30 jun 2011, 10:26

Шоколадова ябълка

  Prosa » Relatos
1.1K 0 0
2 мин за четене

- Един адепт на острието - обясняваше Скиталецът. - Трябва да умее да прави с оръжието си какво ли не. Например... - човекът прошепна нещо в ухото на Но Щен Вълк, който ядеше ябълки от купата в ъгъла на доджо и връщайки се в центъра на залата с чинийка в ръка, кимна на вълка, който хвърли към него една голяма и сочна ябълка. Последва почти недоловимо за окото движение, с което Скиталецът извади меча си, наряза летящия плод, прибра оръжието си и с елегантен поклон поднесе на зрителите си чинийката с перфектно нарязаната ябълка в нея... - Заповядайте, почерпете се с тази вкусна ябълка - добави той с доволна усмивка.

- Хъм - сбърчи нос Сянка.

- Че кой яде ябълки със семките?! - намръщи се и Гар Ван.

- Какво?! - учудено възкликна Скиталецът и недоумяващо се загледа в чинийката в ръката си.

Сенчестата и сянката се спогледаха за момент и си кимнаха утвърдително.

- Сянка - каза Гар Ван. - Ще ми асистираш ли, моля?

- Естествено - ухили се запитаният и отиде да вземе необходимото от ъгъла, като пътем смигна на Но Щен Вълк. В това време сенчестата подготви сабята и чинийката си и кимна:

- Готова съм, давай! - веднага след тези ù думи към нея полетя друга сочна ябълка, следвана плътно от известно количество течна шоколадова глазура и... - Заповядай, почерпи се с шоколадова ябълка - с изключително доволна усмивка поднесе чинийката си на Скиталецът тя.

- ...?! - зяпна той, като гледаше ту лежащата в съда перфектно нарязана обезсемкена ябълка, обилно полята с шоколадова глазура, ту пода, по който нямаше разлята нито капка. - Но как?! - успя най-после да продума той.

- Хъм - смутено се почеса по носа Гар Ван. - Всъщност нищо остроумно не ми идва на ум...

- Ммнн'мнт - чу се съвсем тихичко ломотене от ъгъла, но шашнатият човек не го забеляза, ако беше погледнал - щеше да види, че Сянка предвидливо е хванал муцуната на Но Щен Вълк... но не погледна.

- Тъй... тъй... - клатеше глава Скиталецът. - Е, аз ще тръгвам...

- Добре де - възмути се Сянка малко по-късно. - Как така нищо не можа да измислиш?!

- Е - извинително сви рамене Гар Ван. - Откъде да знам, че ще се получи толкова добре?! То и аз се шашнах...

- Особено, като се има предвид колко ябълки и шоколад батисахте, докато готвехме номера! - най-после успя да си каже репликата вълкът.

- Шоколадова ябълка? - поднесе му чинийката тя.

- Благодаря - взе си от лакомството Но Щен Вълк. - Мммм, много е вкусно!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Вихронрав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...