Шепот

Слави Генов бе нормален човек. Мъж леко пълничък, къса черна коса с изразително и убедително лице. Прокурор на двадесет и девет години. Току що започнал работата си, всички в службата го тъпчеха и го затрупваха с милиони делби, които задръстваха малкото бюро на юриста.

- Всяка вечер сънувам кошмари – каза Слави измъчено – Всяка вечер…

- Нормално е – прекъсна то Елка. Тя бе на 28 години. Добра приятелка на Слави. Жена с черна дълга до раменете коса, тъмни, ала тъй красиви очи, а лицето тъй невинно и крехко, устните толкова меки, неспособни да излъжат или наранят някого. Тя бе счетоводител – И аз бях така в началото. Когато започнах работа всички се подиграваха, претрупваха ме с работа, само за да се присмеят на мен когато сгреша. Спокойно, сега просто си стресиран, с времето ще видиш, всичко ще се оправи.

- Не! Ти не разбираш … Всяка вечер един и същ сън.

- Успокой се!

Какво става тук! Най - добрата му приятелка не щеше да го изслуша! Да не полудяваше? Не, мислеше си напълно трезво.

- Хайде аз трябва да тръгвам. Чао! – Ели го целуна загрижено по челото и тръгна – А и да покажеш на всички в офиса какво можеш.

- Чао – нищо друго не можеше да каже. Беше толкова объркан от всичко.

* * *

-Ахх! Къде съм?

Слави се огледа наоколо. Той се намираше на една малка полянка заобиколена от дървета. Беше вечер. Луната светеше ярко. Звездите бяха произволно разпръснати по небето и светеха омайно. Изведнъж той чу нещо зад него. Обърна се и видя дърветата, изправени да вървят към него.

- Слааавиииииии – чу се един мистериозен женски глас. Той идваше от всякъде - отпред, отзад, отляво и отдясно.  

- Кой е там? – попита изплашено Слави

Отново и отново се чу този странен и нежен шепот, а дърветата се приближаваха към него. Мъжът се затича, ала никъде не отиваше. Беше пак там от където започна! Едно дърво тежко стъпи до него и го сграбчи. Издигна го 4 - 5 метра над земята и започна да изстисква живота от него!

- Аааа... – Събуди се Слави с писък в своята стая. Беше облян в пот. Мускулите му бяха схванати, а този шепот все още бръмчеше в главата му.

* * *

- А бе човек! Казвам ти едно дърво дойде и ме сграбчи .. опитах се да избягам, но не можех!!! – нервно казваше прокурора. Пот се стичаше по челото му докато разказваше своя сън.

-Хайде сега! Казах ти от стреса е! Отпусни се. Спокойно – успокояваше го притеснена Елка. Горката! Виждаше как най-добрият и приятел полудяваше. Чудеше се, какво да го прави? Никога не го беше виждала такъв. – Трябва да видиш моята психоложка …

- Не! Няма! – Изкрещя нервно! Цялото кафене ги загледа и после всички се обърнаха и започнаха да им се смеят. – Това не е просто сън! Трябва да ми повярваш. Моля те, това е някакъв знак.

- Но ….

- Но нищо. Това е. Няма да отида на тази психоложка!...Той бе голям инат.

- Най - добре ще е ако отидеш. Моля те аз! Никога не си бил така!– отрони се една сълза от нейните красиви, големи, кафяви очи. Скоро тази сълза се превърна в плач! – Обичам те като брат! Недей така, моля те. Отиди!

-Не! Няма! – развълнува се той. Сълзите й все така течаха. Той бе убеден, че това е истина. Беше толкова амбициран да намери истината зад този “сън”.

 Слави стана бясно и събори стола. Нетърпеливо тръгна към врата и я тръшна зад себе си. Всички стреснато го изгледаха как се отдалечи и след това пълни със съжаление гледаха Елка, която плачеше на своята маса, с наведена глава, в средата на заведението.

* * *

- Поляна, дървета, нощ … ахх, пак сънувам – каза Слави

 След няколко минути последва движението на дърветата и този мистичен шепот. Дървото го сграбчи, ала този път не го беше страх. Дигна го дървото нависоко. Той се огледа с болка изписана на неговото лице. Отначалото не знаеше къде се намира. Оглеждаше се, дали това е някое познато място и след няколко минути разбра. Вече не се плашеше от дърветата, но някаква нова и тайнствена светлина обходи съня му! Това донякъде събуди интереса му, ала пробуди също така и страха в него. Една летяща чиния премина над него, завъртя се из околността, около него и по едно време се спря точно над него. Светлина го обля целия и усети нещо да го дърпа нагоре. Но дървото още го стискаше. Той бе разпънат като локум от летящата чиния и дървото. Усещаше ужасно голяма болка...

 “Ааааа...”, събуди се отново с писък от тъй наречения “сън”!

* * *

Няколко седмици вече Слави не отиваше на работа. Делбите се скупчваха на бюрото, а той въобще не беше там. Бе предположил, че  това вече му бе коствало работата. Според него вече бе уволнен, ала това дори не го трогваше. Той се чудеше дали да отиде там, вече знаеше къде е мястото и че е истинско, ала го бе страх че ще бъде разкъсан от дървото и от летящата чиния. Да отиде или не? Сънят така и не преставаше да спохожда неговата вечер.

 След поредните мъчителни дни прекарани в размисъл той реши да отиде, а пък каквото става да става. Вече се влудяваше от съня. Или щеше да провери неизвестното, или щеше да полудее... А пък когато отидеше там или щеше да умре, или щеше да се отърве от съня, или просто щеше да види, че това е една илюзия и че Ели е права -  той полудяваше и се нуждаеше от психолог!

* * *

 Слави вървеше и си мислеше за всичко, което му се бе случило последния толкоз тежък месец. Вървеше и си мислеше как сега ще бъде на мястото, което обитаваше неговите сънища и се молеше да намери отговор.

 Вървеше през нощта. Беше пълнолуние и той се озова на тази поляна. Седна, загледа се в звездите и зачака.

 Вече бяха минали 4 часа и пак нищо. Най - накрая той се отказа. Точно се изправи и чу този шепот. Той започна да се обръща навсякъде и очакваше най - лошото. Ала докато се усети бе облян целия в светлина. Издигаше се във въздуха и тогава изгуби съзнание.

 Нашият герой се събуди в една непозната стая - цялата бяла, сякаш от стените и тавана излизаше светлина. Имаше само едно прозорче, едно легло и нищо друго. Той стана и залитайки отиде до прозореца. Видя как се отдалечава от Земята. Намираше се в чинията. Стаята, чинията всичко бе толкоз непознато и странно. Но Слави се чувстваше за пръв път в къщи. Изведнъж късче от стената се помръдна и от него светна ярка светлина.

-Ехх, Ели само да можеше да ме видиш сега – Каза той и се запъти към светлината...

* Героите в този разказ са реални личности, само професията, възрастта и случката не са реалност.