Това е онзи момент, в който два погледа се пресичат - нейната преценка клони към „по-скоро „да”, а моята е „защо не”. Случва се в трамвая, навсякъде и никъде, във всеки трамвай.
Аз премислям за части от секундата. Във вътрешността на съзнанието ми изникват мисли, достойни за определението „греховни”. Пред очите ми изникват картини на разкъсан шарен сутиен, който в момента прозира под бялата й блуза. Все още си мисля, че свалянето на бельо със зъби е пипкава и неблагодарна работа, никому ненужна и предимно показна. Циповете са нещо далеч по-приятно. Когато разкопчаваш рокля винаги се чуват обертоновете, отекващи като симфоничен оркестър, а ако преди това вече не си я вдигнал и нямаш фоновия шум на стоновете, които сам провокираш. Сега съм в теб, сега вече не, сега пак и пак - бягаме от реалността. Винаги мога да го направя бързо, но това е чалга. Внимателно, бавно, опознавателно и с език - би било нелепо ако се втурнеш дивашката в цялото начинание.
Целия този мисловен поток се изсипа пр ...