Държа те за ръка и си мисля, че няма по-щастливо момиче от мен. Въздухът наоколо е кристално чист и край нас от време на време прелитат пухкави, розовобузести русокоси амурчета със златен лък в едната си ръка, а в другата държат списък с имената на хората, които трябва да посетят. Двамата с теб сме толкова щастливи, че не просто вървим-ние подскачаме по розовите облаци. Животът е така прекрасен...
Ти пускаш ръката ми, за да оправиш яката си и изведнъж... Облаците под мен изчезват и аз започвам да пропадам. На всичкото отгоре осъзнавам, че ти си останал там, горе, в розовия свят. А аз падам ли, падам...
Минавам покрай седем облачни нива. Падам адски дълго-явно седмото небе е много високо. Най-накрая се сгромолясвам на земята и - о,какъв късмет! - улучвам точно центъра на кална локва с размерите на Охридското езеро! Изправям се и поглеждам нагоре с надеждата, че ще видя как падаш след мен. Но вместо това те виждам да подскачаш влюбено из розовите облаци, хванал за ръка друго момиче. Май ...