– Ей, ти, с бялата шапка, от кога си тук, не съм те виждал, нова ли си?
Жена на средна възраст разрови огъня и дори не погледна високия дрипав мъж.
– На теб говоря, не чуваш ли?
Тя запали цигара и впери поглед във виещата се струйка дим.
– Как се казваш?
Мълчанието го обгърна заедно с падащата нощ.
– Става студено, дай да подсилим огъня – той се присегна и хвърли няколко изсъхнали клонки.
Тя загледа разгорялото се червено пламъче.
– Захари – той си подаде ръката – Захари Светлото, така ми казват.
Тя погледна към групичката бездомници недалеч от тях.
– Сигурно си глухоняма – той си прибра ръката в джоба. – Карай! Не ми пречи. С тая бяла шапка – нищо, че е окъсана, приличаш на бяла лястовица сред нас. За пръв път виждам бездомник с бяла шапка, ама нейсе.
Жената стана, зарови в някаква стара торба и извади очукано канче. Напълни го с вода и го постави в жарта на огъня. ...