19 dic 2006, 21:05
Щастливото семейство
2 мин за четене
Денят отиваше към края си, когато паякът приключи със своята работа.
Той бе изключително весел през деня, защото знаеше, че вечерта ще бъде в компанията на своето семейство.
Разбира се, и той като почти всички свои колеги имаше добри предложения за работа в чужбина, но нямаше желание да ходи там. Обичаше своята къща и всичко около нея, го караше да се чувства спокоен. А, това му даваше и възможност да бъде близо до децата си.
Те бяха много малки паячета, които постоянно си играеха и се закачаха едно с друго като всички свои връстници. Жена му - паячка, бе стройна и финна несекома, която със своето прекрасно чувство за хумор и изтънчена красота, опияняваше всички около себе си и се грижеше за доброто настроение и уют в къщи. Тя бе привързана много силно към паячетата и винаги бе готова да ги обгради с необходимото внимание.
Паякът, безкрайно много я обичаше за това и даваше всичко от себе си за нея.
Разбира се, не се и очакваше друго от това семейство. Те бяха много сплотени и винаги мислеха един за друг.
Най-добре паячка се чувстваше, когато вечер съпругът и се прибираше от поредният строеж и въпреки умората от изминалият ден, разказваше интересни истории на своите деца. Не бяха от най-богатите, но винаги имаха запаси от мушици, които при нужда осигуряваха сигурността в къщи. Така си живееха те.
В този ден, паякът приключи с последната нишка около една паяжина, която от дълго време строеше и сега накрая на деня, най-сетне бе готова. Щастлив от добре свършената работа, бащата с охолство улови дузина мухи, които искаше да поднесе на прекрасното си семейство и с усмивка на уста, побърза към тях.
Вече бе стигнал своя дом, който бе оплел в ъгъла на голямата стая с жълти стени, когато детето на стругаря - дебело и нахално хлапе, нахлу в стаята си и разярено от загубата на поредната футболна игра, видя паяжината извисяваща се от дълго време над леглото му и понечи да я премахне.
В същият момент, паякът разпозна опасността за своята паячка и за малките си сладки дечица, които с нетърпение го чакаха да се прибере, и това го накара мигновенно да реагира.
Така паякът спаси своето си семейство, а майката като видя зачервеното и подпухнало лице на своя син, загрижена побърза да го заведе на лекар, защото бе...
...налазено от паяк!
Той бе изключително весел през деня, защото знаеше, че вечерта ще бъде в компанията на своето семейство.
Разбира се, и той като почти всички свои колеги имаше добри предложения за работа в чужбина, но нямаше желание да ходи там. Обичаше своята къща и всичко около нея, го караше да се чувства спокоен. А, това му даваше и възможност да бъде близо до децата си.
Те бяха много малки паячета, които постоянно си играеха и се закачаха едно с друго като всички свои връстници. Жена му - паячка, бе стройна и финна несекома, която със своето прекрасно чувство за хумор и изтънчена красота, опияняваше всички около себе си и се грижеше за доброто настроение и уют в къщи. Тя бе привързана много силно към паячетата и винаги бе готова да ги обгради с необходимото внимание.
Паякът, безкрайно много я обичаше за това и даваше всичко от себе си за нея.
Разбира се, не се и очакваше друго от това семейство. Те бяха много сплотени и винаги мислеха един за друг.
Най-добре паячка се чувстваше, когато вечер съпругът и се прибираше от поредният строеж и въпреки умората от изминалият ден, разказваше интересни истории на своите деца. Не бяха от най-богатите, но винаги имаха запаси от мушици, които при нужда осигуряваха сигурността в къщи. Така си живееха те.
В този ден, паякът приключи с последната нишка около една паяжина, която от дълго време строеше и сега накрая на деня, най-сетне бе готова. Щастлив от добре свършената работа, бащата с охолство улови дузина мухи, които искаше да поднесе на прекрасното си семейство и с усмивка на уста, побърза към тях.
Вече бе стигнал своя дом, който бе оплел в ъгъла на голямата стая с жълти стени, когато детето на стругаря - дебело и нахално хлапе, нахлу в стаята си и разярено от загубата на поредната футболна игра, видя паяжината извисяваща се от дълго време над леглото му и понечи да я премахне.
В същият момент, паякът разпозна опасността за своята паячка и за малките си сладки дечица, които с нетърпение го чакаха да се прибере, и това го накара мигновенно да реагира.
Така паякът спаси своето си семейство, а майката като видя зачервеното и подпухнало лице на своя син, загрижена побърза да го заведе на лекар, защото бе...
...налазено от паяк!
© Славка Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Благодаря Наско, поздрави и на теб с Новата Година и нека всичко през нея да се случва според очакванията ти. Усмивки!!!
-
Интересен финал...
Поздрави и добри пожелания за Новата
-
Благодаря ви за мненията, приятели! Поздрави и много усмивки!
-
Идеята е отлична, а и разказът е симпатичен.
Лично аз очаквах по-голямо "задълбаване", но това си е мой проблем. -
Откровено казано не обичам много тези малки буболечета,но както хората(майката,която веднага е завела сина си на лекар)и те имат инстинкти за самосъхранение(че животните само това имат..)и също защитават семействата си.много добре си описала тази част от живота на един човек,макар и в ролята на невзрачно паяче,който го кара да се чувства обичан,да е сред близки.
важен урок за жертвоготовността!.заслужава си четенето!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
