Балконът за пушене бе съвсем малък, я имаше един квадратен метър, я не. От него се отваряше гледка към занемарен вътрешен двор, в който стърчаха неработеща чешма и полуизсъхнал орех, и към люпещата се фасада на старата поща. Мястото на пръв поглед бе потискащо, но любителите на тютюна си го обичаха.
Една от секретарките в рекламната агенция, Галина Мартинова, пушеше нервно цигара, вперила празен поглед в пепелника на перваза, който преливаше от фасове. Макар да си бе взела десетминутна почивка, мислите й все се насочваха към нещата, които трябваше да свърши. Вероятно щеше да се наложи да остане след края на работното време.
Галя чу трополене на стъпки и вдигна глава. По коридора се задаваше Светлин. Той винаги гледаше да цъфне на балкона, когато тя е там. Търсеше нейната компания, това бе повече от очевидно. Галя общо взето го харесваше, само имаше някои резерви относно чувството му за хумор.
Светлин отвори вратата и излезе на балкона. Усмихна се и извади цигара. Не бе заклет пушач, но ...