Шеф Тропчев понастоящем е на кухнята властелин. Като малък беше почнал да се упражнява с пластелин. Оформяше зелени цилиндърчета - краставички и червени топчета - домати. Най-големите оранжеви късове бяха не моркови, а сладки картофи, така наречените батати. Прилежно с пластмасово ножче нарязваше магданоз и копър. Всичко ръчно си правеше, по онова време нямаше още спестени средства за помощник- чопър. Грижливо повечето ястия подправяше с тебеширен прах - сол. Вдъхновен от таланта си, понякога се налагаше да си придърпа стол. Най-любими му бяха бледите тонове пластелин, ставаха за паста италианска. Извайваше ги на тънки пластове, форми и размери с търпение и воля великанска. Имаше си "барбина", "биголи", "капелети", "капунти", "дитали", "еличе" и "анолини". Ако ви душа желае и "фусили", "гарганели", "фиорентине" и "капелини". Най-трудно му беше с вида "фрегула" - не му се удаваше от раз. На нашия кус-кус прилича - и в профил , и в анфас. Но какво се учудваме - все пак произхожда от Сардиния. С България може да имат нещо общо по кръвна линия.

Както се полага с истинската паста и пластелиновата минаваше през топлинна обработка. Вярно, загрети всички изваяни чудесии се разтапяха с "тсс" и "цвръц", с най-печална нотка. Но това не обезкуражаваше млад Тропчев, избщо даже. В свободното си време практикуваше и месене на тесто в гараже. И най-видните майстори на точилката биха завидели на неговите умения. Такива се предават в Ливорно тайно от поколения на поколения. Така и го запомниха неговите съученици - все в пластелин, вечно омацан, но доволен. Добра душичка беше - с всичко би помогнал, стига учтиво да бе помолен. И учителите го бяха обикнали този чудат виртуоз с шарени ръце. С когото общуваше, събеседникът му после оставаше с усмивка на лице.

Имаше дори един случай, който се помни и досега от всички. Нещо се бяха скарали грижещите се за хигиената женици на ученик разкалял коридора с мръсни цвички. То не бяха забележки, то не беше повишен тон - един се кара, друг се вайка, трети вика. Отнякъде се пръкна Тропчев изведнъж, бутна чинийка с пластелиновата паста в ръцете на ученика. Викна "Don't be upsetti, have some spaghetti!" и чевръсто със стирка почна да мие пода. Скоро от калните следи нямаше и следа, доволен се разотиде и в добро настроение народът. Вярно, ученикът не опита от любезно предложените му спагети, шарени като конфети на празнични банкети. Но оттогава са приятели с Шеф Тропчев и докато майсторът вършее в кухнята, той пише мемоари. Изписва страничките с всякакви случки, инциденти, събития, спомени стари..