Слънчева утрин. От няколко минути съм на работното си място. Пия кафето си навън, на чардака. По дървеното стълбище на музея се качва мъж, надхвърлящ средната възраст. На главата му е вързана кърпа. Облечен е небрежно в тениска и къси панталони. Наболата му от поне седмица брада следва извивките на почти кръглото му лице. Малко ми заприличва на пират и лекичко се подсмихвам. Вдига поглед и виждам зеленикавите му очи. Веднага го познах. Художникът, който преди седмица откри изложба в една от галериите в града. Името му е гръцко, но е роден в България. Носи сак. Ще пътува. За пореден път идва в музея, за да види картините на Димитър Казаков – Нерон. От почти две седмици е в града и идва всеки ден. Пускам го в залата с усмивка. Разглежда около половин час и излиза. Присъединява се към мен и колежката ми край масичката за кафе на чардака. Запалва цигара. Разказва с кои хора от града се е запознал през последните няколко дни. Добре са ми известни. Забелязвам, че няколко важни качества ги об ...