Буйните треви стигаха почти до кръста му. Поклащаха се в синхрон с вятъра и мекотата на тяхното движение правеше цялото това поле вълшебно, все едно беше живо. Полето достигаше чак до хоризонта – накъдето и да се обърнеше, виждаше само танцуващи треви, плавно и завладяващо полюшващи се. Никога не беше се озовавал на такова място. Беше неземно красиво. Приказно... Той вървеше бавно и галеше с ръка тревите, които тихо шумяха, увлечени в танца си. Не помнеше как беше достигнал дотук. Не виждаше пътека, а обръщайки се, не съзираше и диря след себе си. Докъдето му стигаше погледът, се поклащаше това зелено море. Все едно някой го беше спуснал на някоя непозната планета. Но не изпитваше страх. Нито знаеше как се е озовал тук, нито как може да се върне, но тревите така омайно преливаха и толкова покорно галеха ръцете му, че не искаше мигът да приключва. Нямаше птици, беше удивително тихо и само тревите шумоляха... шумоляха приказно. За момент си помисли, че вече е бил тук... някога, много отд ...