За какво иде реч. Не съм добър писател, даже и писател не съм; по-скоро любител. Наскоро завърших една трилогия, която я бях писал няколко години. Не крия, че я писах под силното въздействие на Толкиновия свят, но не се и вземам много на сериозно, та да бъда прекалено оригинален или нещо...
След като трилогията ми претърпя не една или две "зверски" редакции, стана ясно, че голяма част от действието се развива в Петата епоха от света на Толкин. Разказът ми не се доближава и на 5% до блясъка и величието, по което Джон Толкин е създал и описал своя свят, за това сметнах, че по някакъв начин трябва да обясня тази "деградация" (не знам дали това е най-точната дума). За това тия дни си седнах на задника и написах един "увод", който да обясни какво се е случило в края на Четвъртата епоха и е довело до същинските събития в Петата епоха (т.е. моя разказ). Искам да получа малко градивна критика и съвети за нещата, които трябва да променя и добавя.
Ето и увод-ченцето:



Седмото измерение - Предистория

Светът е променен. Изминаха стотици, хиляди години от края на Войната на пръстена. Въздигаха се нови цивилизации, стари чезнеха в прах и забвение. Неумиращите земи отново бяха едно цяло с Арда. Процъфтяваше родът на хората, докато този на елфите вехнеше. Истински бум в технологията настъпи около две хиляди години от началото на Четвъртата епоха. Хората сътвориха парния локомотив, електричеството, телеграфа. Те откриха начин да достигат с корабите си до Аман и товареха от там несметни богатства. Джуджетата малко по малко изоставиха своите подземни кралства и започнаха да населяват поречието на река Андуин. Страстта им към войната не стихваше и само за броени десетилетия те създадоха огнестрелни оръжия. Елфите сякаш отказваха да бъдат част от този Ренесанс и хвърлиха своите сили към света на медицината. Съвсем скоро нямаше болест, която да не може да бъде излекувана. Хобитите се множаха като зайци. За кратко време те пренаселиха Западните предели и трябваше цели колонии да се преселят на други места. Някъде, където някога бе Мордор - Страната на сянката, сега живота на хобитите кипеше в пълна сила. Нямаше и помен от сътворението на Саурон. Градовете се разрастваха, създаваха се мегаполиси. Горите малко по малко започнаха да изчезват, средната годишна температура се повиши.
Деградацията на елфите се осещаше все по-осезаемо сред тези, които не бяха отплавали с Елронд за Валинор. За две хиляди години се смениха много елфически владетели, но никой от тях не успя да спре упадъка на този велик народ. У тях започнаха да се пораждат завист, недолюбване, алчност и мъст. Зароди се конфликт между отделните елфически рода, а враждата им с джуджетата придоби срамни размери. Малко по малко се пръсваха из Средната земя и живееха като народ без корен.
Ксезите – онези малки същества, надарени с огромна сила, които дори бяха взели участие във войната срещу Саурон като разбиха няколко от войските на харадримите сега живееха в земите на Харад и останаха безучастни с това, което се случваше на север. Малцина знаеха въобще за тяхното съществуване и това бе главната причина да бъдат подминати в летописите за Третата епоха. А кои всъщност бяха те? Ксезите имаха общо родословие с джуджетата. В началото те бяха един народ. След като Ауле ги създал и те населели Средната земя, народа на Дурин започнал да гради Хазад-дум. Някои от тях обаче не приели мисълта, че ще живеят дълго време без слънчева светлина и се отцепили. Джуджетата били толкова горделиви, че решили да забравят за тях. Не говорели за тях, не ги споменавали в книгите си. Ауле бе създал осем бащи на джуджетата, но осмия, който решил да загърби живота в Мория, бе заличен от всички летописи. Той също бе безсмъртен както Дурин и носеше името Еверест. Той нарече тези, които тръгнаха с него „ксези“ и ги поведе на юг. С годините те започнаха да се различават значително от своите предци. Обичаха да градят крепости и да създават бойни изкуства. Започнаха да им растат допълнителен чифт ръце, телосложението им се промени. Развиваха всяко мускулче от тялото си и това определи и децата им да се раждат с по-развити мускули и по-здрави кости. Всяко следващо поколение бе с една идея по-добро от предходното. Ксезите, които носеха в себе си наследството на джуджетата, започнаха да коват свои брони и оръжия. В пустините на Харад те откриха черен метал, който превъзхождаше по здравина митрила. От него коваха черни брони и лееха всепосичащи мечове. Другите ги нарекоха „черните воини“. Никой от свободните народи не воюваше с тях, а и те не се месеха в чуждите дела. До края на третата епоха те бяха влезли едва три пъти в битка и всеки път се изправяха срещу харадримите като им нанасяха тежки поражения. Те нямаха своя писменост и говореха много лошо Общия език. Имаха своя собствена реч, която беше сходна с тази на пустинните народи.
В края на Четвъртата епоха най-накрая света на Арда бе разрушен - този път без мрачни властелини, пръстени и призрачни армии. Хобитите спасиха света в края на миналата епоха, сега те сложиха началото на неговата разруха. Кошмарът започна с новия вирус, който се разпространи сред малкия народ. Разпространяваше се по въздуха като чума. В първите месеци никой не обърна внимание на високата смъртност при хобитите, но след като симптомите започнаха да се появяват и при хората, панически ужас скова Средната земя. Джуджетата започнаха да се завръщат към старите си кралства дълбоко в земята и запечатаха всички порти към себе си, за да избягат от смъртоносния вирус. Само за година расата на хобитите изчезна безвъзвратно. Горите започнаха да линеят и съхнат. Никой не знаеше как започна всичко това, но всеки предричаше края на света. Елфите започнаха трескаво да търсят лек, но границите на познанията им се оказаха тесни, за да спрат началото на апокалипсиса. Много скоро и сред техния народ плъзна заразата. За разлика от всички други, на тях им се отрази различно. Те се превръщаха в същества без разсъдък. Всички сетива им се притъпиха, освен първичното у тях – глада. Косите на заразените капеше, кожата им потъмняваше. Започнаха да нападат себеподобните си и по-беззащитните същества. Доста елфи се опитаха да отплават за Валинор при своя народ, но вирусът ги застигаше преди да достигнат до бреговете на Великото море и да се качат на своите кораби. След хобитите, изчезна и расата на орките. Малкото оцелели хора и елфи потърсиха убежище при джуджетата и дълбоко под земята зачакаха апокалипсиса да отшуми.Народите, които живееха в земите на Харад започнаха да се изселват на юг. За тяхно щастие вирусът не успя да премине пустинята и всички на юг останаха изолирани.
За нещастие друга беда сполети и земите отвъд Великото море. Краят на света не подмина и Аман. Разрушителни земетресения само за няколко дни унищожиха Неумиращите земи, разпокъсвайки ги в големи групи островни архипелаги. Голяма част от сушата потъна във водата. Това обаче не бе края. Той настъпи след като огромен метеорит от космоса се стовари върху остатъците от божествените земи и напълно сложи край на живота там. Дори валарите не успяха да оцелеят, оставяйки света без надзор и контрол. Последен падна Илуватар.
Светът се промени. Вече има един-единствен континент, хиляди острови на запад от него и един на изток. Нова суша излезе изпод водите на Белегаер. Митичният Нуменор отново бе докоснат от слънчева светлина. Не бе ясно само дали ще останат същества, които да обитават този нов свят. Народите от Средната земя, които бяха избягали на юг, сега гинеха в горещините. Пустините се разрастваха и поглъщаха гори и реки. Онези, що се криеха в земята, започнаха да усещат липсата на вода и храна. Запасите на джуджетата много бързо намаляха и трябваше да бъдат взети крайни мерки. След като силното слънце успя да пребори разпространението на вируса, джуджетата нарамиха своите пушки и на групи започнаха да излизат навън. Ужасът, пред който сега се изправиха, бе заразеният свят, който трябваше да бъде унищожен. Почти нищо не ставаше за ядене, из земите бродеха освирепели същества, които някога са били елфи и трудно можеха да бъдат убити, дори и от пушките на джуджетата. За кратко време и елфите и хората, които споделяха укритията на джуджетата бяха въоражени с новото поколение огнестрелни оръжия и започна Войната на прочистването. За две години не бяха постигнати почти никакви резултати. Един малък район около Лориен бе прочистен и в него хората, започнаха да засаждат различни култури, с които се препитаваха елфи, джуджета и хора. Рибата в Андуин ставаше за храна, а и самите води от Великата река можеха да се ползват за пиене. Искрица надежда проблесна сред оцелелите.
Някой някога беше казал, че един свободен свят не остава дълго време без господар. Края на Четвъртата епоха бе белязана с идването на нова сила – по-могъща и по-страховита от всичко, което Арда бе познавала. Отвъд края на Вселената дойдоха Тъмния и Светлия господар. Те сложиха ръка върху Десетте измерения и свалиха от власт всички божествени и сатанински създания. Направиха Петото измерение царство на мъртвите и Тъмният господар пое управата на тъмната половина, а Светлият господар – на светлата. Всички, от Десетте измерения, които се разделяха с живота, отиваха там. Божествените създания бяха заточени на най-западния остров от разрушения Аман и вече нямаха власт на никой и нищо. Не можеше да се каже дали новите господари са добри или зли, защото те по никакъв начин не се месеха в живота на обикновените живи създания.
Някъде по това време в самия север на Средната земя, в непристъпните ледени планини бе издигнат Калаакул – дворец от камък и лед. Негов обитател бе Ледения принц – повелител на зимата и син на Времето и Майката природа. В двора на Калаакул бе сътворена Градината на злото. Ледения принц също не се месеше в делата на обикновените създания. Той пращаше зимата из Десетте измерения, когато му дойдеше времето и когато трябваше – я оттегляше.
Хора, елфи и джуджета продължаваха да се борят за своето съществуване, но много скоро разбраха, че земите им са пренаселени със заразени елфи, които за нищо на света не можеха да бъдат върнати към нормалния живот и трябваше да бъдат избити. С напредването на времето пушките ставаха все по-безполезни, а нападенията на освирепелите същества – все по-настъпателни. Оцелелите бяха принудени да се върнат отново под земята и да живеят в полумрак.
Измина още едно петилетие в тъмнина и страх. Джуджетата усъвършенстваха своя боен арсенал с помощта на хора и елфи. Ето че съвсем скоро щеше да бъде сложен окончателния край на Четвъртата епоха. В мрачните и зловещи лаборатории на оцелелите се роди нещо зло, което щеше да сложи края на Войната на прочистването. Атомна бомба – да, така го наричаха те и гледаха със страхопочитание на него. Елф, джудже и човек излязоха отново горе и на изток от Андуин, близо до Мраколес, бе епицентъра на взрива. Той помете всичко. Настъпи ядрена зима и Средната земя потъна в мрак.


Така...
малко по-нагоре споменах за измерения и т.н. Да поясня, че в моята трилогия светът е разделен на Десет измерения. Толкиновият свят се намира в Седмото измерение, а нашият си свят (този, в който аз и вие живеем) е Десетото измерение. Останалите са споменати по-подробно едва в третата част от трилогията.