/из междуушието на Дана КисЕлицата/
Така… Вратата на входа… Я! Тоя къде е тръгнал заранта? Пенсионер, не работи, едва се влачи? Излиза преди жегата… Да не си е чукнал среща с някоя вдовица? Щото на мъжете ангелът е слаб. Жена му умря миналата година и тоя май не ще да кукува сам…
Аз как съм сама? Не, че не намирам някого, ама мъжете са загубени вече. Идват за една вечер и то колкото да излапат манджата и изпият ракията. После ме поглеждат и заспиват… А преди… Като бях млада… Ех, какви шестици по астрономия имах… Познавах небето отлично… И хем съчетавах полезното с приятното, учението…
А, оня се връща… Дъртакът нещо е забравил? Ето го пак… Така, така… Ма, това в ръката му е рецептурна книжка?! Отива, значи, за рецепти, а аз помислих… Пфу, че скучни хора… Какво ще разправям после на дъщерята? Тя толкова клюки ми носи, а аз…
Носи… Да донесе нещо сладичко, че пенсията свършва. Ония гадове ми дадоха минималната. Не съм била работила, викат… Ами работих, бе… Даже две години се водех на бетон ...