62 мин за четене
В понеделник сутринта отидох до склада и платих дървата. Прибрах се и седнах на двора на чаша чай, в очакване шофьорът да се обади. Покрай залисиите около дома не успях да се обадя на Владимира в петък. А не исках да я притеснявам през уикенда. Впрочем, не знаех как прекарва уикендите си, не знаех как преминава денят й, не знаех почти нищо за нея. А дали исках да разбера? Набрах номера и зачаках.
- Значи така, изчука ме и ме заряза. Дори не си направи труда да звъннеш за да провериш дали съм оживяла. Защо се обаждаш сега, къде беше цяла седмица? Ако си решил, че си постигнал целта си, поне едно съобщение можеше да оставиш за да благодариш за услугата. А аз нещастницата спях с телефона за да не пропусна обаждането. Изпокарах се с всички, които се обадиха, защото не тях исках да чуя.
- Влади, …
- Заради теб вдигнах на нокти и онези патки в офиса, изгоних кмета, накарах Мария да се приведе в нормален вид, иначе да не ми се явява пред очите и избягах в градинката за да не гледат как се уни ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse