Бийп... Бийп... Бийп...
Аз съм миролюбив мъж, но много ми се иска да удуша някой от мобилните оператори. Сякаш стоят и дебнат, кога разговорът е в кулминацията си и започва това бийпкане. Сигурен съм, че мрежите са създадени единствено, за да ти унищожат щастието.
Отново набирам.
" Абонатът е извън обхват, когато е на линия ще ви съобщим."
Отново, бързото изтананикване на телефона.
" Номерът е зает. Моля изчакайте."
И пак...
"Съжаляваме, но такъв номер не съществува. Моля проверете набраните цифри."
Всъщност има ли смисъл да звъня. Знам, какво мисли, знам, какво ще ми каже, знам... Знам всичко, но на практика, нищо не знам. Затова изключвам телефона. Слагам го до ухото си и продължавам разговора.
- Моля те, не ми казвай, че има само сега, защото сега няма. Дори и в тази секунда, сега е вече минало. Ние живеем в реалното минало и мечтите за бъдеще... Не ми повтаряй, че няма бъдеще, защото ще ти отговоря, че няма и минало. Просто времето е величина, която не е измерима в материята. Опитваме се да си създадем някакви рамки за време, които да определят съществуването ни. Смяташ ли, че това което е станало в миналото променя по някакъв начин времето? Не, просто това е движение на материята. Да, раждаме се, живеем и умираме, но в действителност, дали умираме?... До колко променяме подредения хаос. Помисли, че дори и Вселената е на този принцип. Една звезда умира, но от нея се раждат нови. Черните дупки засмукват материя и енергия, за да я прехвърлят в друга вселена. Светът е, като безкрай от скачени съдове, които преливат своята материална същност от един в друг... Чувам, че се прозяваш. Спи ли ти се?... Ха, ха, ха, значи си оросяваш мозъка. След като го ороси, нека да поговорим за нас в бъдеще... Браво, дърдоря 15 минути, а ти повтаряш пак същото "Няма бъдеще!!!".
Добре, затвори очи и ме докосни. Сега усещаш ли времето?...
Някой тихо прошепна в слушалката.
"Обичам те"
© Гедеон Todos los derechos reservados