В живота на една тираджийска съпруга неизменно идва моментът, в който трябва да „отскочи” до някой съседен или не много съседен град, откъдето да прибере главата на семейството след поредния успешно завършен курс. В моя живот – тоже.
Случва се в зората на корона-кризата, т.е. ранна пролет.
- Мило, можеш ли да дойдеш до Лом да ме прибереш? Пътувам натам с един колега, ама той чак утре ще товари и няма да може да ме хвърли до Видин.
Видин – Лом са петдесетина километра, ама аз пък не съм точно пример за талантлив шофьор. Компенсирам обаче с амбиция, така че…
- Няма проблем. Къде точно да те търся?
- Като стигнеш до града, звънни да те ориентирам! Имаш ли достатъчно нафта?
- Ми… на една чертичка е.
Не ми се смейте, де! Аз съм библиотекарка, не професионален шофьор. Като ме питат каква кола карам, обикновено първосигнално отговарям „Сива!”.
- Значи ще ти стигне дотук. Ще заредим като ме вземеш.
- Абе няма да ми стигне. Трябва ми достатъчно нафта и за да се загубя.
- Е, как ще се загубиш в ...