Новината се бе разчула по-бързо и от махленска клюка. Адвокат Петров обиколи всички сутрешни блокове на телевизиите, в които обясняваше надълго и нашироко неотменимото конституционно право на всеки българин да се бори срещу всякакъв вид дискриминация. Поради тази причина не се учуди, когато пред съдебната зала, в която щеше да се гледа делото, го чакаха камерите на всички национални телевизии, че и на няколко регионални. Той отказа твърдо коментар на наврените в  лицето му микрофони. Знаеше как да възбуди интереса на медиите. Подхвана през рамо Губиделников, който се опитваше да каже нещо и го набута в съдебната зала. Съдът се представляваше от дребна, съсухрена женица, за която средната възраст бе далечен спомен. Тя ги погледна учудено и запита:

- Вие по кое дело сте? За делбата ли? – гласът ù наподобяваше отварянето на врата, на която пантите не са били смазвани от години.

- Не. Ние сме за делото за дискриминация.

- Ааа, за секса. – каза съдията и в очите ù заиграха весели пламъчета. – Най-сетне нещо интересно да се случи и в тази зала.  

- Не. – повтори адвокат Петров. – Ние сме за дискриминацията. Сексът тук не играе никаква роля. По-скоро е само фон на едно недопустимо поведение от страна на една млада жена, която би трябвало да е наясно, че основното мото на този век е борбата с дискриминацията.

- Добре де, добре. Все тая. – примири се съдията. – Къде е другата страна?

- Тук е. – чу се ясен и звънлив глас от дъното на залата.

- Е, не стойте така, де! – скара се съдията. Повишаването на глас ù коства известно усилие и премина в кашлица. Някъде между две вдишвания все пак успя да каже:

- Елате на банката! Няма да се подканяме сега. Не сме на прием.

         По паркета като куршуми зачаткаха дамски токчета и скоро от дясната страна на адвоката се появи русо изкушение, което без особени усилия на волята можеше да накара ченето на всеки мъж да увисне в тиха почуда от красотата на жената. Адвокатът стисна своето само благодарение на професионализма и продължителната школовка в съдебните зали. Тази прелест отдясно имаше неприлично дълги крака, които прикриваше с къса поличка, колкото да не я арестуват за това, че ходи без дрехи. Гърдите ù  изпълваха тънката блузка с риска да я скъсат и приличаха на еърбеци след катастрофа, а дългата ù руса коса спокойно можеше да послужи за топла завивка в студените зимни нощи. Такива жени караха мъжете да изгубят ума си, да напуснат семейството си, да рискуват необмислено, а по-възрастните да се почувстват отново млади.  Такива жени си бяха природно бедствие, което можеше да отнесе един мъж като цунами кирпичена колиба. Чак сега адвокат Петров проумя защо тайфуните носят женски имена. „Ще трябва да взема телефонния номер на този тайфун от Губиделников”. – помисли си Петров. 

- Да се даде ли ход на делото? – дрезгавият глас на съдията извади адвокат Петров от унеса, в който бе изпаднал с категоричността на смъртна присъда.

- Да, да. – отвърна бързо той и впери поглед в съдията. Нейното обикновено лице, по което годините бяха оставили незаличими отпечатъци, му подейства като спасителен пояс, който използва, за да стъпи отново здраво на земята. 

- А вие, госпожице?

- Какво аз?

- Да дадем ли ход на делото?

- Ами щом трябва, нека да дадем, макар че за мен това е едно безсмислено упражнение, което няма да доведе до нищо.

- Оставете на съда да прецени кое е безсмислено и смислено. – сряза я съдията и продължи. - Съдът дава хода на делото и предлага на страните да се спогодят. Не може ли да се разберете?

- Не, госпожо съдия. – каза Петров. – Моят клиент е дълбоко обиден и огорчен от дискриминацията, на която е бил подложен от ответната страна. Той е уважаван мъж, с положение в обществото и отношението на ответната страна е оскърбило неговото достойнство. Наред с това нарушени са негови конституционно скрепени права, а именно да не бъде дискриминиран по възраст.   

- Отказала му е секс, нали? – прекъсна го съдията.

- Да, но заради възрастта му. Казала му е, че е стар. Ако беше просто отказала, защото не го харесва, моят клиент нямаше да заведе това дело, но да откажеш да правиш секс с мъж заради възрастта му си е дискриминация, която нашата Конституция забранява. Клиентът ми останал дълбоко обиден и потресен от това отношение, толкова нехарактерно за ХХI век. И само това го накара да се обърне към съда и да потърси защита на правата си, скрепени с Конституцията и останалите български закони.

- А не отказа да правят секс. – отново го прекъсна съдията с усмивка.

- Категорично не. Моят клиент е от уважаван род и тази Ваша реплика го обижда.  

- Е, не сме малки деца, за да се обиждаме толкова лесно. – каза съдията.- Вие, млада госпожице, ще кажете ли нещо по този въпрос.

- Ама той е много стар. Как да правя секс с него? Да вземе да ми умре в ръцете. Да не съм луда?  

- А харесвате ли го?

- Възразявам срещу този въпрос. – енергично репликира адвокат Петров.

- Възразявайте, колкото си искате. Разпитът ще водя аз.

- Искам това да се отбележи в протокола.

- Ще се отбележи. Бъдете спокоен. – сряза го съдията и се обърна към момичето. – Та харесвате ли го?

- Ами, бива. За годините си изглежда добре. – отвърна тя и се усмихна невинно, при което адвокат Петров едвам се задържа на крака. Изглеждаше толкова мръснишки непорочна, че му се прииска да я награби още в съдебната зала. Възпря го само съдията.  „Това момиче може да възбуди и гей” – помисли си той – „Сега го разбирам Губиделников.”

- Значи сте му отказали само защото е стар? Така ли? – стържещият като банциг глас на съдията накара Петров да се съвземе. Той се поизправи и зачака с интерес отговора на момичето.

- Ами да. Той си е стар. Да вземе да ми издъхне в ръцете. После какво ще го правя? Не. В никакъв случай няма да легна с него. Да не съм луда. Вие ще легнете ли с него?

- Сега не говорим за мен. – отвърна съдията строго, но адвокатът забеляза дяволити пламъчета в погледа ù, отправен към Губиделников. Това окончателно и безвъзвратно го потресе.

- Считам делото за изяснено от фактическа страна и давам ход по същество. – обяви съдията.

         След отговора на момичето адвокат Петров знаеше, че е спечелил делото, затова реши да си спести дългата пледоария, която бе подготвил и каза:

- От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установи, че е налице проява на дискриминация към клиента ми от страна на ответника, поради което моля да уважите така предявения иск и да осъдите ответника Джулия Любомирова.

- Вие ще кажете ли нещо във ваша защита? – обърна се съдията към Джулия.

- Ами той си е стар. Не мога да легна с него и да вземе да ми умре в ръцете. Веднъж вече ми се случи подобно нещо. Стига ми толкова. Да не съм майка Тереза?

- Съдът ще се произнесе с решение в законовия срок. – обяви съдията. 

- Да вървим! – обърна се към Губиделников адвокат Петров.

- Един момент само. – отвърна той и каза. – Госпожо съдия, мога ли да се приближа за малко?

         Съдията го погледна учудено, но кимна в знак на съгласие. Адвокат Петров гледаше учудено как клиентът му отиде до съдията. Каза ù нещо. Тя се засмя и му прошепна нещо в отговор.

- Сега вече можем да си вървим. – каза Губиделников, щом отново застана до Петров. – Мисля, че делото мина добре. Вие как смятате, господин адвокат?

- Отлично. – едва успя да промълви той, все още потресен от случката преди малко. – Какво казахте на съдията?

- Взех ù телефона. Очарователна жена. Не смятате ли? – каза гордо Губиделников.

         Тук вече всички професионални задръжки на адвокат Петров блокираха, като спирачки на болид от Формула 1 и той простена:

- Мамка му!

            Мобилният му телефон иззвъня и разцепи тишината като гръмотевица лятно небе. „Кой идиот ми звъни по нощите” – простена наум адвокат Петров.

- Какво има, скъпи? – измърка спящата до него Джулия Любомирова.

- Нищо, мила. Спи! Сигурно е някой клиент.

Тя се обърна на другата страна и заспа отново. Гледката на голото ù тяло бе зашеметяваща, но повторният звън на телефона извади адвоката от унеса на природолюбител, открил природно чудо и той рязко вдигна телефона.

- Да. – каза троснато.

- Господин адвокат - проехтя дрезгав глас, който не можеше да се сбърка. Бе на съдията по днешното дело. - Извинявам се, че ви безпокоя по това време, но мисля, че клиентът ви господин Губиделников току-що получи инфаркт.

- Къде? – запита машинално Петров.

- Боя се, че върху мен. – отвърна съдията.

- Мамка му! – за втори път през деня простена адвокат Петров.