29 mar 2018, 0:40

Сега на къде

  Prosa
876 0 0

Мислех че този ден скоро, няма да дойде.

Деня в който искам всичко да свърши...

Деня в който ми е писнало от всеки и от всичко...

Деня в който ще имам някой и този някой ще е далеч.
Писна ми... и се изгубих... Няма по лошо... така си мислех... но грешах, тук съм. Потънала, без грам да ми пука къде съм, но не е страх... и не знам защо? Боли ме, скърбя искам да крещя но не мога. Няма да ме разбере никой.
Поне така мисля и да ме разбере някой кой ще е той? Кой ще е този човек който ще положи такива усилия?
Как ще се спася? Отговора на всичко това е: "Не знам"
А кой може да знае... Аз? 
Аз съм загубена кауза... човек потънал, изгубен, страдащ  искащ свобода.
Свобода да бъда себе си и я нямам! 
От това боли най-много...
Как ще продължа да живея ли незнам!?
Живота ще покаже...
А дали ще издържа... 
Това е въпроса...?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...