/из междуушието на Дана КисЕлицата/

Така… Вратата на входа… Я! Тоя къде е тръгнал заранта? Пенсионер, не работи, едва се влачи? Излиза преди жегата… Да не си е чукнал среща с някоя вдовица? Щото на мъжете ангелът е слаб. Жена му умря миналата година и тоя май не ще да кукува сам…

Аз как съм сама? Не, че не намирам някого, ама мъжете са загубени вече. Идват за една вечер и то колкото да излапат манджата и изпият ракията. После ме поглеждат и заспиват… А преди… Като бях млада… Ех, какви шестици по астрономия имах… Познавах небето отлично… И хем съчетавах полезното с приятното, учението…

А, оня се връща… Дъртакът нещо е забравил? Ето го пак… Така, така… Ма, това в ръката му е рецептурна книжка?! Отива, значи, за рецепти, а аз помислих… Пфу, че скучни хора… Какво ще разправям после на дъщерята? Тя толкова клюки ми носи, а аз…

Носи… Да донесе нещо сладичко, че пенсията свършва. Ония гадове ми дадоха минималната. Не съм била работила, викат… Ами работих, бе… Даже две години се водех на бетоновия възел, макар да бяях секретарка на шефа… Да, да – още помня. Оня имаше секретарка – ама една дъргофелница, дето само едно нещо можеше – да работи. Е, работеше, но това ли се иска от секретарката? А шефът си беше направил стая за почивка до кабинета, с вана, кушетка… Виках му да сложи джакузи – таман се бяха появили тогава, ама той… Добре, де – правилно не сложи. Щото и за него ако го бяха погнали…

А стаята за почивка… Ама каква почивка?! Секунда не му давах да се отпусне… Хем го… Масажирах, де… Хем му докладвах какво става из строителната… Две години черен труд и – мизерна пенсия…

То – добре, че той ми извади ТЕЛК-а, щото иначе… Абе, малко пари даваха, но барем си седях в къщи. Оня балама – моичкият, тичаше… Но умееше да тича и урежда! Нали затова го избрах… Нямаше де да иде – стопанската милиция се заглеждаше, усещаха далаверите му, а като се ожени за мен… Женен, улегнал, на работа и в къщи… Казах му направо – бременна съм! Е, предпочете мен пред други проблеми. След година се роди дъщерята, той построи апартамент, отпратих го, апартаментът остана за мен…

Умря, де… Та се наложи да нося в квартирата му черния му костюм, щото го отпратих по анцуг…Ми, де да знам – можеше да остане за повече от една вечер някой, подходящ за костюма…

Ама все неподходящи…

Чакай! Онова младото семейство… Без децата? Ваканция е, а те оставят децата сами? Дъщеричката им е на 11… Уха, ако се обадя… Ама пак ще ме издънят тия чиновници! При пандемията чух, че една от втория етаж била у дома си. Изолирана уж… Но излезе. До гаража, ама излезе… И като съвестна гражданка се обадих в полицията. А те -  проверили, повярвали й, че отишла вода да налее, щото тукашните я спират, обаче й казали кой е звъннал… Нечестни хора!

Я! Тоя от петия етаж ли е? Трябва да отида на очен лекар. С тия очила не виждам добре… А и пердето, щорите… Или да накарам сина да донесе бинокъл. Бе, ще намери – за майка му е…

А най-добре е да сложа една масичка пред асансьора долу. И тетрадка да заведа… Малко хладно е, пък и тия от първия етаж ще идпусна… Асансьора… Искат да плащам за асансьора. Давам им пет лева, ама недоволни. Имало разчети… Какви разчети? Аз давам пет лева – стигат им. Не, викат, само таксата му е 70 лева, за десет апартамента… И ток да плащам – за него, за лампите… Ама той надолу върви по инерция, ток не харчи, нагоре нали все някой ще го викне? Е, аз съм – защо да плащам за това? Пък лампите сами светват – да не ги карам насила? Аман от тия във входа… Но какво ли не издържа човек заради принципите си…

А може и да ме набият…

Не, я засега да си надничам зад пердето…Щото лоши станаха хората, лоши…

Нови неправилни неща - например,, кой друг политик е академик и защо скромно го премълчава - https://wordpress.com/post/genekinfoblog.wordpress.com/9806