Трудно ми е да започна. Бих искала да ти кажа много неща, да направя много за теб. Само че единственото, което искам да сторя днес, е да избягам далеч. Искам да се махна от тук. Искам в сърцето си да имам машина, която да изключвам, когато ми дотежи. Аз, мили мой, стоя пред теб и се усмихвам, а зад усмивката си роня горчиви сълзи. Смея се на глас, а зад гласът ми камък на гърлото стои. Аз, мили мой, обичам с цялата си същност, но понякога толкова много боли. Трудно ми е. От години се боря за тези мечти. От години сякаш живея на пауза, а съм толкова млада. Честно ли е да страдам така. От години животът ми е сива лента - провали, успехи, борба. От години всичко изгуби значение и някъде смисълът се изтри. И само ти понякога ми даваш онзи миг в, който усещам, че живея.
Аз не съм перфектна и ти не си. Но ти дадох най-голямата част в себе си. Частта, която ме поддържа жива, чрез която чувствам, дишам и се смея. Подарих ти сърцето си, макар че е поизтъркано на места, с много белези и закърпен ...