29.03.2018 г., 0:40

Сега на къде

879 0 0

Мислех че този ден скоро, няма да дойде.

Деня в който искам всичко да свърши...

Деня в който ми е писнало от всеки и от всичко...

Деня в който ще имам някой и този някой ще е далеч.
Писна ми... и се изгубих... Няма по лошо... така си мислех... но грешах, тук съм. Потънала, без грам да ми пука къде съм, но не е страх... и не знам защо? Боли ме, скърбя искам да крещя но не мога. Няма да ме разбере никой.
Поне така мисля и да ме разбере някой кой ще е той? Кой ще е този човек който ще положи такива усилия?
Как ще се спася? Отговора на всичко това е: "Не знам"
А кой може да знае... Аз? 
Аз съм загубена кауза... човек потънал, изгубен, страдащ  искащ свобода.
Свобода да бъда себе си и я нямам! 
От това боли най-много...
Как ще продължа да живея ли незнам!?
Живота ще покаже...
А дали ще издържа... 
Това е въпроса...?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ем Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...