Сбъдната фантазия (2)
Obra no adecuada para menores de 18 años
4 мин за четене
ІІ последна част
Eliboto
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
Лежаха гушнати и мълчаха. Дарина не смееше да помръдне, защото се страхуваше, че ще го събуди и ще развали магията. Искаше ù се този миг никога да не свършва.Той също не спеше, лежеше със затворени очи, дишаше равномерно и съзнанието му почиваше. Толкова много емоции, сбъднати желания и едно прекрасно сливане на души, тела и съзнания. Чувстваше, че му е хубаво тук до нея. „Дарина” – повтаряше умът му. Дар от Бога за него. Усмихна се мислено. Искаше да я направи щастлива. Искаше тя да познае истинската му същност. Искаше чрез него тя да диша любов, да чувства любов, да сътворява любов.
Той нежно плъзна върховете на пръстите си по хладната ù кожа. Усети лекото ù потрепване и разбра, че е будна. Тя се завъртя към него и устните им се сляха. Беше дълга целувка. И двамата чувстваха нарастващо желание. Галеха се с погледи с ръце, с тела. Той откриваше ерогенните ù зони с върха на езика си и вкусваше тялото ù. Зърната ù – твърди и големи като лешници, привличаха погледа и устните му. След хълмовете на север, езикът му, оставяйки мокра следа, се спусна на юг към кладенчето на пъпа ù и после продължи към следващия хълм и долината на сбъднатите желания. Тялото ù се издигаше и спадаше като морска вълна. Телата им се сливаха и политаха в безкрая, загубили представа за реалността. В тези върховни мигове той я любеше нежно и шеметно. Тя се чувстваше истински обичана. Той самият беше Нежност. Показа ù силата на любовта, онази сила, която те издига на крилете си като лек морски бриз и те носи към висините на щастието, а не изпепеляваща груба страст, която отминава и свършва... Той беше милувката на желаната, оставаща завинаги любов в сърцето...
Заспаха притиснати един в друг.
Тя се събуди и се протегна като доволна мъркаща котка. Видя, че го няма до нея и се уплаши, че си е отишъл. В този момент нещо прошумоля в свитата ù ръка. Тя я разтвори и видя бележка. Той пишеше, че отива до близкия магазин за храна. Дарина бързо стана, пооправи стаята, която беше в пълен безпорядък след неговото нахлуване. Пъхна се в банята и докато отмиваше феромонните му от тялото си, се замисли. Той й показа и двете си страни. Тя се беше любила все едно с двама различни мъже. Единият мъж – Магия, другият – Нежност. А Магията и Нежността заедно бяха ЛЮБОВ. С кого ли от двамата би предпочела да продължи напред. Докато обличаше хавлията вече беше решила за себе си.На вратата се позвъни. Тя се усмихна и отиде да отвори на Любовта…От радиото тихо звучеше песента: Jeff Scott Soto - Essential Ballads - Till the End of Time (До края на времето)
„Още не мога да повярвам, че нещо ново може да е толкова хубаво,
а дори не знам името ти,
но не мога да си представя живота си без теб.
Затънал съм дълбоко, нали знаеш, че боли, когато съм с теб,
но по–важното е, че ме убива, когато те няма.
Защото сега, след като съм те открил, няма да те пусна да си идеш.
Но ти трябва да ми покажеш, да ми дадеш знак.
За да оцелеем ни трябва само любов.
Не мога да скрия колко много искам да си моя
До края на света...
Скъпа, ценен ми е всеки момент, в който сме заедно
и в мен има още много, което искам да ти дам.
Знам, че е трудно да ми повярваш, но целувките не лъжат.
Сега имам нужда само от едно нещо, а то е ти винаги да си моя
и никога, никога да не разбиваш сърцето ми.
Защото... когато вляза в теб, обещавам винаги да си остана там…” Край
Eliboto
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
Лежаха гушнати и мълчаха. Дарина не смееше да помръдне, защото се страхуваше, че ще го събуди и ще развали магията. Искаше ù се този миг никога да не свършва.Той също не спеше, лежеше със затворени очи, дишаше равномерно и съзнанието му почиваше. Толкова много емоции, сбъднати желания и едно прекрасно сливане на души, тела и съзнания. Чувстваше, че му е хубаво тук до нея. „Дарина” – повтаряше умът му. Дар от Бога за него. Усмихна се мислено. Искаше да я направи щастлива. Искаше тя да познае истинската му същност. Искаше чрез него тя да диша любов, да чувства любов, да сътворява любов.
Той нежно плъзна върховете на пръстите си по хладната ù кожа. Усети лекото ù потрепване и разбра, че е будна. Тя се завъртя към него и устните им се сляха. Беше дълга целувка. И двамата чувстваха нарастващо желание. Галеха се с погледи с ръце, с тела. Той откриваше ерогенните ù зони с върха на езика си и вкусваше тялото ù. Зърната ù – твърди и големи като лешници, привличаха погледа и устните му. След хълмовете на север, езикът му, оставяйки мокра следа, се спусна на юг към кладенчето на пъпа ù и после продължи към следващия хълм и долината на сбъднатите желания. Тялото ù се издигаше и спадаше като морска вълна. Телата им се сливаха и политаха в безкрая, загубили представа за реалността. В тези върховни мигове той я любеше нежно и шеметно. Тя се чувстваше истински обичана. Той самият беше Нежност. Показа ù силата на любовта, онази сила, която те издига на крилете си като лек морски бриз и те носи към висините на щастието, а не изпепеляваща груба страст, която отминава и свършва... Той беше милувката на желаната, оставаща завинаги любов в сърцето...
Заспаха притиснати един в друг.
Тя се събуди и се протегна като доволна мъркаща котка. Видя, че го няма до нея и се уплаши, че си е отишъл. В този момент нещо прошумоля в свитата ù ръка. Тя я разтвори и видя бележка. Той пишеше, че отива до близкия магазин за храна. Дарина бързо стана, пооправи стаята, която беше в пълен безпорядък след неговото нахлуване. Пъхна се в банята и докато отмиваше феромонните му от тялото си, се замисли. Той й показа и двете си страни. Тя се беше любила все едно с двама различни мъже. Единият мъж – Магия, другият – Нежност. А Магията и Нежността заедно бяха ЛЮБОВ. С кого ли от двамата би предпочела да продължи напред. Докато обличаше хавлията вече беше решила за себе си.На вратата се позвъни. Тя се усмихна и отиде да отвори на Любовта…От радиото тихо звучеше песента: Jeff Scott Soto - Essential Ballads - Till the End of Time (До края на времето)
„Още не мога да повярвам, че нещо ново може да е толкова хубаво,
а дори не знам името ти,
но не мога да си представя живота си без теб.
Затънал съм дълбоко, нали знаеш, че боли, когато съм с теб,
но по–важното е, че ме убива, когато те няма.
Защото сега, след като съм те открил, няма да те пусна да си идеш.
Но ти трябва да ми покажеш, да ми дадеш знак.
За да оцелеем ни трябва само любов.
Не мога да скрия колко много искам да си моя
До края на света...
Скъпа, ценен ми е всеки момент, в който сме заедно
и в мен има още много, което искам да ти дам.
Знам, че е трудно да ми повярваш, но целувките не лъжат.
Сега имам нужда само от едно нещо, а то е ти винаги да си моя
и никога, никога да не разбиваш сърцето ми.
Защото... когато вляза в теб, обещавам винаги да си остана там…” Край
Пояснение:Преводът на текста е на Влад Таушанов, благодаря ти, приятелю! Благодарност и на Слави за самата песен!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дани Сулакова Todos los derechos reservados
Липсват такива неща напоследък.