12.10.2011 г., 19:54

Сбогом

948 0 1
2 мин за четене

   Човек се променя. Човек помъдрява. Човек пораства. Всяка малка промяна в мен ме направи по-добра. Тази сила, която ме промени, ме събори на земята. Остави ме там и не ми даваше да помръдна. Не я интересуваше нито жажда, нито глад. Същата тази сила реши да ме направи най-щастливата на света, защото явно съм доказала, че го заслужавам. Явно не бях... Затова ме повали отново. Този път се постара мъките да са двойно по-тежки и наказанието да е още по-сурово. Тази сила, която си позволява да се подиграва с живота ни, е съдбата.

   Дали аз мога да променя съдбата си? Не е ясно. Още искам да се върна в щастливите дни, в които всичко беше наред и аз бях най-щастливата и най-веселата. Страх ме е, че толкова съм свикнала да се примирявам със страданието, че ме е страх да потърся щастието отново. Идва и моментът, в който се изправям, спирам да се обвинявам за грешките от миналото и си казвам, че съм човек.

   Имаше дни, в които бях като призрак, животът минаваше покрай мен, а аз не му обръщах внимание. Имаше дни, в които бях на седмото небе от радост и исках всички да видят колко съм сияеща и усмихната. Обръщам се към тези дни и си мисля, че ще ми липсват. Всяка една усмивка и всяка една сълза. Всяка мисъл, мечта и сън.

А какво би било бъдещето без тези дни? За какво да се будя, ако я няма тази цел, за която съм се борила толкова дълго? Какво ще изпълва съзнанието ми? Какво ще сънувам? За какво ще мисля? За какво ще живея?

И все пак загубих тази битка. Загърбвам миналото и гледам напред. Бъдещето ще бъде по-светло, ще се будя с мисълта, че съм пълноценен човек, а не ранен за стотен път воин. Мислите ми ще са заети с начертаването на живота ми, сънищата - със сбъдването на мечтите ми, а мечтите - с желание за живот, по-силно от всякога.

  Неказаното сбогом не е сбогом. Аз нямах шанса да кажа сбогом на това, за което не можах да се преборя. Сега виждам колко много съм изгубила и колко малко съм спечелила. С умиление си спомням всеки момент. Така ще бъде винаги! Сега е време за чао. Всеки тръгва на път. Една епоха си отива и аз също си тръгвам с нея, за да посрещна утринната зора с усмивка на лицето и без рана в сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Неказаното сбогом не е сбогом. Аз нямах шанса да кажа сбогом на това, за което не можах да се преборя. Сега виждам колко много съм изгубила и колко малко съм спечелила."Да...една и съща сила може да те срине за един миг,но и за миг да те възроди!И това ужасно страдание...!Похвални са разсъжденията ти!Приветствам мъдростта на израстването!

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...