Автентичната приказка преиначена по-късно в скучната и бездарна версия „Бременските градски музиканти”.

                   О-о-о-о,здравейте,здравейте, мои мили чучовничета,кратунковци, шушончета  и бюлбюлчета!Като горещ чайник кипя и преливам от щастие,че ви виждам. Ако ви е  досадно  от непрестанните мрънкания на възрастните, ако ви е писнало от ровене из компютрите и от изтърканите игри, спрете да се боричкате и елате при кака ви Муца Раздувката,феята на автентичния фолклор. Нека поседнем на тревата и да ви разкажа една от моите ненадминати приказки за Севлиювските градски музиканти.

Като я чуете от началото до края,  повече никога няма да се докоснете до оня жалък фалшификат наречен Бременските градски музиканти.Слушайте внимателно.

                    Живееше някога в едно далечно балканско село  човек на име Умен Петър.Наричаха го така, защото само той  в цялото село беше ходил до четвърти клас на училище.Петър можеше да каже кои думи се пишат с малка буква и кои-с голяма.Освен това знаеше къде се слага точка и къде запетая.Събираше и изваждаше числа до 1000 и тия академични знания му даваха пълно основание да претендира за кметския пост.Основа си партия човека, събра привърженици, спечели си изборите и превзе кметството.

                         Та в тоя горещ августовски ден  кметът Умен Петър беше напълнил два коша с узрели кумбалки от общинската градина , натовари ги на гърба на старото си магаре Тропчо и се  упъти към дома си.Тропчо преживя какви ли не премеждия през сложния си магарешки живот. Умен Петър не си поплюваше и прилагаше редовно сурови възпитателни мерки с една жилава тояга върху гърба на своя             питомец. Горкият Тропчо беше постоянно изпаднал в депресия.

                           Денят тлееше като зачервен реотан. Въздухът играеше невротично пред очите и на двамата. Беше настъпило ракиено време и Умен Петър се косеше отвътре, че домашните му вече  са седнали пред изпотеното шише с анасонлийка и салататапод сянката на караджейката круша.Той вдигна подканящата тоягата и посегна към кльощавата  гърбина, но зорките очи на Тропчо навреме засякоха това коварно движение.Точно в тоя момент представителят на властта Умен Петър и помощника му щяха да минават по паянтовия мост над реката.Тропчо озарен от спасителна идея, светкавично се спусна по стръмния бряг и цопна в нея. Няколко плаващи патки като осъзнаха летящото към тях дългоухо бедствие, се потопиха в дълбоката вода и изкочиха на почетно разстояние от него.Сащисани кротушки завряха глави в подмолите. Но Тропчо изпита истинско блаженство в прохладните води, далеч от досадата на мухите и изтезанието на тоягите.Чувствуваше се  като перце. Около него плуваха десетки кумбалки. Единият кош по незнайни причини се беше отвързал и ракиената суровина беше попаднала в реката. Умен Петър осъзна ситуацията с известно закъснение.Огнено червен от гняв, се устреми към магарето като ревеше с грубия си  кметски бас.

- Стой, стой, Тропане! Стой! Като те настигна , ще ти кажа магаре боб яде ли и свиня в джамия влиза ли! Мамка ти да ..., дърта кранто!

- Аз не съм Тропан, а Тропчо!Така поне пише в  магарешкия ми паспорт,  уважаеми господин кмете. Дърта кранта е жена ти! Мама ще дириш на оня свят!,А ти ще ме хванеш на кукуво лято, защото имаш много дебел задник!

                           И разбирайки, че е наивно да се надява вече на пощада, прецапа реката и се устреми към отсрещния бряг.А той не беше много стръмен и от него тръгваше пътека към близката кория. В края на корията беше границата със съседната приказка,която се казваше „Севлиювските градски музиканти”.Тропчо криволичеше между дърветата на горичката на зиг-заг, докато Умен Петър го загуби накрая от погледа си. Когато дългоухият спринтьор прекоси граничната бразда нямаше  и хабер за деянието си. Отново попадна в гора.  Понеже вече никой не го гонеше, се почувствува много спокоен. Даже намери сили у себе си да пощипва тук-там стръкове зелена тревичка.На гърба му се поклащаше оцелелия кош ..След това неистово препускане магарето реши да си почине .Все пак годините си казваха своето.То подгъна копита и легна върху тучната трева.За да възстанови енергията си, реши да медитира, тъй като беше едно високо евоюлирало магаре... Усети как прелита над дърветата и когато прекоси гората, видя някакво населено място и табела,на която пишеше Севлиюво.Тогава се появи едно магарешко ангелче с бели крила.

- Тропчо,Тропчо-о-о, как можа така да оплескаш нещата,старче?! Ти попадна в чужда приказка и тя се казва:”Севлиювските градски музиканти”.А твоята е „Тропчо,магарето на Умен Петър”

- Ама чакай, дългоухо ангелче! Че как така?! Че защо така?! Ами сега какво да правя по-нататък?!-разтюхка се магарето

- Нищо,нищичко.Успокой се.Така е писано да бъде, защото напоследък има дефицит на приказни герои.Всяко зло е за добро. Остани тая вечер да нощуваш тук. Аз, тая нощ ще те пазя от вълци и мечки,а на сутринта те очаква изненада.Не питай повече за нищо.                                       

                       И  магарешкото ангелче изчезна.Тропчо се успокои.Обходи наоколо и си хареса едно закътано местенце.Тревата  беше висока и мека като пухена възглавница.Той легна в магарешкото си ложе и започна да си съчинява стихове. Тук му е мястото да кажа, че нашият приятел беше по природа ненадминат философ и талантлив поет и по цял ден твореше поезияили търсеше отговори на философски въпроси..Особено вечер когато музата разпалваше въображението му...

                         В  друго едно село наречено Кокотрът,поради дълбокото уважение на жителите му към пернатия свят, живееше петел за чудо и приказ.Опашката му беше царствена- дълга, копринена и разноцветна. Гребенът- яркочервен, окрасяваше главата му като корона. Обичките  като парички грееха от двете страни на човката му.Шпорите  бяха с остри шипове и  готови да се забият във всеки враг.Когато  закукуригаше, всички  петли в селото се смълчаваха.Защото гласът му се лееше медено и ехтеше като ерихонска тръба.Но нито една кокошка не можеше да припари до тая неземна хубост. Петелът виждаше в кокошките  конкуренция и никак  не ги долюбваше.Той обичаше страстно петлите! Беше откровен петлераст, луд по зрели петли в младежка възраст.Стопанинът му като разбра за нетипичните уклони на своя красив петел го кръсти Обратния.Ако беше някой друг петел , отдавна да му е покрил краката с кисело зеле в тенжерата.Ама как да  затрие такава гиздосия и такъв певчески талант?! Затова  реши да остави Обратния да работи за имиджа на стопаните си, а си купи две млади петлета, които да наблегнат върху продължаване на кокошия род.Това беше истинска манна небесна за загорелия петел. Той не се стърпя и изля чувствата си върху момчетата още като пропяха за първи път с неукрепнали гласове.. Петлите намериха тия действия за нормални и даже бяха доволни.Това не им попречи да яхат и кълват кокошки по двора и да изпълняват едно към едно мъжките си задължения.Къщата на стопанина им Вътю беше на края на селото.Един ден Обратният намери пролука в оградения с тръни двор и навлезе в гората. Покачи се в  клоните на една дивачка, за да огледа отвисоко терена и дали няма да открие някой непорочен млад петел когото да ощастливи.Даже не забеляза кога под дървото е застанало  непознато рижаво животно,което му подвикна:

- Хей, ти ли си Обратния? Аз съм упълномощен пратеник на сто и двадесет прекрасни, млади  петли от птицефермата на леля  Султана  и съм обявен за неин почетен гост.Те чуха за твоите високоестетични,сексуални предпочитания към петлите и ме изпратиха да те отведа при тях . Да им погостуваш и да внесеш радост и вдъхновение в монотонния  им живот. Как ще отговориш на това неустоимо предложение?

                Обратният  облещи очи от изненада. Това предложение надхвърляше и най-смелите му еротични фантазии.Такъв късмет не беше за пренебрегване.

- Да тръгваме пратенико! Да не губим време! -изкряка  той и скочи от клона направо в обятията на рижавия, който беше ни повече, ни по-малко една гладна лисица.Тя го притисна  до куркащия си  корем и го понесе през гората.

- Помощ, помощ! Чичо Вътьо, спаси ме! Къде си, чичо Вътьо?  -развика се Обратния.

- Не викай, не викай, Обратният! Защото ако те чуят петлите на леля Султана, ще си развалят мнението за тебе и ще откажат да те дарят с неземни наслади.А и ще увредиш лисичите ми ушенца.

                    Обратният заплака горестно и през сълзи заговори:

- Аз знам, че ще ме хапнеш с удоволствие, защото наистина съм  вкусна хапка.

Цял живот съм се охранвал напълно осъзнато, ето за тоя сегашен миг. За да оставя прекрасни спомени за себе си в мъдрото ти съзнание. Но аз съм дълбоко духовен и вярващ петел, макар и да съм обратно ориентиран...Моят дядо три пъти е ходил на Божи гроб,а баба,преди да се омъжи беше  монахиня.Само че  ми е предсказано с мен да блажи набожна лисица, а ти, както разбирам не си такава. Ще допуснеш ли да си тръгна от тоя хубав свят разочарован?!

                          Една болка клъцна сърцето на червенокосместата  хитрана. Тя наистина не беше набожна, но нищо не пречеше да се престори на такава.С това щеше да успокои Обратния и да изпълни последната му воля.

- Добре, добре...Казвай какво трябва да сторя, за да ти докажа колко съм духовна, святи братко!

-Ти трябва да отправиш благодарствена молитва към  нашия Създател.А това става като коленичиш, затвориш очи и скръстиш пред гърдите си лапи.Молитвата да е дълга!Трябва да изповядаш греховете си и да се помолиш  за опрощението  на твоите и моите грехове.И  да не се разсейваш,а да се потопиш изцяло в молитвата.

- Това ли било? ! Така кажи! Ами че аз това го правя по няколко пъти на ден. Ето, сега  ще ти покажа колко  ревностно набожна лисица съм.

                           И лисицата затвори очи, скръсти лапи и започна. Петелът, освободен от нейната прегръдка, веднага хукна да бяга.Той почти хвърчеше.Скоро потъна   в дълбоката гора. Когато набожната  лисица отвори очи и видя,че от Обратния нямаше ни вест,ни кост се хвана за червения перчем и се затръшка,но това не й донесе успокоение. Защото две свраки-клюкарки бяха чули и видели падението й и сега щяха да я разнасят из  цялата гора,та всичко живо в нея  щеше да й се присмива.

                              Петелът тичаше ли, тичаше. Единствената мисъл в главата му беше да избяга, да се спаси от тая проклета гора и да се завърне в село. Хубаво, ама той не осъзна, че е объркал посоката.Обратният бягаше в обратна посока и не разбра кога е прекосил границата и е навлязал в приказката за Севлиювските музиканти.Спря се пред магарето Тропчо,което тъкмо довършваше един сонет....

                          В село Дълбоко трапище Баба Пъша чакаше на перона влак, който  да я отведе в града при любимото й внуче Олимпи. До нея даваше последни наставления спътникът  в живота й- дядо Бърню.Бабата му щеше да пътува във втора класа. Вагоните бяха без купета, пространството беше общо и притежаваше много твърди,но и здравословни седалки.Тоя влак спираше на всяка керемидка. Когато баба Пъша се качи и подаде глава през прозореца, дядо Бърню й заподава кошниците, бохчите  и дамаджаните. Едва успя и влакът потегли.Близо половин час мощната старица пъшка и настанява багажа си.Остави една широка кошница с двойни капаци в краката си и разпростря телеса върху седалката. В кошницата нещо живо шаваше и драскаше. Бабата отвори единия капак и от там се подаде сладка кучешка муцунка.

- Бруно, да се държиш прилично и да  слушаш!Знаеш, че те пренасям незаконно. Бате ти Олимпи те очаква.След малко повече от час ще сме при него, на гарата. Най-добре е да  поспиш до тогава.

                             Тя затвори кошницата и се загледа през прозореца. Усети как очите й  се премрежват. Бруно обаче съвсем нямаше намерение да спи. След малко  побутна с муцунка капака на кошницата и о чудо-той се отвори.Погледна нагоре към баба Пъша ,но старицата прохъркваше сладко. Вагонът  изглеждаше като огромна кучешка колиба, пълна с  човешки крака. Беше много интересно. Щеше му се да разгледа още, затова безшумно се промъкна край нищо неподозиращата баба и тръгна напред. Никой от пътниците не го забеляза. Единствено Хасан и Найме го видяха. Те бяха автентични „роми” от цигански произход  и  се връщаха от „дарителска акция „ или казано на разговорен език от  просия.Половината от ценностите,които пренасяха бяха „дарителски”,а другата половина бяха „присвоени”,т.е.откраднати.Дариха ги  с пакет макарони,кутия с разтопени  бонбони и  консерва с изтекъл срок на годност.Още с два чифта стари обувки,изгоряла маша за къдрене на коса и изкривена, ламаринена форма за печене на кекс.Откраднатото беше много по-стойностно и се изразяваше основно в парични знаци.Сдобили се бяха с дамско портмоне с осемдесет и шест лева и 37стотинки и касова бележка от хранителен магазин. Това се случи в един градски автобус. Жената,притежателка на портмонето, така се беше унесла в разговор с друга приказливка като нея, че изобщо не усети какво се случи. В един малък, но добре снабден със стока зеленчуков магазин, докато Найме спазаряваше вътре три омекнали домата , Хасан напъха в панталоните си три краставици, пет тиквички и една зелка и мъжкото му богатство отпред нарастна впечатляващо.В друг хранителен магазин двамата отмъкнаха от фризер три опаковки кайма и две опаковки с пилишки бутчета. След като обогати порядъчно домакинството си сплотеното семейство се качи на влака. Но реши да не си купува билети, за да придаде по-приключенски дух на пътешествието. Затова се покри в буферната зона между вагоните.

- Хей, Хасан, виж какво хубаво кутре има вътре! Що не пресегнеш и да го вземеш.

                        Хасан отвори вратите, грабна за врата Бруно и светкавично го напъха в торбата си.Точно в тоя момент влакът забави ход и спря.Беше спирката на тяхното село.Двамата приключенци скочиха и с бързи крачки се отдалечиха от линията. Влакът отново потегли.

                        Когато баба Пъша излезе от дрямка,  видя отворения капак на кошницата. Разтича се разтревожена, развика се,започна да зове Бруно,но от кучето нямаше ни вест,ни кост..Щом слезе на перона и видя посрещачите си,тя се завайка и затръшка пред тях разплакана и заобяснява за изчезването на Бруно. Обходиха всички вагони,ходиха при началника на гарата,писаха жалба,но и това не помогна.От палето нямаше и следа.

                       Бруно неочаквано беше въведен в голямата циганска фамилия на Гольовците. Писано му беше да израсне в тая непретенциозна и първобитна среда.Той беше чистокръвна каракачанка, затова решиха да го оставят за себе си. Преименуваха го на Мечо и срязаха ушите му, за да е зъл пазач.Тежки времена настъпиха за Мечо.Храниха го от време на време. Нито го решеха, нито го къпеха. А колко ритници понесе, един Бог знае. Често си спомняше за добрата баба Пъша, която го галеше и му говореше толкова мило. Мечо си поплакваше скришом и жалеше за доброто старо време.Най-много го тормозеха циганчетата.Когато големите цигани ги биеха, те изливаха яда си върху него. Един ден му вързаха шест празни консервни кутии за опашката и започнаха да го мерят с камъни. Мечо полудя от страх и ужас и хукна. Кутиите се удряха в камъните по земята и издаваха непоносими звуци.Кучето си мислеше,че ако тича по-силно сигурно ще успее да се отърве от шума на консервените кутии.Затова тичаше така силно, че  не усети как и кога прекоси границата на двете приказки и навлезе в приказката за Севлиювските градски музиканти.Продължи да бяга, докато остана без въздух и почти припаднало се спря пред Тропчо и Обратния. Но видя в тяхната поява някакъв добър съдбоносен знак и това го накара да се почувствува по-сигурен и защитен.

                           Има една приказка наречена „Котаракът в маратонки” , която навремето ви разказах.Но сега ще ви разкажа продължението й.След като котаракът, който носеше достойното име Спайдер Маратонката, подреди живота на своя стопанин,след като задоми децата си и  като загуби завинаги любимата си Беатриче, мустаците му напълно побеляха. Започна леко да провлачва единия си крак и  да се проскубва.Все по-често се заседяваше в таверната „Куцата скумрия”.Събираха се там той и двамата му добри приятели-Агапий и Партений        

                                Агапий беше в по-младите си години един напълно отдаден на любовта грък.Той имаше силно тяло с бронзов загар и привличаше чужденките като бучка сирене в миши капан.Викаха му човекът-оркестър, защото свиреше на няколко инструмента. Всяка вечер веселеше в кръчми и таверни с музиката си пийнали компании и сваляше зажадняли за гръцки ласки чужденки. Изобщо животът му представляваше безкрайна Великденска трапеза. Кой да предположи, че след това изобилие и великолепие ще настъпят  мизерни времена. В по-зрели години Агапий пусна корем, бронзовия загар изчезна, темето му оголя, а бузите му провиснаха печално. Настъпи голямото преображение Агапиево. Все по-рядко го канеха да свири в капани и таверни, а красивите чужденки изобщо не го забелязваха. Само в „Куцата скумрия”  още го търпяха, защото тя беше собственост на Драгой-стопанинът на Спайдер Маратонката.

                                  Другият приятел на котарака в маратонки Партений се явяваше пълна противоположност на Агапий, защото беше целомъдрен девственик, както подсказваше и самото му име. Целомъдрието не представляваше  избора му в живота, а  беше наложено по принуда. Неговият анатомичен орган, свидетелствуващ мъжественост, по някаква неизвестна причина отказа да расте и си остана чувствително и  обидно миниатюрен като  позор и проклятие  за Партений. Нямаше нито една жена, която да се обрече на това нечувано и невиждано падение, посвещавайки му време и  наслади. Даже жриците на любовта отказваха на горкия Партений.”Може да сме проститутки,но не сме простипутки”-казваха те и го гонеха от вертепите. Тогава той отиде в Атон и се подстрига за монах. Цели три години  кърши метани и прави теманета пред иконите, каканиза молитви и сърба боб чорба до втръсване, докато търпението в потира му преля и един ден развя расо към светския живот, уж да събира  дарения за манастира. Но забрави да се върне...Разкалугери се и се цани  за готвач в таверната „Куцата скумрия”. Работата му допадна. Много му идваше отръки да върти черпака. Идваха клиенти и от близо, и от далеко да похапнат от вкусните му специалитети.Това караше и остарелият Спайдер да навестява  заведението.Тук се сприятели с Агапий и Партений и тримата често играеха карти или табла и  си разказваха минали приключения.

                               Един ден Спайдер Маратонката  пристигна в „Куцата скумрия” с раница на гърба, а под нея- маскировъчно туристическо яке, с долница на анцуг и шапка-идиотка на главата. Приятелите му ококориха очи от изненада.Спайдер свали идиотката от главата си, опуха я в масата и каза с глас не търпящ възражения:

- Аз бях до тука!Повече не издържам и си тръгвам  след двадесет години вярна и предана служба!Дойдох за последно да се сбогуваме...

- Ама защо, Спайди? Молим те, не го прави! -викнаха в един глас Агапий и Партений.

- Викнете ми едно узо и ще ви разкажа всичко, приятели!-отговори им просълзен Спайдер. Когато изля първата глътка в зажаднялата си уста и премлясна сладко, той започна:

- Вие най-добре знаете на какво е способен вашия приятел Спайдер. Нито сега му е времето, нито тук  е мястото да изтъквам колко уникален котарак съм аз. Ако не бях се заел навремето с Драгой,  сега щеше да е  като тебе Агапий. Хубавиците, които  пърхаха и жужаха около него, щяха безвъзвратно да са отлитнали  и той   щеше да е четвъртия самотник на тая маса.Но аз използувах всичките си способности, дарования и умения , за да го сближа с най-чаровното създание. И той се ожени за него. Не съжалявам за това, но се питам как може от  прекрасни родители да се пръкнат толкова смахнати деца. От дълго време тия малки чудовища отнемат капка по капка от мъжкото ми достойнство. Какво ли не правят с мене!Дърпат ме за опашката и ушите, опъват мустаците ми, стискат лапите ми. Когато спя ме издебват и сипват черен пипер в ноздрите ми или мажат козината ми с парфюм ,боя за обувки, помади, доматено пюре, мед и още каквото намерят. Другият им номер е да пищят в ушите ми, позволяват си дори да бъркат в очите ми. Веднъж даже, макар че ми е неудобно да ви кажа,но намерили лакочистителя на майка си и намазаха задника ми с него.Беше унизително и ужасно!Като се оплаквам на Драгой, той се смее и ми вика, че децата били малки и глупавички и затова правели така. Но аз да съм потраел докато станат големи и по-разумни.Те може да са малки, но магариите им са големи и аз нямам намерение повече да търпя! Тръгвам си! Надявам се вие да ме разберете и да не ме упреквате.Оставих прощално писмо на Благой. Все пак бяхме приятели с него и все още го уважавам. Жалко, че има такива чудовища за деца!

                         И  Спайдер пое по белия свят.Дълго вървя ,но достигна и прекоси границата между двете мои приказки.Едната-„Котаракът в маратонки”,а другата-„Севлиювските градски музиканти”.Когато навлезе в горите около Севлиюво се натъкна на  Тропчо,Обратния и Бруно.Те го очакваха с нетърпение, защото магарешкото ангелче беше известило на  Тропчо, че компанията ще бъде от четирима. Тримата приветствуваха  четвъртия й член и седнаха да обсъдят положението. Първо всеки разказа  своята история. И  четиримата идваха от различни приказки и макар че  бяха класически, все пак се оказаха неудобни за  бегълците. Решиха да не ходят в града, въпреки, че се намираха в околностите му. Достатъчно се бяха напатили от хората. Трябваше спешно да си намерят сигурен подслон за нощуване. Те имаха вопиюща нужда от свой дом и затова тръгнаха да обикалят из покрайнините на града.Беше вече се стъмнило и гората шумеше и разказваше своите необикновени тайни.В тъмнината светеха очите на бухали и сови.Луната ту се скриваше зад някой облак,ту се показваше и огряваше наоколо.Четиримата приятели стъпваха тихо и се оглеждаха.Изведнъж видяха пред себе си къща.Тя беше почти в гората. През прозорците й проблясваха светлини. Отвътре се чуваха  песни и викове. Решиха да надникнат и да видят кои са тия, дето толкова късно вдигат такава ужасна врява. Къщата беше двуката, а гюрултията идваше от горните прозорци. За да успеят незабелязано да надникнат вътре, приятелите се покачиха един върху друг.Най-отдолу беше Тропчо като най-едър и най-стабилен.Той настани и четирите си магарешки копита върху един отсечен, дебел дънер.Върху главата му се покачи Бруно, върху Бруно застана котарака Спайдер, а най-отгоре стъпи Обратния.За да могат да надникнат през прозореца всички се изправиха на два крака,а това беше една твърде сложна, мъчителна и нетрайна поза.Обратният и Спайдер  успяха да видят всичко в стаята,а Бруно гледаше само през долния край на прозореца и имаше ограничена видимост.Тропчо горкият не виждаше нищо,затова се надяваше другите да го информират.В първите няколко мига от наблюдението тримата онемяха и настъпи странна тишина,защото по природа те не бяха от мълчаливците. После изведнъж ревнаха, залаяха, замяукаха и закукуригаха едновременно. Сътворената пирамида от тела се срути и частите й светкавично се разбягаха във всички посоки.Това, което  видяха, беше нещо ужасно,страшно, смразяващо кръвта,спиращо дъха и изправящо космите и перата.В стаята тропаха сатанински кючек  две дузини изчадия на ада. Имаше две баби Яги, шест таласъма, осем караконджула, три върколака, два песоглавеца и трима торбаланци. Трудно се разбираше играят ли или се бият те, защото през цялото време се хапеха, щипеха, блъскаха и плюеха, но въпреки това изглеждаха щастливи и се кискаха до полуда. Когато чуха необичайната какафония и видяха макар и за кратко чудноватото създание, наблюдаващо ги през прозореца, те също се вцепениха от уплаха.Защото тия зли твари са и много страхливи.За броени минути всичките се изнизаха през комина яхнали метлите на двете Яги като ревяха, квичаха и пищяха от ужас. Летяха, летяха, напуснаха „Севлиювските градски музиканти” и се спряха  чак в приказката  „баба Яга от гори Тилилейски”.Там поседнаха да си отдъхнат и  дълго умуваха за това необикновено чудовище, което видяха. Накрая единодушно отсъдиха, че  е извънземна ужасия, която се храни с такива като тях и че са извадили  късмет, дето са я видяли навреме.Решиха повече никога да не припарват на онова злокобно място.

                        След като се втурнаха панически по посока на гората, приятелите се спотаиха зад   високи къпинови храсти, а зъбите им тракаха от ужас. Видяха как от комина излетяха двете баби Яги яхнали метлите.Останалите сатанински създания висяха заловени за тях като опашки на хвърчила`и се вееха във всички посоки.Скоро се разтвориха в тъмнината и тя ги погълна.Четиримата бегълци изчакаха още около час и едва тогава посмяха да се върнат в къщата.Изкачиха се на втория й кат и влязоха в стаята, в която вилняха чудовищата. Видяха, че по средата е сложена трапеза. Какво ли нямаше на нея!Отбрани и вкусни ястия от месо,свежи зеленчуци и плодове,хляб и сладкиши,прекрасни бели и червени вина.В стаята имаше огнище и приятелите решиха да го запалят.Но какво беше учудването им когато намериха заровени в пепелта няколко пунгии и кемери пълни с жълтици. Тогава решиха да обиколят къщата и да я разгледат. Макар отвън да изглеждаше като съборетина, отвътре беше богато обзаведена. Имаше прекрасни мебели, красиви материи и изящни сувенири. В мазето намериха две делви пълни със злато и скъпоценни камъни. Всички бяха повече от доволни. Разположиха се на трапезата и си похапнаха сладко.После си полегнаха край пламтящото огнище и заспаха щастливо.

                          От тоя ден животът на бегълците стана привлекателен.Котаракът Спайдер обаче имаше възражения и реши да ги изкаже гласно.

- Братя мои по участ, радвам се, че извадихме тоя голям късмет, но и съм разтревожен. Защото готови пари лесно се харчат и бързо свършват, приятели!.А никак не ми се ще хлапетата на Драгой отново да ме малтретират. Сигурно и вие не бихте желали да сте играчки в ръцете жестокия човек. Затова аз  предлагам да намерим  начин сами да припечелваме прехраната си. Имам и план как да го направим. Разказвал съм ви за моите приятели от таверната”Куцата скумрия” Агапий и Партений. Агапий е музикант от най-висока класа, а Партений е изкусен готвач. Писах им за всичко, което ни се случи и поисках да ме посъветват какво да правим по-нататък.Получих и отговор и сега ще ви го прочета.

                               И Спайдер извади един лист и започна да чете:”Драги ни Спайди, прочетохме писмото ти и  много се  развълнувахме...Изпихме цяла бутилка узо за успокоение и си приказвахме за вас до късно вечерта.Макар че от узото заговорихме с извънземен акцент и много не ни се разбираше.От както ти, Спайди, ни напусна, вече нищо не е същото. Драгой реве много за тебе, а ние въздишаме ли ли, въздишаме...Той накара децата да обещаят, че ако се завърнеш и с пръст няма да те докосват вече. След като умувахме, решихме да ти предложим следното.Да дойдем двамата при вас и да ви помагаме с нашите умения. Аз, Агапий, съм проучил, че в Севлиюво има голям духов оркестър. Ако закупим  музикални инструменти и ви науча да свирите на тях и ние  ще направим  наш оркестър. Ще ви  бъда  диригент. Ще обикаляме градове и държави,от приказка в приказка и ще изнасяме концерти.Така ще печелим пари и ще се изхранваме доволно Парите са хубаво нещо, особено ако ги имаш постоянно, Спайди...А аз, Партений, ще ви готвя вкуснотии и ще ви угаждам на коремите. И да знаеш, че много ни липсваш, приятелю, много! Ще чакаме вашия отговор.”

                                В първите минути  всички мълчаха,защото мислеха по въпроса. После заговори пръв Обратният:

- Спайдере, туй дето ни го прочете,  ме изпълни отвътре с противопосочни чувства подобни на плънка от ориз със  дреболии.В едната посока  е  задоволството,че твоите приятели са готови да ни помогнат като ни предадат уменията си и направят от нас виртуозни музиканти и сръчни готвачи.Моята вяра в добрите им намерения е непоклатима като здрав напречник в нов курник.Но в другата посока са опасенията ми дали имам талант,че да се науча добре да свиря.Дали тия двамата-Агапий и Партений умеят да преподават така,че да се научим да свирим и готвим.Особено е важно Агапий да готви само вегетарианска кухня.Не бих желал да ме обърка някой път и да ме сготви на вкусна супа или яхния.

                                     Тогава се обади и Бруно:

-И аз имам  някои колебания и съображения ,Спайди.Първо докато не излекувам депресията  и ромифобията си да не свиря в оркестъра, пред каквито и да са цигани. Второ- готвачът Партений да не купува консерви в тенекиени кутии, защото като ги видя си спомням злочестото минало и хуквам  да бягам като луд.И трето-Партений да ми приготвя  храна, достойна за кучешка трапеза,а не разните му треволяци и мюсли от жито и царевица...

- Аз съм съгласен с Обратния и Бруно.Нямам свои  възражения,освен Партений да приготвя и вегетарианска и месна кухня.за да задоволи вкусовете на всички нас.Спайдере,викай ги час по-скоро.-добави   мъдро и Тропчо.

                                       Страшно се вълнувам ,шушончета мои,защото наближава  финала на забележителната ми приказка,а той е толкова сладък.Няма какво да го увъртам повече.Само след броени дни пристигнаха  Агапий и Партений.Щастливата среща  беше отбелязана с пищен банкет.Партений надмина себе си.За Бруно имаше сочни ребърца беарнез и шунков омлет Рататуй,за Спайдер-рибни хапки Маренго и скариди в червен сос.За вегетарианците беше приготвен царевичен Гратан Дофиноа,Айоли със зелен фасул и спанак,тарта с презрели домати и Гужер с пълнеж от люцерна и кощрява.За десерт имаше ашуре от фий и ечемик,печени ябълки и круши,малеби от рибен бульон.и глазирани каренца Санте.Всички бяха очаровани от майсторството на готвача...По време на вечерята решиха кой на какъв инструмент ще свири. Спайдер щеше да се учи на кларинет,Бруно на флигорна,Тропчо на тромпет.Обратният щеше да свири на ударни инструменти и да е вокален солист на оркестъра.

                              Изминаха почти две години и оркестърът правеше вече своите турнета от град на град,от приказка на приказка.Веднъж получиха покана  специално да изнесат концерти в приказката „Баба  Яга  от гори Тилилейски”.Музикантите обичаха винаги преди отварянето на завесата, качени един върху друг да образуват пирамида като всеки държеше своя инструмент.Обичаха да са ексцентрични пък и това им напомняше за миналите времена и началото на тяхното щастие.

                                 Залата беше препълнена с най-различни чудовища и духове.Пирамидата беше готова и завесата бавно се отваряше.Когато приятелите застанаха в тая поза  пред публиката, изведнъж някъде от средните редове се понесе ужасен писък,вой и рев.Шумът идваше от група  зли сили,които заразиха със страха си  и останалата публика.За по-малко от десетина минути всички се втурнаха навън.Беше истинска вакханалия.От уста на уста се предаваше мълвата за извънземното чудовище.Е, нашите кротки и мили животинки също се поуплашиха и побързаха да напуснат приказката.Но много,много дълго се смяха когато разбраха,че са ги взели за извънземно чудовище.

                                           Със всеки изминал ден  Спайдер,Обратният,Бруно и Тропчо ставаха все по-добри музиканти.Търсеха ги навсякъде.Огромни афиши известяваха гастролите им.Огледайте се.Може би и във вашия град да има залепени такива афиши.Ако няма,не се отчайвайте.Вярвайте,че ще дойдат и при вас.Бъдете сигурни и ги очаквайте.Хайде сега да тръгвам,че и другаде ме чакат.Довиждане,довижданееее!