12 ago 2014, 20:57

Самотата, приятелю...

1.2K 1 1
1 мин за четене

Самотата, приятелю, е като неканен гост- влиза без да чука и остава без да пита... И през цялото време докато ти се заблуждаваш, че като си постоянно  сред тълпи от хора, че живеейки динамичен живот... Ще успееш да я прогониш, да избягаш, Тя тихичко и безцеремонно се разлива в кръвта ти, тече по вените ти... като чума завладява душата и сърцето ти.. И осъзнаваш, че си водил една война, която си загубил още преди да е започнала...

Самотата запълва дните ти със сивкав цвят и се чувстваш сам, дори и сред свои... И когато си най-самотен и ти е най-трудно... Точно в този момент, животът ти нанася серия от удари... Тогава единственото, от което се нуждаеш, е сила, за да устоиш... Но ти я нямаш, защото прекалено дълго време си се борил за нещо или някой, които не са си стрували жертвите... В такъв момент на най-голяма слабост се нуждаеш от приятелски ръце, които да те прегърнат... и Приятелски очи, които да поплачат заедно с теб... Приятел, с който просто да поговориш... Който да ти даде силата, която си изгубил, но която ти трябва, за да продължиш напред... Но се обръщаш и осъзнаваш, че няма никой... И тогава разбираш, че на тоя свят Самотата, приятелю, е по-страшна и от Самата Смърт...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Според мен самотата не трябва да се възприема така.
    Самотата може да стане начин на живот и когато човек успее тя се превръща в начин на живот. Човек трябва да си е самодостатъчен - това е единственото лечение.
    Добро попадение и малко повече оптимизъм.
    Приятелите са до време - самотата е навсякъде.
    Хареса ми! Поздрави и повече хубави моменти.

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...