Автентичната приказка преиначена по-късно в скучната и бездарна версия „Бременските градски музиканти”.
О-о-о-о,здравейте,здравейте, мои мили чучовничета,кратунковци, шушончета и бюлбюлчета!Като горещ чайник кипя и преливам от щастие,че ви виждам. Ако ви е досадно от непрестанните мрънкания на възрастните, ако ви е писнало от ровене из компютрите и от изтърканите игри, спрете да се боричкате и елате при кака ви Муца Раздувката,феята на автентичния фолклор. Нека поседнем на тревата и да ви разкажа една от моите ненадминати приказки за Севлиювските градски музиканти.
Като я чуете от началото до края, повече никога няма да се докоснете до оня жалък фалшификат наречен Бременските градски музиканти.Слушайте внимателно.
Живееше някога в едно далечно балканско село човек на име Умен Петър.Наричаха го така, защото само той в цялото село беше ходил до четвърти клас на училище.Петър можеше да каже кои думи се пишат с малка буква и кои-с голяма.Освен това знаеше къде се слага точка и къде запетая ...