Трудно ми е да започна. Бих искала да ти кажа много неща, да направя много за теб. Само че единственото, което искам да сторя днес, е да избягам далеч. Искам да се махна от тук. Искам в сърцето си да имам машина, която да изключвам, когато ми дотежи. Аз, мили мой, стоя пред теб и се усмихвам, а зад усмивката си роня горчиви сълзи. Смея се на глас, а зад гласът ми камък на гърлото стои. Аз, мили мой, обичам с цялата си същност, но понякога толкова много боли. Трудно ми е. От години се боря за тези мечти. От години сякаш живея на пауза, а съм толкова млада. Честно ли е да страдам така. От години животът ми е сива лента - провали, успехи, борба. От години всичко изгуби значение и някъде смисълът се изтри. И само ти понякога ми даваш онзи миг в, който усещам, че живея.

Аз не съм перфектна и ти не си. Но ти дадох най-голямата част в себе си. Частта, която ме поддържа жива, чрез която чувствам, дишам и се смея. Подарих ти сърцето си, макар че е поизтъркано на места, с много белези и закърпени рани. Макар че липсват парченца от него и не е най-красивото сърце на света. Когато обичам - обичам, дори и да боли. Но не искам тази болка вече. Твърде дълго в душата ми живя. Махни я! Аз пак ще те обичам. Страхувам се да не остана сама.

Бих искала да ти кажа много, но ще замълча. Може пък да не успееш да ме разбереш. Докосвам те, а всичко ме боли. Има една любов, която разтърсва живота ти и разбива всички ледени стени. Има една любов , която те пронизва с ножа си и като сезоните се мени. Прилича на това между нас. И когато си тръгвам, очите ми тебе търсят. И когато съм тъжна, ме караш да се смея на глас. Боли да съм с теб, но повече боли, ако те няма. Често срещам онзи въпрос, мили мой: ''Какво би направила, ако единственият човек, който може да те накара да се усмихнеш, е този, който те е разплакал?'' Отговорът ми е кратък: - Ще го обичам с цялото си сърце!