръв!Потупваха ни по рамото колко сме мирни...Щом сме мирни обаче,за нас няма и прошка!Също като в училище-който постоянно прави бели ,му се разминава!Казват:”Остави го,той си е такъв!”Но я да се прояви някой който е служил за пример!За него веднага наказание,отлъчване...За да спрял навреме!Другият,все едно,е изпуснат,педагогически брак!Нас още не са ни изпуснали като рая покорна и затова ни плашат...Боже,колко повторяеми са нещата в живота...!”

 Самият Велизар беше педагогически брак.Беше изключван,беше наказван , но в края на краищата завърши защото училищният отбор по футбол не можеше без него!

  Иван мълчеше и драскаше на някакъв лист причудливи многоъгълници,схеми на нереални кристали,разделяше ги на други фигури ,зачертаваше ги.

 Всичко това отдавна му беше ясно.Той го очакваше още от самото начало на промените, а и преди това.Ако си чел стопанска история,не може да не ти е ясно колко пъти мъртвата хватка на победителите е хващала страната във финансов капан.Може и да сме си били виновни,може и да са имали основания да ни държат изкъсо за безотговорната политика и огромните и проблематични кредити...Но това затвърдява окончателно самооценката на масовия българин като жертва на международен заговор.Всъщност, страната винаги се е измъквала и е тръгвала напред.Понякога благодарение на спорни фигури като професор Цанков,например...Съвсем отделен въпрос е,че никога  не е стигнала далеч.

“Измъквала се е ,продължаваше мисълта му приятелят му,но тогава всеки е имал земя,дюкян или работилница...И като притежател и добър стопанин,намирал начин да обработва нивите си и да зареди със стока, материали и суровини магазина или ателието си...”

“Средна класа,каза Иван,ние с тебе май трябваше да се гордеем ,че произлизаме от нея...Само че какво можем на практика?Земята ни е богата,дядо ми е имал много...И какво от това?Братовчед ми е в Германия,занимава се с коли и няма намерение да се рови в пръстта...сестра му живее в града и има стабилна работа...А аз?Не ставам за фермер,животът ми в самото начало тръгна другояче...Но все пак...това е собственост,тя те задължава по някакъв начин!Ще свикне ли някой от нашето поколение с мисълта,с категоричния императив, че е длъжник на натрупаното от прадедите му?”

 Собствеността е отговорност.Тя си е право.Ние сме потомци на хора, които са строили фабрики и са купували земя не за да бъде всичко разпилявано.Не са го правили за себе си.Всеки имал потомство заради което да работи...

  Трябва време.За да заработи у нас инстинктът за собственост...Но кой ще ни чака?

-Той не е преставал да работи,беше мнението на Велизар,всеки се стараеше да отмъкне нещо в къщи,да се обзаведе с реални блага...

-Дълбоко грешиш!Това беше извращение,възпротиви се Иван-Това е малкото,атрофирало чувственце ,което комунистите позволиха да съществува...

-Занимаваш се с философия вместо с икономика,упрекна го приятелят му-Тая статия, която току-що ми я прочете,не е нищо друго освен публицистика!Не ти подхожда,та ти си сериозен ,практик!Просто не върви да се показваш като мечтател...остави го на някой друг!Цифри и факти,момче,нищо друго!Виж,виж само какво си написал:”Инстинктът за собственост е другото име на инстинкта за оцеляване.”И ето това:”Стратегията на пасивния е да понесе търпеливо спадането на доходите ,но да не пожертва време и сила.”.Това е популярно четиво,ако питаш мене...

 Беше прав.За себе си.А може би и изобщо.Той не пишеше статии.

-Нека да е така.Не мога ли да напиша каквото мисля?

-Но ти си финансист,министър,член на кабинета!Политическо лице,в края на краищата!Това те задължава.

-Прав си.Но на цялата мръсотия, която се изля върху ми,трябва да има и противодействие...Защото може и да не издържа...

 Вече дори не се и защитаваше.Всъщност,беше изпитал радост докато пишеше статията.

-Всички сме засипани с мръсотия, но ти си най-вътре.И ако си въобразяваш че ще излезеш чист,много се лъжеш!

 Да,така беше.И няма да е Велизар, ако му прости...

 Иван хапеше устните си замислено.Това не го вълнуваше досега-как ще излезе и дали изобщо ще излезе от политиката.Напоследък идеята да остане в нея не му изглеждаше толкова еретична.Струваше му се лесно-поставя си цели,изпълнява ги.Както досега.Защото са изпълними.Много малко цели са неизпълними.

 И в един момент трябва да си отиде.Когато повече няма какво да стори.Или както се беше пошегувал,ще отиде да оправя други сбъркани икономики...

 А може би когато се изчерпи?Но дали ще има нужната самокритичност да улови момента?

 “Заради властта не мога да жертвам себе си или близките си,беше казал той при друг случай.Не искам да флиртувам със слабите и беззащитните и ако бъда принуден да го сторя,ще си отида...”

 Не осъзнаваше ,че вече е направил много жертви и продължава да го прави.

-Не,няма да стане,беше отговорил Велизар ,ние разчитам на тебе!Не можеш да го направиш!Пък и ти не искаш да го направиш...”

 Как ли звучеше този техен разговор сега,когато бяха на различни страни?

 Бяха минали поредните избори и в новото правителство той запази поста си на финансов министър.Кабинетът беше еднопартиен,без комунисти.Трябваше да се чувства достатъчно сигурен и свободен в действията си.Парламентът работеше на пълни обороти,имаха поддръжката и на една малка дотогава опозиционна партия.

 Една изплъзнала се фраза на президента го ужили.Държавният глава се боял от стремежа на финансовия министър да обхване всичко и да го подчини на властта си.Не беше близък с него.Дори знаеше че бил против неговото участие в кабинета.Но новият премиер се оказал неочаквано твърд и не разрешил да му наложат президентското протеже.

 Иван не очакваше такъв отпор от не особено добре облечения,малко старомоден въпреки тридесет и шестте си години адвокат.Той скоро беше станал лидер на коалицията след избирането на предишния за президент.Изглеждаше колеблив,скрупульозен,прекалено религиозен.Но това впечатление беше заблуждаващо и повърхностно.Отиваше до крайност в твърдостта си.Беше по-скоро боец отколкото политик.

  Иван никога не можеше да действа по този начин.Той вървеше по своя път може би много бавно,почти опипом.Не можеше да си позволи да пренебрегне нито една пречка,нито едно недомислие независимо от кого беше допуснато.За пресата името Кондов стана синоним на възможно действие.

  В началото беше наистина важно да удържи на постоянните искания за пари,на заплахите за стачки.На митингите на пенсионерите-добре облечени и накъдрени госпожи с празни тенджери и господа с дебели шуби...Тук вече не можа да премълчи и изрече нещо за старческия егоизъм.На другия ден на плакатите пишеше:”Вън циника Кондов от кабинета!”

 Само да издържи...

“Справям се,казваше на близките си ,когато се осмеляваха да го попитат,Справям се...кога с инат,кога просто с търпение...”

“Но ти никога не си проявявал инат!”,чудеше се баща му.

 Наистина ,само майка му помнеше подобни негови прояви.

-Много странно,каза Джини която се беше настанила на коленете му ,аз мислех че инатът е крайна степен на търпението...След него вече се проваляш...”

 Беше вече на петнадесет години ,но не се отказваше да се поглези в редките моменти когато баща й беше у дома.Мими вече не смееше да го прегръща и целува както преди.Стана сериозна,имаше и приятел.Само му предлагаше да опита специалитетите й и да си казва мнението.

 Джини я убиваше от подигравки.Казваше, че се готви за семейната академия, а не за университета.

 “Колко жалко ,че са далеч от мене,мислеше си Иван,искам да ги виждам,нищо не искам повече...Джини,голямото ми дете!Мими с нейните желания да ме покровителства и пази,така добре заучени от майка й...”

 Тогава не знаеше за отчаяната борба на Джини със жълтата преса.За това ,че постоянно е била нащрек да не би баба й и дядо й да прочетат някоя гадост за баща й.Беше готова да го защитава с нокти и зъби, ако някой се осмели да го засегне пред нея.

 Не се осмеляваха.Или го правеха зад гърба й.За рождения му ден му подари синджирче от сребро с малко козле,знакът на зодията му.

-Прилича на тебе,каза Иван,нищо че си от друга зодия.Веднъж в парка видях козле да пие направо от фонтанката!Ближеше с език също като тебе когато ядеш сладолед!Всъщност,май бяхме заедно,не си ли спомняш?”

-Да,наистина!Не предполагах ,че и ти  го помниш!Бях много малка,май на три години!И много си падах по сладоледа!О,аз и сега си падам...

 Бяха само двамата.Беше дошла при него в кабинета му.

-Искаш ли да те почерпя?Да те заведа някъде...

-Някъде където има торти!Само че може ли?Не си ли зает?Изобщо,не ти ли преча?Защото мама каза да не ти досаждам...

-Днес може.Днес държа точно ти да ми досаждаш!

-Забрави си подаръка.

-Не е ли несериозно да го нося?

-Защо,всички носят!

-Тези “всички” са под двадесетгодишни ,нали?

-Не е задължително на врата.Може да го скриеш някъде за талисман.

-Точно така ще направя.Тук става ли?-и той го сложи във вътрешния джоб на сакото си-Не трябва ли да се обадим на Мими?

-Остави!Тя днес има сериозно обяснение.Кофти че е на рождения ти ден но...

-И с кого е това обяснение?

-С един дето все я преследва.Днес трябва да го разкара окончателно.

-Защо точно днес?

-Татко,така се случи,не може да се отлага!Ти изобщо не знаеш какви са мъжете!

-Разбра се.Вие по-добре ги познавате.Е,ще отидем само двамата...

-Ти си толкова официален, а аз с тези дънки...

-Голяма работа!Представи си ,че и аз съм с дънки...Харесва ли ти тук?

-Разкошно е!И парфето е световно!Може ли да изям две?Няма да си разваля талията,точно по френските стандарти съм!

 Исках да те питам нещо...просто така!Възможно ли е на петнадесет години човек да се влюби,ама съвсем да хлътне!След като е вече толкова голям и с опит, а да се заблуждава...да робува на илюзии...Изобщо,защо му е да се влюбва?Животът е такъв ,че може всичко да ти се случи!

-Джини,а на четиридесет и две може ли човек да се влюби?

-Татко,да не би да си влюбен?Ще е направо страхотно!При твоя начин на живот ти трябва стабилно семейство!Мисля ,че го имаш.И една скрита,романтична love story.Иначе все ще те боли стомахът!

-Джини ,откога разсъждаваш толкова компетентно за евентуалните ми love stories?

-Не аз,Мирела казва така!

-Мирела сигурно е много зряла за петнадесетгодишна...

-Тя не е на петнадесет години, а на тридесет.

-Не знаех ,че имаш такава приятелка.Какво работи?

-Мирела е моята учителка по български.Само че не казвай на никого че сме приятелки защото го пазим в тайна.Така е по-интересно.Иначе все някой ще каже ,че затова имам шестици по литература.А ти знаеш че по начало съм си добра.Не като Мими,тя не е прочела и пет книги в живота си!

-Омъжена ли е ?

-Разбира се,мъжът й е също учител, само че по физкултура!Не са женени официално,живеят заедно и имат дете...Татко,ти да не помисли че е лесбийка?

-В никакъв случай,просто попитах.Има красиво име.

-Да,нали?Звучи като на звезда и й отива...Не е като госпожа Игнатова!

-Определено.И тя смята че трябва да се влюбя?

-Тя смята, че всички трябва да са влюбени.

-И защо?Може би не всички могат да обичат...и да се оставят да ги обичат.

-Любовта стимулира големите личности ,а бракът ги убива.А ти си историческа личност.Тя така казва.Отговаряш на всички показатели...

 Иван неудържимо се разсмя.

-Не ти ли е неудобно заради майка ти?

-В никакъв случай!Тя едва ли ще го разбере.

-Джини!

-Само не ми казвай че си й бил верен през цялото това време!Би било ужасно ако е истина!Не ми казвай дали е истина ,ако не искаш...Изобщо не искам нищо да си признаваш...Но ти сякаш не живееше на този свят.Така ли не разбра, че аз още от малка не се разбирам с мама...

-Нямаш причини.Тя ти е майка и толкова се грижи за вас...Никога не се е отнасяла лошо с тебе.Може и да е била строга когато се е налагало...

-Наистина ли си вярваш като го казваш?

-Защо,опитвам се да изгладя едно недоразумение!

-Не е недоразумение.Тя не ме разбира.Иска да съм като Мими.Иска да съм кротка,винаги разумна.Така както тя го разбира.Това за мене ,обаче,значи заспала! Да не задавам неудобни въпроси...да съм удобно дете!Аз първо не съм дете...и второ,дори като малка не бях такава каквато тя си представяше че съм била!

-Мисля че се опитва да те приспособи към живота.

-Глупости!Като че ли мога да се приспособя към гадостите!Помниш ли двойката по физика?Не беше честно,дори беше нарочно.Всички в класа знаеха че е така и дори ме защитиха.А тя каза да си седна на задника и за чета че да я поправя!Нямало да ходи да се разправя с учителите за една двойка!Като че ли съм я молила да се разправя!Аз и без друго щях да я поправя...И я поправих,естествено!Исках само да ме изслуша,да се заинтересува от това което аз изживявам...

-Може би е нямала време.

-Ти също нямаше време.Помниш ли какво ми каза?Помниш ли?

-Да.Казах ти:”Джини,ясно ми е че ти се плаче.Защо не си поплачеш,моето момиче?Не си струва за една двойка...но щом ти се плаче...”И ти си поплака.Аз на никого не съм казал.

-Знам.Ти не мислиш че съм глупачка, щом плача за една двойка.А тя мисли.

-Не съм убеден ,че е така.

-Защо пред тебе ми е лесно всичко,дори да плача?А пред нея не мога.

 Замълчаха.

-Татко,а може би и на тебе ти се плаче?Ти би ли плакал пред мама?Изобщо,пред кого...

-Не,Джини,не ми се плаче.Няма да обременявам никого.

-Само не ми казвай, че мъжете не плачат!

-Не,изобщо не го твърдя.Не знам как да ти обясня ,че хората са различни.Едни са създадени да се разбират...

-Както ние с тебе!

-Да,аз съм щастлив че точно ти си ми дъщеря.Но сигурно ще намериш друг с когото да се разбираш още по-добре...Трябва да намериш!

-О,никак не ми се вярва!Не ме лъжеш че си щастлив,нали?

-Лъгал ли съм те някога?

-Не си спомням.

-Има хора ,които не намират общ език дори за най-обикновени неща.Ще срещнеш много такива,вече си срещнала.Приеми го като даденост и ще ти бъде по-леко.Хората не са длъжни да те обичат,не са длъжни да те разбират.Изобщо, за нищо не са ти длъжни!Просто така са устроени и ако не те разбират,не трябва да ги виниш...

-Татко,знаеш ли какво искам?Да се върна с машината на времето двадесет и пет години назад,да седна на чина до тебе и да ти кажа:”Здравей,аз съм твоята дъщеря!Знам за коя ще се ожениш,знам какво ще стане с тебе!Но няма да ти кажа защото тогава може и да не се родя,нали?”От това става цял роман и някога ще го напиша.Ако не ми дойде нещо друго наум...

-Романи ли ще пишеш?

-Аз и сега мога!

-Не се и съмнявам.Няма ли да се прибираш?

-Не.Не ми се иска още един рожден ден!

-Защо?

-Беше толкова хубаво!Да го празнуваме двамата...Искаш ли да е така винаги?Дори и в друг ден...Искаш ли?

-Майка ти се е приготвила.

-Естествено.И ти е купила подарък.Куфарче за документи.

-Защо ми каза?Не трябваше ли да е изненада?

-Нарочно!Тя смята, че е много полезен подарък.Мразя полезни подаръци!Но аз изпреварих всички!И страшно ти благодаря че дойде с мене!

 Вечерта в къщи беше досущ както го беше описала Джини.С безупречно приготвена вечеря,поздравления,усмивки.Жена му беше облякла нов костюм,беше си направила прическа.Изобщо,празникът беше и неин.Беше обсебила дори и празниците му.Той неволно докосна вътрешния джоб.Там кротуваше малкото сребърно козле.Никога не беше говорил с Елка като с малката.Защо се беше случило така?Нямаше обяснение.

 Господи,подари му и цветя!Стандартен скъп букет с целофан!И панделка!Кошмар...Изведнъж в стаята влетя Джини.

-Вижте колко е красиво!

 Беше клонче покрито с ледени кристали.

-Джини,не го внасяй,ще се разтопи!-почти с болка ,но и с възхищение извика сестра й.

-Исках да видя как ще изглежда на свещи и да го подаря на татко!Мими,запали свещи!Бързо!

-Отвън ли го откъсна?

 Двете се суетяха да намерят кибрит.

-Не,аз го направих!Сложих го в камерата да замръзне.Искам да го снимам!

-Джини,не хаби филма за глупости!-прозвуча резкият глас на майка й.

-Не са глупости-каза Иван-Не съм имал нещо по-красиво...

-Бързо,ще се разтопи!-беше го приближил към лицето си.

-Татко,то не понася целувки!

-Тогава ще целуна вас!Нали може?

-Направо прекалявате-отегчено заяви майка им.Но по-късно добави:-Това също е красота.-Беше разбрала че е прекалила.-Но особена.Чудя се как й е дошло наум...Не разбирам защо хаби толкова усилия за нещо толкова нетрайно...

-Мога да го замразя пак.Но няма да е същото.Никога.Защото е истинско.

 Стандартният букет бавно вехнеше в кристалната ваза.Иван тайно откъсна част от клончето и го пъхна при козлето.Учуди се на действията си.Сантиментален ли ставаше?

 Разбра че не само Джини мрази полезни подаръци.От него се очакваше да прояви радост и да носи куфарчето.И сегашното беше подарък от жена му.Не беше и предполагал че ще стигне до подобни мисли.

 Пред нощта получи страшна криза.Напъните за повръщане не спираха и нищо не помагаше.Наложи се да помолят една съседка медицинска сестра да му направи бром с атропин, а после и хлоразин.Рожден ден,няма що!

 По-късно Нона му обясни ,че това е било едно бягство в болестта.Преживяното е породило в него нежелание за близост с жена му.Почувствал се е много далеч от нея,неразбран и оценен погрешно.Кризата дошла по поръчка за да го избави от тази необходимост.

 Това тълкуване му се стори странно защото въпреки отсъствието на дълбоки и силни страсти винаги се любеше с Елка без проблеми.Беше стандартен секс,скрит от очите на децата и родителите му.По един и същ начин,с едни и същи увертюри и послеслови.Дори и разговорите им след това бяха на едни и същи теми.Никак не беше неприятно и той смяташе че приятелката му приема желаното за действително.Кой знае защо,той мислеше че тя ревнува от жена му.

-Ако е така,има ли нещо подобно при жените?

-Да.Главоболие или кръвотечения извън цикъла.

-И на тебе ли ти се е случвало?

-Понякога.

-А сега,когато си с мене?

-Боже мой,какво е това главоболие?-запита го със сериозен тон.

“Никога няма да се разберем с мама,беше казала Джини,не си прави труда да ни сближаваш!Ако наистина искаш да се преструвам на съгласна с нея,настоявай!Но все едно ,няма да стане,дори и заради тебе!”

-Джини,това са пубертетни истории!

-Не са!От четири години имам мензес и вече не съм в пубертета!

-Знам, че от четири години имаш мензес, но не е достатъчно!

-Боже!Наистина ли ме смяташ за дете?Няма да правя скандали,бъди спокоен.По нищо няма да разбере ,такава е!Само си мисли ,че ме познава...Татко,не разбираш ли ,че мама е много различна от нас?Че изобщо не е на твоето ниво,че не може да чувства като тебе и мене?Моля те,не упорствай,искам само да си признаеш ,че го знаеш!На никого няма да кажа...

-Може и да е така...-неохотно потвърди той-Но тава не е причина да не общуваме...

 Беше му много приятно с нея.И малко мъчно.Как да й обясни ,че тя самата губи като не се доверява на майка си?Това му се струваше много опасно.

 Но две години по-късно Джини сякаш се беше примирила с очевидното.Беше станала по-тиха,по-замислена,избягваше споровете.Веднъж надникна при него с плаха усмивка и попита дали може да постои.Просто така,без да говори.

-Защо да не говориш?-попита баща й.

-Защото няма за какво.

 Наистина постоя малко мълчаливо докато баща й не изтрая:

-Все пак,нещо има,нали?

-Не е важно.Изобщо не си струва да те занимавам.

-Хайде де!Познаваме се,нали?Сигурно си харесала някого...

-Мисля че не е сериозно.

-Нищо.Разрешавам ти да ми разкажеш.Дори много искам.Хайде,Джини,изплюй камъчето!

-Защо мъжете са толкова ревниви?Всички са ревниви,нали?

-Май че е така.Свикнали са да притежават.И да придобиват!Не обичат да губят..Мъжете имат много цели власт,пари,енергия,воля,скорости...

-Но когато са много млади,например на седемнадесет?

-Възрастта няма значение.

-И ти ли си бил такъв?

-Не става въпрос за мене.

-Защо?И ти си бил на седемнадесет.Кого си ревнувал тогава?

-Една приятелка.

-Красива ли беше?

-Това също е без значение.Но щом питаш,тогава беше най-красивата на света.

-А сега?

-Сега е просто една красива жена...

-Ревността помогна ли ти да я задържиш?

-Тя никога не разбра за нея.Мислеше ,че ми е все едно...

-Това не е хубаво.Сигурно е била обидена!Бил си ужасен!

-Джини,в края на краищата,ти харесваш ли да те ревнуват или не?

-И аз не знам,татко!Не понасям да не ми вярват, но в същото време е хубаво да знаеш ,че някой се измъчва заради тебе...

-Ето,виждаш ли?Затова аз не исках тя да разбере...А ти ме обвиняваш!

-Не е много прилично да го призная ,но какво да правя когато така го чувствам!

-А ако съвсем съсипеш момчето?Мъжете са много чувствителни.

-Как ли не!Той сам си го прави!И се е напълнил с тройки...Като че ли на света има само любов!

-А какво друго?

-Много неща.Аз например,обмислям по-нататъшния си живот.

-Не виждам някакви резултати от този усилен мисловен процес.

-Татко!Щях да те питам...искаш ли да ти приготвя нещо за ядене?

-Откога се занимаваш с готвене?

-Сандвичите със зеленчуци не са готвене...Просто се измъчвам като те гледам само на бисквити и прясно мляко!

-Аз не се измъчвам.Ако на тебе ти се хапва нещо,приготви си...

-Опитай го-каза след час-Може и да ти хареса.Сигурна съм само в едно:абсолютно е диетичен и полезен.

-Е,не е върхът на вкуснотията но...Джини,и ти ли смяташ че любовта на мъжа минава през стомаха?

-Така казват.Не че вярвам...особено за тебе...

-Права си.Никога няма да се влюбя с посредничеството на стомаха си...

-Ще оздравееш и може да опиташ...

-Джини,ти харесваш това момче,нали?

-До голяма степен...Не е върхът и си го знае...Общо взето,да!

-Тогава не трябва да имаш резерви.Не трябва да го лъжеш.Мъжете не понасят неискрени жени.

-Така ли?Ще го имам предвид.Да не искаш да кажеш, че трябва да стигна до край с него?Изобщо,ако съм искрена...и признавам желанията си...

-Само ако ти го искаш.Или съм закъснял със съвета си?

-Не много.Само две седмици.

 Значи това било!Неговото малко момиче вече е жена.Беше му малко странно, макар че нямаше причини да се учудва.Тя едва ли е била безразсъдна или просто любопитна.Сигурно одобрява този хлапак...Ако не го обича,поне го приема!И тогава защо да има задръжки?Та нали и тя нямаше задръжки!Тогава бяха на същите години...Не беше се сещал скоро за Диана.

-Татко,каза дъщеря му на излизане,аз знам коя си ревнувал.Името й започва с “Д” и е много известна...На никого няма да кажа!

 Джини търсеше неговото одобрение.Защо?Не допускаше ли ,че на него ще му е мъчно за доскорошната й невинност,че дори може да ревнува...Можеше да му спести новината.Чудеше се дали майка й я е забелязала нещо.

-Какво става с Джини?-попита той-Нещо е станала по-кротка.

-Време й е.Не е малка.Трябва да стъпи на земята най-сетне.

-Нещо да не се е случило?

-Какво да се случи?Учи добре,какво искаш...

-Има ли приятел?

-Има някакъв.Не ти ли е казала,нали споделя с тебе...

-Познаваш ли го?

-Не ми го е показвала.От тяхното училище е...Детска работа...Защо?

-Просто питам.

-Тя не е малка.Естествено е да има приятел.Вие,бащите,винаги ревнувате!

-Направи ми впечатление ,че е променена...Дали е свястно момче?

-Не е променена.Това е временна история,Мими така мисли.

 Как можеше да не забелязва?Да не усеща?Иван не посмя да й каже какво знае.Джини едва ли щеше да е съгласна.

  През лятото,когато двете момичета искаха да отидат на море с приятелите си,тя се беше възпротивила:

-Не мога да ги пусна!Как ще съм сигурна ,че ще спят поотделно?

 Той я погледна почти със съжаление за закъснялата й загриженост.

-Трябва да ти кажа като мъж ,че момчетата не ходят на море с приятелките си за да спят в отделни стаи!

-Но Джини е още малка!Няма осемнадесет...Пък и Мими не е престаряла!Ти си много либерален,обаче ако направят някое бебе,ще ме оставиш аз да се оправям!

-Добре ще е да се погрижиш предварително.

-Как?Да им купя презервативи ли?

-Не.Можеш просто да проучиш дали са си купили.Или тайно да пребъркаш багажа им...

-Мислех, че е рано...-тя го погледна безпомощно както някога когато беше малко неопитно момиче.Къде живееше ,в края на краищата!-Аз на техните години...

-О,не ми говори за тогава!Бяха други времена,поне за нас!

 Каза го прибързано и веднага съжали.

-Какво искаш да кажеш?Аз се пазех за тебе и не съжалявам!

 Наистина не съжаляваше.Беше сигурен ,че не е имала друг мъж освен него.Може и да са я пожелавали.Тя съвсем не изглеждаше зле.Може и тя да е харесала някого.Но едва ли е стигнала дори до флирт.Елка не умееше да флиртува.

-Не трябваше,обаче ,да се пазиш и от мене.Това исках да кажа.

-Изобщо не си искрен...Толкова други жени имаше...Мислиш че не знаех ли?

-Не си го показвала.

-Нямаше смисъл.Трябваше да задоволяваш физическите си потребности.Нали мъжете не могат без това...Казват, че не го бъркали с любовта...

 Без да иска ,го унизи за пореден път.Горката.Тя си мислеше ,че само това му е липсвало с нея.Нещо ,което тя не смяташе за първостепенно.То,обаче,е било от огромно значение за него и го е изпращало при Джини,Диана или другите,повечето негови колежки.Една от тях дори им стана кума...

 Може би смяташе ,че е привилегирована защото за нея оставаше духовното общуване.Нашата връзка е трайна и все някога ще дойде времето и на секса след като другото си го имаме.Защо да поставяме на първо място нещо ,което може да получи и при други подходящи за целта жени.Услуги от всякакъв вид...

 Той искаше да й каже /и сигурно някога щеше да й го каже!/ че всяка от тези подходящи жени му е давала много повече  от нея тогава.Че тя започна да прави за него всичко с небивала всеотдайност едва когато вече спяха заедно...Че не обича въздържанието в интимните отношения,приема го като цинизъм.Че сексът е форма на искреност,върховна форма на свобода...Че все пак е имал критерий когато е бил с тази или онази... и те не са били толкова много, колкото си мисли...

 Искаше да й спомене за уважението си към женската всеотдайност като залог за приятелство.За това ,че жените с които беше, също уважаваха личния му живот и не постъпваха като нея.Те никога не са искали да го променят.Но тя едва ли щеше да го разбере.И на него самия му звучеше объркано.Пък и всичко беше минало.Отдавна.

 Изброи му със завидна методичност имената на приятелките му по хронологичен ред.Много дълго беше премълчавала и той мислеше че е забравила.

“Каква памет,каза си Иван,що за невероятна памет за чуждото минало...”

 Не помисли ,че нея сигурно я е боляло от всичко това.Но и така да е било,защо е мълчала?Защо е приемала стандартните му ласки със стандартна отзивчивост?Можеха да говорят за това.Можеха да бъдат по-близки...

-Не я съжалявай толкова-каза Нона-те всички много обичат да се ровят в досиета или личен живот.Особено на най-близките си.Най-често с добри намерения,уж за да помагат.Умират  да научат за някоя твоя тайна изневяра или сексуален провал.Сякаш изпитват оргазъм от това...Ти с твоя произход!Какво поле за садомазохистични ровичкания!Рай за комуниста!Държат се винаги така,независимо дали са хвърлили билета си или не.Защо да не го проуча малко този,какво като е толкова готин!Я да видим докъде мога да стигна!И стигат до нещо от което им се плаче...

 Понякога се мъчат да се въздържат, но и тогава са изкушени от партиен другар:”Ти знаеш ли че твоят еди-кога си е избягал от бригада?Пропуснал да пише в автобиографията си ,че баща му бил анархист!Я го застъпи някой път ,да видим  какво ще ти каже!”

 Сигурно е била много нещастна от твоите изневери и се е успокоявала с тези почти детективски проучвания.Но все пак се е омъжила за тебе-грешния,безпартийния,с неправилното мислене...Това е било все едно като през миналия век в северните щати.Тогава се обръщали задължително към черните с “мистър” и “мадам”, но не се сродявали с тях.Виж американските филми,къде в тях има смесена семейна или дори любовна двойка?Оня велик филм”Познай кой ще дойде на вечеря” не беше създаден от тия хора!

  Може би е трябвало да й разкажеш за себе си,да й покажеш ,че това е само минало ,което няма да се върне.Ако тя ти помогне...Но и да я убедиш, че не съжаляваш за нищо и не се чувстваш виновен.

-Правил съм го.Но тя ме прекъсваше и казваше, че не я интересува.Че ме приема такъв какъвто съм сега.

-Защото е знаела повече от самия тебе.А другите ,с които си бил не са знаели нищо.Тя смята ,че така ги унижава...

-Но ти знаеш...

-Разбира се.Достатъчно е да те погледне човек.Толкова си хубав...като от стиховете на Усин Керим...Ако бях на нейното място...ако можех да бъда...

-Какво щеше да направиш ,ако знаеше че съм бил с друга?

-Нищо.Щях да взема още една специалност или да защитя дисертация...Но аз бях много обичана през последните години.Затова се задоволих само с две...А още от малка баба ми казваш:”Не пей на масата,ще залюбиш циганин!”Защото все си тананиках когато ядях...Ако знаеш колко фалшиво...

-Защо говорим все за това?

-Защото ти го приемаш много бавно и това е нормално.Приемаш го с разума си.То трябва да стане за тебе просто една истина.Ни добра,ни лоша...само истина.Истината няма характеристика добра,лоша,унизителна.Тя се измерва с проценти на изясненост.

-Мисля че вече съм го приел.

-Имаш още стъпала.

-Както в съня?Това ще свърши ли някога?

-Естествено.Както всичко.

-Колко си уверена!И има ли нещо общо с властта и проявите ми там?

-Може би.При тебе съществува комплексът на неосъзнатата истина.Той те тласка към себеизява от голям мащаб.Това съвпада с плановете на жена ти, защото тя отъждествява бъдещето си с тебе.Като всяка жена.Колкото по-унизителна в очите на околните изглежда тази истина,толкова по-силна изява търсиш.И когато за нея има пречки,положението ти изглежда трагично.Унизителна,тоест нископроцентна истина и висша изява...Всъщност и от едното и от другото те отделя огромна пропаст.Нито истината е толкова трудна за приемане от обществото,нито пък властта е чак толкова силен символ на изява ,колкото си мислиш...

-Изобщо не съм мислил по този начин.Дори не съм го осъзнавал.

-Разбира се.Ако го беше осъзнал,щеше да го преодолееш сам.

 Той се разхождаше из стаята с гъвкавата си плавна походка.

-Искам да ми разкажеш как ти приемаше това твое битие във властта.Без технически подробности ,освен ако много се налага.

-Много е сложно.Сигурно съм приемал нещата едностранно ,защото се опитвах да ги канализирам сам.Не може да се канализира нещо, което никога не е било елемент от някакъв порядък.То просто няма място в него,нито никъде.Мислех ,че не ми стига времето.Трябваше да внимавам за да успея.Мислех ,че за да получа крайни резултати,ми трябва още по-голяма власт.Или поне съдействие от тези, които я имаха.Премиер,президент,министри,лидери на партии...синдикалисти.Но не бях дипломатичен и това ми струваше много.Всъщност,не успях в намеренията си.

  Наистина говореха за него че бил  големият бос в кабинета и че премиерът винаги търсел съгласието му.Донякъде беше вярно.Но само донякъде.Имаха общо възгледи и не беше трудно винаги да стигат до съгласие.А и различията помежду им щяха да са пагубни за цялата политика.

  Говореха че Кондов провеждал политиката си чрез съветниците на премиера,хора с не много ясен морал и отговорности.Че съществували тъмни отношения между финансовия министър и нефтокомпаниите, в една от които известно време работеше жена му.Никой не го обвиняваше направо в корупция ,но и никой не вярваше ,че е останал без придобивки от високия си пост.В медиите използваха икономическото невежество на читателите и тръбяха че е много твърд и показва мускули или че не защитава резултатно националните интереси в преговорите за външния дълг.Грешка беше,и то негова, че не беше провел паричната реформа.Като че ли можеше при това мнозинство в парламента!

 Че пречел на частния бизнес.

 Че унищожавал социалните програми.Че подписвал смъртната присъда на културата.На всичко казвал”Не!”.

  Веднъж по телевизията показваха филм за деца без родители.Водещата питаше дали е възможно да получим отстъпки от международните финансови органи ,основавайки се на тежкото положение на българските деца.Това го изкара от равновесие.Каза, че всяка нация е длъжна да спаси децата си сама, защото иначе няма право на съществуване.

 Беше го яд на тия евтини трикове ,предназначени за широка публика.Какво, по дяволите, щеше да трогне Лондонския клуб?Това че българите безотговорно оставяха децата си в домове за сираци заради една заешка устна или лека пареза и на всичкото отгоре се инатяха и не ги даваха за осиновяване в чужбина?Че се отказваха от трето нормално родено дете?Че нямаше закон ,който да задължи безотговорните да плащат на този който се нагърби с тая тегоба?Че за всичко разчитаха на банкрутиралата държава...

 Журналистката го попита спокойна ли е съвестта му.

“Какво общо има тук моята съвест,госпожо?Аз съм администратор и върша работата си!Какво повече от това очаквате,при тези закони според които всеки може да се освободи от отговорност за децата си когато му се прииска?”

  Беше бесен.Бяха го поставили в положение да се отбранява,да се оправдава за инертността и мързела на други,анонимни и безотговорни до цинизъм.Като че ли държеше вълшебната лампа на Аладин!Не можеше да не си спомни месеците когато беше без работа.Как беше готов да върши каквото и да е ,но децата му да не почувстват че е паднал на дъното...това и жена му не можа да го разбере.Той никога нямаше да скръсти ръце и да чака за подаяние.

 Според Иван,имаше истински аутсайдери в обществото ,които не можеха да бъдат други по физически или интелектуални причини.За тях имаше регламент навсякъде в света.Добър или лош,имаше го и у нас.Повече обществото не можеше да даде на този етап.

  Имаше обаче и такива ,които се харесваха като аутсайдери а бяха просто мързеливи или пасивни.Димо би махнал с ръка:”Остави ги,бял боклук има навсякъде!”

 Понякога едва се овладяваше.Особено в случая с шефа на БНБ,негов преподавател,много колоритен старец.Иван не винаги беше съгласен с него ,но общо взето работеха добре.

 Изведнъж в печата се появиха намеци за компромати срещу професора.Един политик се писа за герой и уж предотврати публикуването на материала ,който обаче вече беше станал известен.Професорът подаде оставка,всички драматично го молеха да я оттегли.Абсурдът беше пълен, тъй като ни в клин,ни в ръкав плъзна слух ,че Кондов бил на дъното на историята за да отстрани топ банкера.

 Журналистите го издебнаха няколко минути след като беше научил тая подробност за себе си.Десетки погледи бяха насочени към него.Имаше чувството че е в мрежа.В мрежа от микрофони.

“Нямам какво да кажа!”,беше всичко което успя да процеди през зъби.

 Беше привидно спокоен, а всъщност в тиха паника.Без да съзира изход от положението.Защото всъщност компроматът беше верен.Отнасяше се за сина на професора и негово заиграване с една силова групировка.Нямаше как да се излезе от положението.Ако професорът си идеше,на негово място щеше да дойде друг,свързан с друга мощна група която Иван подозираше в стремеж към тайно изкупуване на част от държавния дълг.Дори имаше някои доказателства.

 Но дори и с тях,кой прокурор би направил нещо в тази насока?Опитваше се да предотврати светкавичното овладяване на икономическото пространство от съмнителни сдружения ,набедени синдикалисти,пропаднали политици ,които търсеха реванш във финансови машинации.Или поне да предупреди за тази възможност.

 В отговор на това,още на третия месец от дейността на не комунистическото правителство един синдикален лидер поиска оставката му.

  Това дойде в момент когато водеше трудни преговори в чужбина.Направо като букет за “добре дошъл” на летището.Иван нарече това искане истерия, а въпросния лидер грандоман и се запъти към колата, която го чакаше за да замине в провинцията.

 Не можеше да се нагоди и да приеме демагогията на популизма.Не искаше да обещава неизпълнимото само за да отърве кожата.Синдикалистите се превръщаха в кадровици на управлението и изземваха функциите на бившата компартия.Те издигаха многобройни искания за смяна на директори на предприятия.Понякога мотивите им бяха чисто лични и необосновани.

 Министърът на индустрията ту проявяваше твърдост,ту отстъпваше без бой и беше първият нарочен за сменяне.Играта загрубя.Хаосът в предприятията вследствие на многобройните рокади принуди премиерът да предприеме смяната на И.В.Синдикатите,обаче,не се задоволиха с няколкото кадрила на кабинета и се почувстваха достатъчно силни за да продължат натиска върху управляващите ,които се крепяха с помощта на една малка партия.Тя неочаквано получи звездната роля на балансьор и дълго време не пропускаше да се възползва от нея.

  Тогава Иван разбра,един от първите, че това правителство беше вече нарочено за поредния гаф в сбърканата ни държава.Оставаше само да гадае кой щеше да е поредната жертва и с кого щяха да си поиграят малко преди да го опозорят.Престана да чете вестници и се надяваше и близките му да не го правят.Отказа  да се яви в едно телевизионно предаване със синдикалния лидер който се изявяваше като сив кардинал и го нарече “парвеню” и “въжеиграч”.

 Беше си изпуснал нервите,понякога едва ли имаше точна преценка за нещата които вършеше.Опита се да овладее положението с интервю пред един вестник.

“Няма да клекна пред нечии мании за величие.Ако тези които ме избраха ,поискат оставката ми,ще я получат.Но обяснения лично на г-н Т. няма да давам!”

 Върхът беше когато в едно уж литературно предаване една доста известна дама в тези среди каза, че в момента се водела доста интересна борба и по всичко изглеждало ,че главата на Кондов вече била изтъргувана.

 Водещият зяпна от учудване защото беше задал въпрос ,който не предполагаше такъв отговор.Беше направо стъписан, а той беше виждал много откачени екземпляри.Иван не знаеше дали да се смее или да се ядосва.И тя ли ще си играе на политическа врачка!

 Представи си доста дебеличката дама в балетна рокличка как танцува като Саломея за главата на Йоан/пардон,Иван!/Кръстител и се почувства особено.

“Я не се прави на жертва,каза си,нищо страшно не ти се е случило.Винаги можеш да си отидеш.Но тава ще стане когато трябва,нито по-рано,нито по-късно...Имаш толкова работа,защо се впечатляваш от презрели интелектуалки!”

 Намеси се и синдикалната дама с дрезгавия глас и профил на хищна птица.Тя пък направо честити новата длъжност на предполагаемия му заместник.

“Не знам какво им става на тези жени,дебнат всяка моя стъпка!”

 Иван не можеше да се начуди на начините ,по които цяла плеяда репортерки си изкарваха хляба.Според тях, той имаше поне няколко фирми,една от тях в Италия,някаква бензиностанция в град, който знаеше само на картата а и там не можеше да намери веднага,луксозни вили къде ли не също бяха негово притежание...

 Вече дори не му беше смешно.Изпадаше в безразличие и дори не се мъчеше да опровергава написаното.И как да го стори?Има ли в страната някой ,който да чете опровержения и да им вярва?Нали по-рано се опитваше да отрича лъжите,повече заради жена си и близките,те го изживяваха много болезнено.Нямаше никакъв резултат.

 Едва сега му стана ясна страшната цена която плащаха те за неговото издигане.В едно общество където пълното омаскаряване е основен принцип на информацията,те преживяваха ежедневни,постоянно умножаващи се агонии.Елка даже не можеше да го скрие.Той достатъчно добре я познаваше и привидно доброто й настроение не можеше да го излъже.Дали вече и тя не се съмняваше в него?

 Значително по-късно разбра, че не е бил прав и е сторил добре ,че не е изказал съмненията си.Щеше да я обиди ,за кой ли път ,съвсем неоснователно.

 И тук е мястото на “Интер Константа”.Излезе ,че тая фирма е внесла без мито цигари и алкохол за стотици милиони и никой не знае как е станало.Появи се едно писмо с молба за разрешение с неговия подпис.И се започна.

 Питания в парламента.Всеки ден за парламентарен контрол започваше с това.Подмятания за корупция,дори изчисляваха комисионната която бил взел.Намеци за сваляне на имунитета,за съд и така нататък...

 Напразно той поясняваше ,че този документ е без всякаква стойност.Че за подобно разрешение е необходима цяла процедура, а тя не е спазена.И дори да е била,за няколкото дни ,които беше точно отбелязал на писмото,цялото количество не можеше да мине пък дори и да бяха вървели камиони през всички гранични пунктове.Че в списъка на стоките фигурираше офис оборудване  и изобщо не се споменаваше за цигари и алкохол...

-Все пак,допуснал си грешка-каза Нона-И то не защото си подписал,ти дори не помниш как е станало.А защото смяташ ,че можеш да убедиш някого в невинността си.Ето,сега се опитваш да убедиш и мене!Правиш все същата грешка.И страдаш от това ,а не от вече стореното...на мене ми е все едно защо си подписал и дали изобщо си подписал писмото.Нали според закона то няма стойност?Ако имаше,досега да са ти свалили имунитета и да те съдят...Аналогично е когато напиша рецепта и я подпиша без личния си печат.Дори да е погрешна,в аптеката ще ми я върнат за подпечатване и тогава мога да поправя евентуалната грешка.Както ти щеше да направиш ,ако се беше задействала процедурата.Но в твоя случай някой в аптеката е играл срещу тебе или пациентът изобщо не е бил в аптеката ,а е купил лекарството на черно.Някой или някои са си затворили очите за да те натопят,за да се оправдаят уж с твоето”приятелство” с шефа на фирмата.Повтарям,ако имаха и най-малката възможност,щяха да те съдят.Щом не го правят,значи само заплашват и блъфират...

 Със заплахите беше свикнал.Жена му уреди да сменят телефонния номер, но и това не помогна.Понякога си мислеше, че наистина е виновен.

 По дяволите,по-добре да беше!Най-неблагодарната задача у нас е да се прави човек на невинен когато наистина е така.По-добре да си виновен,казваше Нона и да те разкъсат или да ги подчиниш.Или както в лицемерните “нормални”държави ,да си признаеш,да ти простят и после цял живот да ти напомнят че ти е простено...

 Не мога да приема лицемерния хуманизъм,продължаваше тя,предпочитам да си изтърпя присъдата, вместо да ме помилват!Или да горя в казана ,вместо да ми прощават!А ти?

-Не понасям високи температури и не съм толкова краен като тебе!

-Затова ли все пишеш опровержения сега?Въпреки че тези ,към които са адресирани не ги публикуват?

-Вече няма да пиша дори ако ме обвинят в потопяването на “Титаник”!

-Значи, все пак казана,така ли?

 Разсмяха се и двамата.Беше неочакван завършек на тягостния разговор.Той не можа да удържи на напора й да решава максимално просто и по необикновен начин нещата.Тя беше с някакъв костюм,панталон и блуза от лъскава синя,навярно индийска материя и той за кой ли път си каза че синьото е нейния цвят.

 Не,той нямаше да попадне в казана!Той –никога!Спомни си как го беше нарекла в първото си писмо-сивият кардинал, който никога не става крал.Да,цитира я той,защото това е играчка за суетни принцове и любимци на тълпата...

-Да,точно така.Но тази играчка ти харесва,нали?Излиза ,че не съм била права.Добре,не ми отговаряй щом не искаш...

 Недалеч от хотела шумеше поток,необичайно пълноводен за късното лято.Заслушаха се в шума.

-Не казвай че никога не си страдал от комплекс за непогрешимост ,едва ли е вярно.Съпротивата само на тази мисъл е вече осъществен комплекс.Неуспехите,пречките,подлостите са достатъчни като храна на омразата, която си изпитвал в отговор на атаките към тебе.

-Не,не си права!Не съм толкова възприемчив към злото.Вършех работата си почти спокойно.Ти си спомняш, че края на септември нещата не бяха толкова зле.Инфлацията почти беше спряла,преговорите по дълга почти на прага на успеха...Бях почти готов с новия бюджет.Данъчните закони...ще кажеш че пак се защитавам ,но толкова дълго време го правех...Те не бяха съвършени и Вильо имаше доста забележки.Жълтият печат плачеше за частния бизнес към който се протягала костеливата ръка на Кондов.Не помня ръцете ми да са били костеливи.Може би когато остарея...-той протегна ръка към нея.Имаше хубави гладки ръце с дълги пръсти.

-Разкажи ми за Велизар-каза Нона.

 Той видимо трепна.Не искаше да говори за това.Конфликтът им бил на строго професионална  основа,нищо лично.Още когато внесе в парламента финансовите законопроекти,Велизар не го хареса.Намери куп недостатъци.

-Ако не можеш да накараш хората си да работят,ще ги изработиш ти,а ако не можеш,ще си отидеш!-изрече пред всички темпераментният му приятел без да се замисли.Тогава Иван не му се разсърди.Помисли си че преиграва.

 След като свалиха правителството,Димов настояваше за подробен анализ на цялата им дейност.Един ден Иван тръсна пред него няколко броя от централен вестник в който беше публикувал поредица от статии.

 След два-три дни Велизар отсече:

-Нищо не си направил!Отгоре-отгоре,няколко удобни числа,прецедени факти...Къде са изводите,твоите и нашите?

 Не беше лесен,наистина.Понякога го хокаше като неподготвен студент.Тогава Иван не намери какво да прибави към анализа си.

 Какво ставало с него,продължаваше Димов,да не се мисли за Бог!Той никога не е бил такъв.Имал вина и много добре знаел, че е така.Нищо не му пречело да я признае.

 Сега вече и Иван виждаше недостатъците на тогавашния си анализ.И упорито повтаряше ,че между него и Велизар няма конфликт,че всичко е временно.Беше изгубил прекалено много приятели.Беше се разделил с тези с които започна.Не можеше да не си дава сметка за цената на привидното си издигане.

-“Аз съм принц по рождение...”-беше започнала един цитат Нона.

-“...и боговете са моите братя!”-довърши той.-Не можеш да ме обвиниш ,че съм го мислил!Не можеш да бъдеш толкова несправедлива!

-В никакъв случай.Ти не се защити.Защо?

-Той е най-добрият икономист когото познавам.-и след кратко колебание-И най-истинският ми приятел.Ти не го познаваш,той никога не се замисля дали да каже какво мисли или не...

-Според мен би трябвало да внимава повече какво казва-беше мнението на Нона-Обаче ти допусна грешки,нали?Вече наясно ли си къде?

-Да,така мисля.Вече е лесно да съм наясно.Нямам политически и премиерски амбиции, но се чувствам вътрешно готов да поема тази жертва.Желанието за реванш ще дойде може би.То ще бъде небивало остро и сигурно ще ме накара да поема големи отговорности...

  Каза последните думи като че ли повече на себе си.Може би за първи път осъзна какво всъщност иска.Профилът на жената до него бавно чезнеше в уплътняващата се тъмнина и никой от тях не искаше да попречи на това...

  Няколко години по-късно Нона щеше да си припомни този разговор когато не подозираше ,че разговаря с една от най-влиятелните личности на съвремието и края на века.

...Производството продължаваше да върви надолу.Провалът беше дори и в отрасли ,които по традиция трябваше да са добре.Общият спад стана трайна тенденция и щеше да набира скорост и в близките няколко години.Нали така е след всички кризи!След комунистическия преврат тъй нареченият „социализъм“ не се е установил веднага.И не само войната е била виновна за това.

 Иван не мислеше, че тази съпоставка е много на място въпреки че и той си я правеше понякога.Бавният преход тогава е бил всъщност белег на добро здраве на българската икономика.Тя не е могла да бъде бързо разрушена, дори и порядъчно ограбена от двойните освободители.Но той не политизираше нещата,не ги драматизираше.Въпрос на време.Въпрос на раздяла с много заблуди.

 Учудващо беше колко много хора робуваха на заблуждения.Дори тези, които би трябвало да движат всичко.Тези, които трябваше да се борят и да ги рушат, всъщност ги носеха в себе си.Той не изключваше и себе си.

 В него още битуваха следи от една псевдонаука.Длъжността ,която заемаше и практическото осъществяване на реформата изобилстваха със сигнали и му помагаха да се раздели по-бързо с изпразнените от съдържание догми които още преди години беше нарекъл “бели джуджета”.

 Един от митовете беше ,че държавата сама провежда реформата,че я насочва както си иска или поне е длъжна да го прави.Той не можеше да си обясни как толкова ерудирани негови колеги не осъзнаваха порочността ,залегнала в една такава предварителна нагласа.Не разбираше защо трябва да се хвърлят милиарди само защото синдикатът е решил ,че в страната трябва да има добив на уран.Въпреки ниските международни цени,въпреки опасенията на научните и природозащитни кръгове.Въпреки всичко.

 Не разбираше популизма,никога не беше го одобрявал дори когато близки негови приятели и колеги се възползваха от похватите му при всякакви срещи с избиратели и в интервюта.Не можеше да приеме да вземе от здравеопазването за да даде на уранодобива когато същите тези миньори бяха на първо място по заболяемост.А се бореха да продължават бавно да умират в неукрепените ,несигурни и пръскащи радиация рудници.Имаха програма за алтернативна заетост, но синдикатите си искаха рудниците!

 Стачките се редяха една след друга.Премиерът ги уверяваше ,че всичко ще се размине.Че кризата е временна и нещата ще тръгнат.Не може разумът да не надделее.Ще се споразумеем,само трябва да сме твърди и убедителни...

-Но ти знаеше, че не е прав,нали?

 Пауза.Нона знаеше колко трудно е да накара Иван да признае грешките на премиера.Въпреки горчивата му сентенция за приятелите и съмишлениците ...Не знаеше за отношенията им ,само ги подозираше.Съмняваше се, че приятелят й не одобрява склонността на експремиера да не отстъпва на никаква цена дори когато е явно че губи  не само той/никой не го обвиняваше в излишно честолюбие и инат!/но и самата коалиция чийто лидер беше все още.Може би той самият се заблуждава.Да,съгласяваше се и тя.Бяхме много вътре тогава ,и най-здравомислещия не вижда нещата отстрани при такова положение.Но сега?

 Нова пауза.Иван стоеше настрани от интригите в коалицията и никога не вземаше отношение.Но за Нона това беше показателно.Беше мълчал и когато синдикатите свалиха колегата му,министъра на промишлеността.И малцина разбраха кога Кондов изгуби не само съмишленик, но и приятел.

  Може би и сега щеше да е така.Но не можеше да продължава до безкрайност.Неминуемо щеше да стигне до конфликт, който щеше да го постави в положение да се защитава без никаква опора в тила.Или може би нямаше да се защитава?

 Както когато Велизар го обвини в некадърност...

 Тогава никой освен него не допускаше, че довчерашните им съюзници ще се откажат от тях и ще се обърнат към комунистите.

 Иван вече беше имал няколко задочни сблъсъка с лидера им на чисто икономическа основа.Беше нарекъл програмата им “нереална”защото точно такова беше мнението му.Можеше да се обоснове подробно ,ако бяха поискали това от него.Но едва ли тези различия бяха в основата на нещата.

 Поводът за разпадането на политическото сътрудничество беше също така неиздържан.Обвиняваха него и премиера в неразбирателство със синдикатите въпреки множеството предложения които направиха.Обаче никой не научи за тях.Те някак си потъваха скрити от недобросъвестни лидери и платени писачи.Никой не се интересуваше какво е възможно, какво не е и защо не е.

-Беше безполезно да се борим.Никой не си правеше труд да ни изслуша.Всеки нехаеше какво ще произлезе от една политическа криза макар че примерът с Полша щеше да им извади очите...

 По това време той публикува една чисто политическа статия.В нея се казваше ,че финансовата стабилизация може да отиде по дяволите,че всеки ще се мъчи да грабне от пазара каквото може,че ще се забави решението на всички достатъчно дълго отлагани въпроси.Поради взаимното недоверие и преговорите по държавния дълг ще замрат на мъртва точка.Няма да има данъчна реформа.

 Имаше и обяснение защо ще стане така и кой има интерес.След две години му се искаше да не е бил чак толкова прав.

-Ти си добър в прогнозите и всички го знаят.Нещо като оракул в сбъркани икономики.Близко до ума,ти си много навътре в проблемите,бил си част от решението им...знаеш къде и как точно са зациклили...Защо все пак не спестяваш истината понякога?Хората не обичат Касандра дори в образа на ерудиран университетски учен...

-Няма нужда от спестяване на неприятностите.Никой не си въобразяваше ,че ще бъде иначе.Само се е надявал торнадото да премине край него.На моите прогнози не вярваха само фанатиците и глупаците.Хитреците,мафиотите,червеният капитал, който вече не беше червен,знаеха че съм прав, макар че във вестниците ме оборваха по тяхна поръчка.Те знаеха ,че бъркотията им помага и затова я представяха като стабилност и консензус.Но не можаха да предвидят този неописуем хаос ,след който едва ли нещо наистина по-лошо можеше да се случи.Предполагам, знаеха че мога да отгатна следващия им ход.Той можеше да е изкупуването на външния дълг,прехвърляне на капитали зад граница.Роля изигра и гафът на моя колега, след който цената падна още повече.

/Нона отбеляза ,че досега той беше мълчал за дейността на приемника си.И с него ли се разделяше?/

  Ударът бил планиран още по време на Великото народно събрание с обявяването на мораториума.Тогава се пръкнаха сякаш от нищото тези сегашни властелини на финансовия пазар ,които се представяха за твърди поддръжници на истинската некомунистическа политическа класа.Бяха вече достатъчно мощни.Подозираха, че Кондов знае всичко за тях ,но бяха и сигурни че нищо не може да направи.Нито в този,нито в друг парламент.Икономическите интереси преплитаха политическите,създаваха чудновати химери от партийни структури,шокираха и завладяваха общественото мнение в някакъв момент.Понякога го настройваха срещу някой от доскоро своите...Но колко струваше общественото мнение в страната точно в този период...

 Говореше с неприкрита горчивина, но и с нарастващо примирение.Нона го слушаше, без да се намесва.За първи път почти физически чувстваше каква наистина огромна тежест е носил в себе си Иван и с каква задача е мислил да се справи без всякаква надежда за помощ или поне за разбиране.

 Както той сам казваше,беше непредпазлив само в едно:лесно се оставяше да бъде склоняван да поеме отговорност и затова беше станал нещо като жертвен козел на реформата.Според него, тя имаше твърде много критици и твърде малко работници.

-Кой ти пречеше?-попита тя.И неочаквано чу:

-Никой не ми е пречил!/Боже,колко горд беше тоя мъж!/Пречките са в самия мене.За да свърши нещо човек,не трябва да има противоречие със себе си.

-А ти имаше ли?

-В някои моменти...Всичко което съм започвал,съм го загубил...Едва ли е случайно...И то въпреки усилията .Ти знаеш колко сили хвърлих...

 Призна го,все пак.Приятелството и съмишленичеството...

-Но ако съм се провалил в нещо,сам съм си причина...

-И в личния живот?

-Естествено и там.

-Знам защо си мислиш така,защо се убеждаваш че е така...Защото не си се отказал от борбата.Защото вярваш ,че ще дойде твоят час и щом си бил сам причина за неуспеха,сам можеш да го преодолееш.Това ми е познато...

-Защото и ти си такава,нали?Ето,виждаш ли,опознавам те...Но сега съм пас.Сега просто нямам полезен ход.

-Има обаче нещо, в което няма начин да си сгрешил...

-И кое е то,моето единствено неоспоримо решение?

-Решението ти да си с мене-звучеше като ирония.Как можеше да иронизира ТОВА?

-Сега?Или изобщо?

-Не използвай думи за времена и периоди.Просто го приеми като даденост.Моето присъствие тук е за тебе даденост в момента.Дори ако нямаш нужда от него.Пак не е грешка...

-Казаха ми да променя начина си на живот.Ти елемент от тази промяна ли си?Казаха го твои колеги ,които разбират от тези неща.Какво ,според тебе,е това?Аз не мога да бъда друг.И миналото ми е само мое.Вече почти ти разказах всичко ,което съм вършил през тези две години и половина.Може би разбра от какво трябва да се освободя и да си остана същия...Може би ще се смилиш и ще ми го кажеш...

-Ти вече се освободи.

-В действителност,от част от стомаха си.И от много,много хора ,които мислеха че са ми близки...Също като тебе...

-Помисли си,можеше ли да бъдеш с мене по-рано,тук!И защо сега можеш...

-Знам защо мога.Защото го искам.Защото те обичам.Според тебе,любовта е свобода,нали?

-Най-голямата,най-абсолютната възможна...

-Имам нужда от премисляне.Сигурно и на тебе ти се е случвало.

-Премисляне...да...Терапевтично премисляне.Можеш и да си записваш...И терапия с любов...секс терапия също!Не го забравяй!Връщане към миналото, но и заявка за бъдещето.

 Седяха край потока.Нона беше седнала на голям гладък камък и беше потопила краката си във водата.

-Не можеш да стоиш край вода и да не се потопиш в нея,нали?

-Водата ме привлича.И едновременно се страхувам.Страхувам се да не се поддам на изкушението.

-Какво изкушение?

-Да потърся убежище в нея...Тя е толкова нежно убежище...

 Той внимателно я вдигна от камъка и я отнесе на тревата.

-Какво правиш?!

-Спасявам те.От самата тебе.Тук е по-сигурно.

-Не можеш да ме спасяваш!Не е дошъл редът ти.Сега аз те спасявам...

-Не съм сигурен...Нона,не говори никога за убежища!Няма убежища.

-Никога ли не си мислил за самоубийство?

-Не,никога...А може би...не,решително,не!А ти?

-Да.Впрочем ,не съм го съзнавала.Но съм била готова.Например,когато гледам водата.Или мъгла в дълбока пропаст.Не мога да си представя че изгарям.За мене смъртта е студена,лепкава и изтича около ми.А после навлизаш в смерча.

-В смерча?

-Да.Виждал ли си го?

-Като че ли...Когато бях в упойка...

-Красотата на смъртта...Колко странно,ти вече я познаваш...А смъртта на красивите?Смъртта на красивите предизвиква чувство на вина.Искаш ли да ти разкажа за петлите?Бяха няколко ,а трябваше да останат само два.Другите щеше да ги заколи зет ми.Майка ми ги хващаше, а ние със сестра ми ги държахме.Аз носех черния красавец,любимец на дъщеря ми.Майка ми не го искаше.Изобщо не искаше черен петел.Погалих го по перушината и той се остави за последен път на женска ласка.Познаваше ръцете на Тони,дъщеря ми...Тя го целуваше по гребена,хранеше го от ръката си...Той ни имаше доверие.Според неговите усещания,аз не можех да му причиня зло.А аз го предадох на заколение...Едно от малките ми,безбройни предателства...Но има ли малко предателство!Вината му беше че има твърде малко кокошки...

 Мислех си, че повечето мъже отиват на гилотината с усещане за последна женска ласка.И никой от по чудо оцелелите не го има предвид...Известно време Тони се сърди на баба си ,дори не искаше да й говори ,но после й мина.Сигурно следващата година ще обикне друг и ще подготви своето собствено предателство като жена...

 Иван се беше облегнал на дебело дърво и замислено слушаше.Не можеше да определи за коя от многобройните му гилотини говореше Нона.Толкова много бяха...Като че ли във всеки век и всеки свят...Притегли я към себе си и сложи ръцете й върху главата си.Тя зарови пръсти в косата му.

-Обичам да те гледам в очите.Сякаш потъвам в черен тунел...не искам да се върна,не искам да спра...Просто гледам в мрака и продължавам...вървя,вървя...и вярвам.Вярвам в тебе.

-Аз също те гледам ...В очите ти има нещо сиво и тежко.Трябва да пробия тая сивота,тия облаци...Защо повечето жени си затварят очите когато се любят?

-Страхуват се.От тунела.

-А ти?Не се ли страхуваш?

-Да.Страхувам се ,но искам да го премина...Затова напрягам очите си...

-Казах ли ти ,че сънувам често сокол?Или друга хищна птица...Тя-това съм почти аз.Спуска се от такава сиво небе и пак се издига, сякаш за да освободи светлината...истинската,многоцветната,не разсеяната...

 Мислеше ли го или й го каза на глас?Не беше сигурен...

“Ти няма да умреш на гилотината...Не и след моята ласка!Ти ще се издигнеш пак...като този сокол...Край.Край на предателствата ,мили...Край...на предателствата...Ще бъда с тебе винаги...винаги ...съм била с тебе...”,мислеше като в сън Нона.Наистина ли беше чула мислите му?

 Но слънцето вече светеше в широко отворените й очи, които изглеждаха много по-светли от преди.Изведнъж изстена...Беше стигнала върха,един от върховете .С него никога не знаеше дали е най-високият...

 Разбраха, че са се любили съвсем близо до една доста оживена алея и само по чудо никой не беше минал край тях в ранния следобед.Гледаха се като че ли се виждаха за първи път и едва сега откриваха колко светло може да бъде едно съвсем обикновено ,земно,съвсем временно лице.

-Разкажи ми за тоя период.

-Беше абсолютно нереален,абсурден.Привидно нямаше причини за промяна.Всеки жонглираше с понятията ляво –дясно както му е изгодно.През деветдесет и първа всеки, който искаше властта с изключение на комунистите,се беше провъзгласил за десен или поне за дясноцентрист.Сега се оказа, че е нужен ляв завой.

 Дясноцентриска беше и нашата програма.Но ние действително мислехме да се придържаме към нея.Знаехме че действията ни няма да са популярни.Периодът беше такъв ,че някой трябваше да свърши нещо и да поеме пасивите.Тогава много партии се оказаха изгубени в света на идеите.Те се отказаха от отговорност ,даже някои лидери се опитаха да я избегнат.Това което ги правеше популярни и ги избираше,беше ,че хората също не бяха наясно.Те само не искаха да платят никаква цена за прехода и това също беше нормално.Кой би искал?

 Трябваше,обаче, да бъдат убедени, че това е невъзможно.Но ние подценихме тая подробност, а противниците ни работеха в противоположната насока.Прокламираха някаква лява алтернатива без да споменават ,че в момента тя съществува само в богатите западни демокрации които са минали през безкрайни десни периоди.

 Никой не си даваше сметка/А за всеки добър политолог това е ясно!/че стремежът е някогашната политическа олигархия да се превърне в икономическа.Това звучи банално,сума ти социалисти се кълнат, че нямат нищо общо с процеса,че са млади и необвързани с някогашните структури.И сигурно не са,поне те.

 Но всеки има примери за номенклатурни фирми,магазини и търговски дружества в основата на които са хора които до вчера ни учеха на комунистически морал и законност.Започнахме да вървим към латиноамерикански вариант и той не е ляв.

-Може би и вие имате вина.Увлякохте се в голо отрицание на комунизма...

-Разбира се.Но това далеч не беше единствената ни беда...А имахме възможност да тръгнем по нормален европейски път...

-Съвсем ли е пропиляна?

-Може би.Макар че винаги може да се започне отначало...Но кой ще ни изчаква...Започвам да мисля ,че не е възможно да се върнем към предишната синя мечта.Изгубихме доста време и капиталите се превъртяха в безвремието.Трябва нов преход.Той едва ли се изчерпва само с цветни символи.Нищо по-вредно от това в икономическата джунгла ,която последва падането на нашето правителство,с недоизпипани закони,с данъчни недомислици...Вече никой не знае кой капитал е червен,кой реституционен,кой мафиотски.Започна борбата на големите акули,пътят им към властта е открит.Те диктуват политиката и едва ли нещо може да се промени...Тези хора съвсем пряко ръководят страната и това е бъдещето...

-Не звучи много приятно.

-Не е приятно.Макар че се маскираха като благодетели.като патриоти.Тръбят за успехите на едрия капитал у нас и колко сме им пречели...Въпреки че ние просто нямахме време да им попречим...Но кой ли помни нещо...

 Може би основното ,в което се убедих през последните няколко години е ,че никой не помни миналото.Само единици.И дори  и те се опитват да го изтълкуват превратно.Съвсем като при Оруел.

-Излиза, че това не е болест само на комунизма...Където има монополизъм и хаос,където се граби безнаказано...Благодетели!Като оная дама от цигарения бизнес ,която спасява българските производители.Тя дари петнадесет хиляди за някакъв дом за сираци и пожела да изправи цялото ви правителство до стената и да стреля с автомата...Така беше възмутена от незагрижеността ви за децата...Писа се за следовница на Иван Михайлов!Изобщо,спасителка на нацията...

-Тя е патология,да се изразя с понятието, което използвате ти и твоите колеги...

-Тя е елемент от един нов тоталитаризъм,този на масовата култура.На псевдообществената значимост.Той е повсеместен.Ако някой е герой на шоу “Невада” или на светската хроника на вестник “Сензация”,той е важна личност и герой за всички.Ако там те няма,значи не съществуваш наистина.Кондов?Кой беше той?Впрочем,това вече е практика за жълтата преса.Ти да потънеш в небитието.

-Може би е за предпочитане.

-Ако пресата беше наистина независима,да.Но на нея й се плаща за това.Твоят публичен образ мина през няколко етапа.Обсъждаха всяка твоя стъпка докато беше министър,след това те виняха за последици от уж твоето управление,после решиха да те противопоставят на екс премиера...

-Да,имаше такъв период.Не съм им дал повод...

-Тази идея има дълбоки психологически корени.Всички знаят ,че макар и млад по възраст,експремиерът няма повече да бъде премиер.Той е етикет ,изпразнен от съдържание макар още да ръководи коалицията.Но ти не си.Съществува вероятност отново да се съгласиш да влезеш в управлението.Затова започват кампания от сензации:Кондов е бъдещият премиер,той е човек на президента...

-Президентът никога не ме е понасял.Ние дори не се познаваме отблизо.Знаеш кой беше неговият човек при нас.

-Ваньо,но аз само следя развитието на клеветата,не е задължително да има факти,нали?Кой си спомня че преди две години и половина точно той те обвини в по-нататъшните си грехове пред един жълт вестник?Кой тогава знаеше какви са неговите политически амбиции!И дали и той е наясно с тях?

-И за мене реакцията му беше необяснима.

-За всички трезвомислещи твоето премиерство е неосъществимо.Но кой от широката публика знае тази гледна точка?И ето,тебе те нарочват за премиер след избори ,които не се знае кога ще станат, дали изобщо ще станат и кой ще ги спечели.Но изборите се бавят.Ти автоматично си предполагаемият служебен премиер по силата пак на непреодолимата президентска симпатия.Превъзнасят те като прагматик в противовес на бившия министър-председател,Теофилов.Той пише романи ,а ти твориш наука.Хвалят те като човек на компромисите без да могат да посочат и един направен от тебе компромис със съвестта ти.Едва ли някой си спомня ,че беше казал че ако трябва да се правят компромиси,то това ще бъде другата страна.

-Ти помниш.Но ти си изключение.

-Както и да е.Тоя филм се върти дозирано ,веднъж-два пъти седмично в различни медии.Някой се сеща да те пита.Ти отговаряш отрицателно.Аха,отрича,значи наистина има нещо вярно!Хората вече свикват с тая мисъл.Дори тези, които те познават.Дори тези които те отричат.Да,той е по-добър от другия,той поне няма да ни лъже.Само крайните фанатици са против.Те пак свикват пенсионерски митинги и тракат празни тигани.Президентът мълчи.Премиерът не подава оставка въпреки няколкото вота на недоверие.Въпреки гафовете.Никой не мисли за промени.Те съществуват само във фантазията на вестникарите.Страната все повече боксува на едно и също място и много скоро ще започне да дава назад.Председателката на комисията по дълга подава оставка защото няма пълномощия да свърши нещо наистина съществено.Но внезапно точно след тая оставка нещо се отпушва и споразумението тръгва.Кой знае колко е добро,но нещо се движи...Герой става приемникът ти.

 Но ти щеше да свършиш тая работа преди повече от десет месеца ,ако ти бяха дали две седмици.Тогава моментът беше изпуснат...както и да е,това е нов повод да се появи твоето име.Следа,просто подробност.Никой вече не се впечатлява от хаоса.Всеки се спасява сам ,както винаги е било в България.Включително и аз.Твоето вероятно премиерство си стои като изход.Но вече омръзва.Стига с тоя Кондов,бе!

 И ето я сензацията.Ен-та по ред.О,той имал петна в биографията!Бил кандидат за партиен член ,а жена му била комунистка,ами след това какво станало...И произходът.Как да се повери държавното управление на човек със съмнителен произход?На фона на съвсем издържания ти портрет на добър глава на семейство,добър син,това звучи ужасно.Не че българинът не приема да осинови чуждо дете,не!Но той го прави заради себе си,да не е сам ,да има кой да го гледа когато стане безпомощен...И да е от сой!Имах позната ,която обикаляше от дом на дом само и само да осинови сираче ,а не извънбрачно!Проучват децата ,като че ли ще стават агенти на ФБР!Господи!И в този план-ти си подхвърлено дете, макар и роден в съвсем порядъчно семейство ,но след ужасна трагедия...

 Ако има психолози, които съветват шефовете на тези медии, в което почти не вярвам,добре са се прицелили!Съмнява ме обаче ,че са търсили съвети...у нас се работи само заради шума.Но лумпените няма да те приемат ,защото не си от сой!Премиерът не може да е просто сълф-мейд мен!Много странна реакция за народ без аристокрация,нали?

 Отрицанието на интелигентите ще е по-добре обосновано.Ще кажат че си обременен с комплекси още по рождение.По-добре някое безличие с безукорен безличен произход...десет поколения еснафи са по-достойни от един талантлив музикант!Защото и за тях семейството на музиканта след ранната му смърт не е подходящ инкубатор за премиери...Биха казали ,че е по-добре майка ти да те е гледала в мизерия,да те е оставила да умреш от недохранване или туберкулозен менингит, отколкото да те остави пред вратата на една бездетна нещастница...Понятията за хуманност често са фанатични и крайни и не се отнасят за такива като тебе.Изглежда, за тебе милосърдието никога не се е отнасяло.Не знам защо.

 И ето,ти не понасяш удара,ти си сринат душевно и физически.Изчезваш от хоризонта за няколко месеца.През това време правителството най-сетне пада ,притиснато от новото натъкмено парламентарно мнозинство.На власт е поредното добре възпитано и зализано нищожество.То никак не дразни амбициите на големите лидери с или без партии.Българският казан отново се е регулирал сам без помощта на дявола!Край на кризата в парламента.Всеки знае, че там вече не си добре поставен.Вашата парламентарна група е в разпад,ти мразиш липсата на дисциплина,празнодумството,шикалкавенето и бягството по тъчлинията.Понякога изваждаш някой безспорен аргумент “за” или “против” който е много важен, обаче той не минава защото си го предложил ти.Но така или иначе , си плюл на авторитета на някого и той ти търси цаката.Ти си самотен в този парламент,съвсем сам...Да ти разказвам ли още защо стана така?

-Още веднъж ще проявя наивност и ще те попитам защо за тебе е толкова лесно да го разбереш?Всички други пренебрегват очевидното или се правят, че го оспорват успешно...

-Грешиш.Те наистина не го виждат.Не съм срещнала до сега някой политик да си признае че е объркан и почти отчаян,че не вижда изход или просто не може да разбере нещо.Напоследък те наричат “синият шаман” макар че не виждам да си успял да убедиш някого в нещо...

-Не искам никого да убеждавам.Не съм променял нищо съществено във възгледите си.Ако е имало нещо такова,е било корекция на времето,на развитието.И винаги съм го признавал.Написах толкова статии.Исках нещата да станат разбираеми и приемливи.Така разбрах мисията си.Понякога съм бъркал.Както когато предвидих ниска инфлация за миналата година , а тя се оказа два пъти по-висока.

 Седяха в барчето във фоайето на хотела.Разговорът им беше нещо средно между интервю и критичен анализ.Понякога той се впускаше в обширни обяснения.Правеше го ,защото знаеше че това интересува събеседницата му и тя наистина го чува.

-На този етап ти се оказа неразбран дори и от приятелите си.И занапред ще бъде така.

-Докога смяташ че ще е така?

-До следващия голям провал на коалицията.Той наближава.

-Свалянето на правителството не беше провал.

-Но следващите избори ще бъдат и ти го знаеш.

-Не съм сигурен.Събитията се развиват много бързо за българските условия.В началото на деветдесет и трета ни управляваха хора ,които отдавна не бяха в час и мислеха ,че трябва да върнат нещата в рамките на периода когато са били добри ученици.Знаеш ли,когато правехме реформата,никак не бяхме много.Товарехме се,искахме сами да отхвърлим повече работа.А е трябвало да приобщим много повече хора.Не трябваше да се чака обществото да узрее.Затова сега ни управляват толкова ограничени във възгледите си субекти...Плащаме всички, защото се държахме като завера...

 Той замълча и с неволен жест захапа устните си.Не търсеше нейното одобрение.Тя не беше нито икономист ,нито психолог.Може би нищо не разбираше и от политика.Но имаше неочаквано големи аналитични способности и непредубеден поглед на нещата.

 Не търсеше съвети,бяха преминали този етап отдавна.Той знаеше всичко за нея-това което му беше казала и показала ,а и това което се мъчеше да скрие.Искаше и тя да знае.За двамата това беше начинът да са заедно.Разбра, че вече не се измъчва от неяснотите на собствените си преценки за един или друг етап от живота си.С Нона ги беше повторил отново и решението беше дошло като че ли от само себе си.

 Сякаш преминаваше през нощна степ, пълна със същества от друго измерение ,стиснал малката й ръка и заедно си казваха какво виждат.Съществата се оказваха смешни и незначителни ,както и страховете им защото вече бяха видими.От него или и от нея,късогледата и разсеяната...

 Като че ли беше дете, което се събужда във вече светлата стая и се смее на нощните си колебания да отиде или не в леглото на родителите си.Спрял го е не страхът ,а гордостта.Или може би и двете едновременно.Но сега,на светло,може да разкаже за всичко.Може да спре да се страхува и да се срамува от страха си защото всичко е минало през разумното обяснение.А довечера няма да е като предишната нощ,само ще си спомни за светлината и...

-Колко кръга има още?-стресна го гласът на Нона.

-Не знам.Два или три,може би...

-Искаш да стигнеш до края,нали?

-Да,искам.С тебе.Но къде е краят?Ти може би знаеш.

 Изведнъж тя каза:

-Искаш да се срещнеш с майка си,нали?С истинската!

-Не,какво говориш!Защо ми е да я безпокоя...не,в никакъв случай!

-Наистина ли?

 Беше го казал доста прибързано за да го мисли наистина.

-Не знам какво мога да й кажа...За какво да я питам.Ние всъщност сме чужди.Дори от различни светове...Живеем различно...

-Разбира се.Така разсъждава всеки нравствен инвалид.

-Нона!-той я погледна с изненада.Изглежда, наистина не я познаваше!Нима можеше да му каже това просто ей така,неочаквано и като удар изотзад?

-Някой изобщо няма майка и се моли да я срещне дори като дух ,а ти се отказваш от жив човек...както искаш.Аз бих я намерила.Бих умряла от притеснение,от колебания, но накрая сигурно щях да пристъпя прага й...Може би щях да прекарам часове пред дома й преди да се реша...

-Нона,не знам всъщност защо го искам...

-Най-после заговори като жив човек!

-Добре,да приемем ,че е за да стигнем до края...Значи...

-Значи,ти искаш да се срещнеш с жената ,която те е родила.Която може би е направила най-голямата жертва в живота си в името на твоето щастие.Или просто се е отървала от тебе.

 Време е да разбереш истината.

 Да,тя пак го беше изпреварила.Беше изрекла на глас желанието, което той не смееше да признае дори и в себе си.Отгатна го,наистина го прави добре...Лесно й е,нали не е нейно!Значи...А нейното?Как да отгатне нейното?

-Ти просто искаш по-дълго да сме заедно,щеше да каже той.

 Но не го каза.Защото то беше и негово.Много,много отдавна...