6.
От два месеца Сакатият се подвизаваше, като отшелник в това забравено не само от хората, а и от неговите събратя място. Радваше се на спокойствието, което цари в тази малка горичка, а и му трябваше време да привикне с мисълта, че вече не е като другите. При едно сбиване със съперника си за кучката, която беше харесал, левият му крак беше така жестоко нагризан, че не можеше вече да го сгъва. Съдба! По-точно Глупост. Защо му трябваше да се бие точно за нея, когато имаше толкова много други свободни кучки,/и при това по красиви/, на които само да лайнеше, щяха да дотичат при него. Защо?…
Беше задрямал, когато на подсъзнателно ниво усети, че към него приближава нещо. Сепна се и подскочи, като ужилен. На стотина крачки, фронтално към леговището му се движеха две кучета- мъжко и женско. Мъжкото куцукаше и от време на време женското го подпираше с хълбока си да не падне. Отдалече подуши, че Тя се беше разгонила и това го влуди. От два месеца нямаше бройка, а дори и не беше си и помислял, с ...