Ив
- Нейно Кралско Величество Фредерика Ана Евгения фон Холщайн Ерлен!
Всички в голямата зала се изправиха от столовете си и веднага щом кралицата-майка пристъпи в нея се поклониха ниско, а изправяйки се отдадоха чест. Естествено, тя изобщо не си направи труда да поглежда когото и да било от тях. Острият ѝ сив поглед се заби право в мен и макар и за части от секундата, по лицето ѝ пробягна лека усмивка.
– Седнете, моля! Имаме да обсъждаме твърде много за да си позволяваме излишни церемонности.
Какво за Бога правя аз тук? Това е среща на водещите военни стратези, а аз съм най-обикновен учен. С нищо няма да допринеса в обсъждането им. Вероятно решението отдавна е прието, а тук присъстващите само ще потвърдят, че е абсолютно наложително да се постъпи по този начин.
Моето тъй скъпоценно поколение “Омега”! Дадох половината си живот за да участвам в създаването му, а сега целият ми труд е на път да бъде унищожен. И за какво? Защото никой обикновен човек не разбира значимостта на развиваните ...