Армията настъпваше на изток. Слушахме по радиото новини от фронта. До една обнадеждаващи. Войниците на Лидера бяха непобедими. Идеалите им ги превръщаха в свръхчовеци. Правеха ги способни на немислими геройства. Големият ми брат се записа доброволец, едва навършил осемнадесет. Как му завиждах само! Как ми се щеше да го последвам! Но бях само тринадесет годишно момче.
В нашия град нямахме шанс да водим сражения. Само ни бомбардираха през седмица-две. Тогава се налагаше да се крием в просторните бункери, предвидливо построени по заповед на Лидера още преди войната. Да, той беше планирал всеки детайл. Преквалификацията на работниците от замиращите професии – като тази на баща ми, и обучението им за техници в големите оръжейни заводи. Складирането на огромни хранителни запаси в бункерите и разпределянето им по семейства чрез купони. И като връх на грижата му – отварянето на Ресторант за месо. Да, Лидерът беше предвидил, че врагът ще бомбардира животновъдните ферми и ги разположи далеч от н ...