Човек се променя. Човек помъдрява. Човек пораства. Всяка малка промяна в мен ме направи по-добра. Тази сила, която ме промени, ме събори на земята. Остави ме там и не ми даваше да помръдна. Не я интересуваше нито жажда, нито глад. Същата тази сила реши да ме направи най-щастливата на света, защото явно съм доказала, че го заслужавам. Явно не бях... Затова ме повали отново. Този път се постара мъките да са двойно по-тежки и наказанието да е още по-сурово. Тази сила, която си позволява да се подиграва с живота ни, е съдбата.
Дали аз мога да променя съдбата си? Не е ясно. Още искам да се върна в щастливите дни, в които всичко беше наред и аз бях най-щастливата и най-веселата. Страх ме е, че толкова съм свикнала да се примирявам със страданието, че ме е страх да потърся щастието отново. Идва и моментът, в който се изправям, спирам да се обвинявам за грешките от миналото и си казвам, че съм човек.
Имаше дни, в които бях като призрак, животът минаваше покрай мен, а аз не му обръщах внимание. Имаше дни, в които бях на седмото небе от радост и исках всички да видят колко съм сияеща и усмихната. Обръщам се към тези дни и си мисля, че ще ми липсват. Всяка една усмивка и всяка една сълза. Всяка мисъл, мечта и сън.
А какво би било бъдещето без тези дни? За какво да се будя, ако я няма тази цел, за която съм се борила толкова дълго? Какво ще изпълва съзнанието ми? Какво ще сънувам? За какво ще мисля? За какво ще живея?
И все пак загубих тази битка. Загърбвам миналото и гледам напред. Бъдещето ще бъде по-светло, ще се будя с мисълта, че съм пълноценен човек, а не ранен за стотен път воин. Мислите ми ще са заети с начертаването на живота ми, сънищата - със сбъдването на мечтите ми, а мечтите - с желание за живот, по-силно от всякога.
Неказаното сбогом не е сбогом. Аз нямах шанса да кажа сбогом на това, за което не можах да се преборя. Сега виждам колко много съм изгубила и колко малко съм спечелила. С умиление си спомням всеки момент. Така ще бъде винаги! Сега е време за чао. Всеки тръгва на път. Една епоха си отива и аз също си тръгвам с нея, за да посрещна утринната зора с усмивка на лицето и без рана в сърцето.
© Стефка Todos los derechos reservados