18.07.2013 г., 0:14 ч.
Сбъдната фантазия (2)
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
4 мин за четене
ІІ последна част
Eliboto
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
Лежаха гушнати и мълчаха. Дарина не смееше да помръдне, защото се страхуваше, че ще го събуди и ще развали магията. Искаше ù се този миг никога да не свършва.Той също не спеше, лежеше със затворени очи, дишаше равномерно и съзнанието му почиваше. Толкова много емоции, сбъднати желания и едно прекрасно сливане на души, тела и съзнания. Чувстваше, че му е хубаво тук до нея. „Дарина” – повтаряше умът му. Дар от Бога за него. Усмихна се мислено. Искаше да я направи щастлива. Искаше тя да познае истинската му същност. Искаше чрез него тя да диша любов, да чувства любов, да сътворява любов.
Той нежно плъзна върховете на пръстите си по хладната ù кожа. Усети лекото ù потрепване и разбра, че е будна. Тя се завъртя към него и устните им се сляха. Беше дълга целувка. И двамата чувстваха нарастващо желание. Галеха се с погледи с ръце, с тела. Той откриваше ерогенните ù зони с върха на езика си и вкусваше тялото ù. Зърната ù – твърди и големи като лешници, привличаха погледа и устните му. След хълмовете на север, езикът му, оставяйки мокра следа, се спусна на юг към кладенчето на пъпа ù и после продължи към следващия хълм и долината на сбъднатите желания. Тялото ù се издигаше и спадаше като морска вълна. Телата им се сливаха и политаха в безкрая, загубили представа за реалността. В тези върховни мигове той я любеше нежно и шеметно. Тя се чувстваше истински обичана. Той самият беше Нежност. Показа ù силата на любовта, онази сила, която те издига на крилете си като лек морски бриз и те носи към висините на щастието, а не изпепеляваща груба страст, която отминава и свършва... Той беше милувката на желаната, оставаща завинаги любов в сърцето...
Заспаха притиснати един в друг.
Тя се събуди и се протегна като доволна мъркаща котка. Видя, че го няма до нея и се уплаши, че си е отишъл. В този момент нещо прошумоля в свитата ù ръка. Тя я разтвори и видя бележка. Той пишеше, че отива до близкия магазин за храна. Дарина бързо стана, пооправи стаята, която беше в пълен безпорядък след неговото нахлуване. Пъхна се в банята и докато отмиваше феромонните му от тялото си, се замисли. Той й показа и двете си страни. Тя се беше любила все едно с двама различни мъже. Единият мъж – Магия, другият – Нежност. А Магията и Нежността заедно бяха ЛЮБОВ. С кого ли от двамата би предпочела да продължи напред. Докато обличаше хавлията вече беше решила за себе си.На вратата се позвъни. Тя се усмихна и отиде да отвори на Любовта…От радиото тихо звучеше песента: Jeff Scott Soto - Essential Ballads - Till the End of Time (До края на времето)
„Още не мога да повярвам, че нещо ново може да е толкова хубаво,
а дори не знам името ти,
но не мога да си представя живота си без теб.
Затънал съм дълбоко, нали знаеш, че боли, когато съм с теб,
но по–важното е, че ме убива, когато те няма.
Защото сега, след като съм те открил, няма да те пусна да си идеш.
Но ти трябва да ми покажеш, да ми дадеш знак.
За да оцелеем ни трябва само любов.
Не мога да скрия колко много искам да си моя
До края на света...
Скъпа, ценен ми е всеки момент, в който сме заедно
и в мен има още много, което искам да ти дам.
Знам, че е трудно да ми повярваш, но целувките не лъжат.
Сега имам нужда само от едно нещо, а то е ти винаги да си моя
и никога, никога да не разбиваш сърцето ми.
Защото... когато вляза в теб, обещавам винаги да си остана там…” Край
Eliboto
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
Лежаха гушнати и мълчаха. Дарина не смееше да помръдне, защото се страхуваше, че ще го събуди и ще развали магията. Искаше ù се този миг никога да не свършва.Той също не спеше, лежеше със затворени очи, дишаше равномерно и съзнанието му почиваше. Толкова много емоции, сбъднати желания и едно прекрасно сливане на души, тела и съзнания. Чувстваше, че му е хубаво тук до нея. „Дарина” – повтаряше умът му. Дар от Бога за него. Усмихна се мислено. Искаше да я направи щастлива. Искаше тя да познае истинската му същност. Искаше чрез него тя да диша любов, да чувства любов, да сътворява любов.
Той нежно плъзна върховете на пръстите си по хладната ù кожа. Усети лекото ù потрепване и разбра, че е будна. Тя се завъртя към него и устните им се сляха. Беше дълга целувка. И двамата чувстваха нарастващо желание. Галеха се с погледи с ръце, с тела. Той откриваше ерогенните ù зони с върха на езика си и вкусваше тялото ù. Зърната ù – твърди и големи като лешници, привличаха погледа и устните му. След хълмовете на север, езикът му, оставяйки мокра следа, се спусна на юг към кладенчето на пъпа ù и после продължи към следващия хълм и долината на сбъднатите желания. Тялото ù се издигаше и спадаше като морска вълна. Телата им се сливаха и политаха в безкрая, загубили представа за реалността. В тези върховни мигове той я любеше нежно и шеметно. Тя се чувстваше истински обичана. Той самият беше Нежност. Показа ù силата на любовта, онази сила, която те издига на крилете си като лек морски бриз и те носи към висините на щастието, а не изпепеляваща груба страст, която отминава и свършва... Той беше милувката на желаната, оставаща завинаги любов в сърцето...
Заспаха притиснати един в друг.
Тя се събуди и се протегна като доволна мъркаща котка. Видя, че го няма до нея и се уплаши, че си е отишъл. В този момент нещо прошумоля в свитата ù ръка. Тя я разтвори и видя бележка. Той пишеше, че отива до близкия магазин за храна. Дарина бързо стана, пооправи стаята, която беше в пълен безпорядък след неговото нахлуване. Пъхна се в банята и докато отмиваше феромонните му от тялото си, се замисли. Той й показа и двете си страни. Тя се беше любила все едно с двама различни мъже. Единият мъж – Магия, другият – Нежност. А Магията и Нежността заедно бяха ЛЮБОВ. С кого ли от двамата би предпочела да продължи напред. Докато обличаше хавлията вече беше решила за себе си.На вратата се позвъни. Тя се усмихна и отиде да отвори на Любовта…От радиото тихо звучеше песента: Jeff Scott Soto - Essential Ballads - Till the End of Time (До края на времето)
„Още не мога да повярвам, че нещо ново може да е толкова хубаво,
а дори не знам името ти,
но не мога да си представя живота си без теб.
Затънал съм дълбоко, нали знаеш, че боли, когато съм с теб,
но по–важното е, че ме убива, когато те няма.
Защото сега, след като съм те открил, няма да те пусна да си идеш.
Но ти трябва да ми покажеш, да ми дадеш знак.
За да оцелеем ни трябва само любов.
Не мога да скрия колко много искам да си моя
До края на света...
Скъпа, ценен ми е всеки момент, в който сме заедно
и в мен има още много, което искам да ти дам.
Знам, че е трудно да ми повярваш, но целувките не лъжат.
Сега имам нужда само от едно нещо, а то е ти винаги да си моя
и никога, никога да не разбиваш сърцето ми.
Защото... когато вляза в теб, обещавам винаги да си остана там…” Край
Пояснение:Преводът на текста е на Влад Таушанов, благодаря ти, приятелю! Благодарност и на Слави за самата песен!
© Дани Сулакова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Триеше си профилите постоянно, за мое съжаление. Затова публикувах нейните части при мен. Иначе при подобни действия се затриват и творбите, а и коментарите. Четящите по него време, знаят за какво говоря.
-
Светла ѝ памет на жената! Хубаво е пишела, с хъс.
Дързост е ключовата дума
Липсват такива неща напоследък. -
Шмугнахме се между капките тогава. Бяхме дръзки, палави и готови да провокираме. Аз галеща с кадифена мекота, а Елибото с кожения камшик ...светла й памет💜. Беше лудо забавление...
-
Интересна история, различна, запомняща се. Огън, огън.
Изумена съм как не сте разпнати на кръст, след хард частите
Преплетените твърдост и мекота са много интересни. -
Благодаря за мнението Лъчо!
-
Еротиката е хубава, страстна, хареса ми, но освен нея... нищо друго. Равно, без завръзка, без край.
-
Благодаря Фреди!
-
Красива история,поздрав за хубавия разказ!
-
Благодаря manolia26 (Лина )!
Чест е за нас двете с Eliboto, твоя първи коментар в откровения! -
Много хубав разказ-остават много въпроси ,които провокират въображението на читателя за това какво точно се е случило отначало.Харесвам произведения,в които не всичко е поднесено на готово. Поздравления
-
Благодаря от името на Елибото! Тези две части са изцяло нейна заслуга!
-
Тази част е изпълнена с нежност! Отново харесах!
-
хубаво е... а песента е разкошна..
поздравявам те.. -
Благодаря Кали! С Ели слушаме различна музика, но тя не спира да възпитава музикаления ми вкус. Знае как да ме провокира. За нея текстовете са много важни с посланията, които носят. А ако се сложи и подходяща снимка към текста, се получава цяла мултимедия
Виктор, давам ти Оскар за коментара. Добре де, за всички твои коментари под мои творби.
С Ели (за мен тя е Анджи) сме много различни. Като темперамент, светоусещане, дори еротични граници. Познавам я от година. Никога не сме се виждали. Много силен човек е и страшна вампирка, ако трябва да пишеш с нея. Много я обичам!
Благодаря от името и на двете ни за красивите и докосващи думи! -
Тука май червената точка е само по навик от предишните части. Много нежно завършваш. Прави ми удоволствие да чета еротиката, която Вие дами публикувате тука. Тя е като вас самите, страстна и нежна, бурна и романтична, залива читателя, като безспирните вълни на прилива, и после се отдръпва с отлива оставяйки съкровищата на морето на пясъка да ги съзерцават оцелелите. Ритъм подчинен на луната на вашите сърца...
Затова и не пиша еротика, защото ние мъжете просто не разбираме нищо от нея. За нас е като скок от скала в топла морска вода. И после си почиваме на брега. -
Ооо.... Жанет, уцелила си едно от тайните ни бисерчета, които имат кодово значение за нас двете и не само Те са като трохички, които водят до
нашите сърца. Само посветени ще ги видят всичките.
Не мога да я убедя да публикува тук. Личен избор за този момент. Дано размисли!
Ще предам поздрава ти! -
В тази част вече ме преземи
Особено ми хареса това сравнение "Магията и Нежността заедно бяха ЛЮБОВ"
Поздрави на Ели!
Между другото... тя защо не публикува тук?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
