Сиборгският некропол

                      разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години

                                 I
 

  Един ден преди Тими Уолас да замине за Сиборг той прочете във някакъв вестник за поредния странен случай, свързан с това място. На четвърти януари, преди десет дена някакъв човек, който идвал пеша от близкото село Вуол изчезнал безследно по път за Сиборг. Най-странното било, че около гробището, което било на края на градчето открили якето, блузата и обувките му, а по пътя се чернеели няколко капки кръв! От човекът нямало и следа, което е поредния странен случай, свързан с това злокобно място! Според вестника случващото се било плод на старо проклятие от един индианец, изречено малко преди изпълнението на смъртната му присъда!

  Тими бе проучил мястото много преди това. Той чете в "Американски мистерии" за поредица от зловещи и необясними събития, случили се в едно малко градче, наречено Сиборг. Центърът на събитията бе старото гробище на това градче, наречено "Сиборгският некропол" заради старите индиански гробове, намиращи се там. Като писател на ужаси и мистерии той бе решил да прекара известно време на едно такова място. Дори и да не види нищо, дори и да се окаже, че всичко е репортерска измислица, имаща за цел да стресне читателите той искаше да усети страхът от неизвестното, от мистичното. Дори фактът, че бе наел къща, намираща се точно до гробището бе показателен за целите на Тими Уолас.;

  Тими Уолас бе на тридесет и седем години и живееше сам в апартамента си в едно предградие на Лонг Айлънд. Въпреки че книгите му сега вървяха сравнително добре на пазара той бе започнал да пише професионално едва преди осем години. Имаше зад гърба си дванадесет издадени книги, девет от които бяха романи, а в три бяха събрани разказите му. Творческото му мислене, непринуденият му стил и огромния ареал от велоколепни идеи му бяха изградили скандален ужасяващ имидж и Тими имаше доста почитатели от цялата страна. Той бе авторът на творби като: „Тъмната страна на цар Одип“, „Гробището на демоните“и „Разколът“, които му донесоха тази слава. И тогава, съвсем не навреме бе хвърлил доста пари в написването и издаването на автобиографична книга с баналното заглавие „Моят живот“. Тази книга не се котираше на пазара, защото бе доста по-различна другите, а и се оказа, че никой не се интересуваше от живота му. Именно за това загубата за Тими Уолас бе огромна. И това бе една от причините за последвалия крах!

 В идеите си се оповаваше на някои страхове от миналото си, които имаше от тъмни гори и мрачни къщи и местности. Понякога в съзнанието му изникваше някоя друга, нова мисъл, която скоро ставаше част от роман, разказ или повест. И въпреки че никога през живота си не бе виждал нещо свръхестествено нагласата му да пресъздаде нещо такова бе огромна! Но с течение на времето, особено след   голямата загуба и последвалата психологическа пропаст идеите му свършиха, а с това вероятността да напише нов роман клонеше към нула! Продуцентът  чакаше, феновете също, а в главата му не идваше нищо. Тими Уолас предполагаше, че това донякъде е свързано и с факта, че той вече не се страхуваше! Вече не гледаше на тъмните и мрачни места като на някъкво свърталище на духове, сега дори и не ги забелязваше! Купуваше и четеше "Американски мистерии", харесваха му странните статии, но самият страх вече се бе изпарил, той вече ги приемаше за нещо нормално!

  Именно за това бе решил да се пресели за известно време в Сиборг. Жаждата да изпита отново страховете и да се пресели в мистичното бе огромна! Щяха да се възродят нови идеи, които щяха да преборят отчаянието! А това малко градче, със злокобното си минало и ужасяващото гробище бе идеално място за отключването на тези страхове!

                                    -------                        II

  На петнадесети януари Тими пътуваше с влака, който щеше да го отведе до Вуол, а от там трябваше да търси превоз, който да го отведе до Сиборг. Пътува шест часа и след това слезе на малката гара Вуол!

  Гарата беше наистина малка, с три коловоза, а сградата представляваше неголямо здание в старинен викториански стил! Около гарата всичко бе обрасло с бурени, а освен гаровите служители никой не се движеше по обраслите с гъсти треви перони!

  Тими отиде отзад, но и там бе пусто. Нямаше никакви превозни средства, сякаш Вуол бе отдавна изоставено село. Тими влезе в гарата и попита един от чиновниците:

   - Извинете, как да отида до Сиборг?

   - Пеша, по онзи път! - отърна смуглия гаров служител!

   - Има ли някакъв превоз? Има ли начин да извикам такси?

   - До Сиборг ли? - попита чиновника с лека ирония в гласа - Няма такива филми!

   - Значи няма никакъв начин да достигна до там освен пеша, така ли?

   - Вие сте единствения човек от няколко дни насам! Преди вас един искаше да отиде до Сиборг, но до колкото разбрах е изчезнал някъде по пътя!

   - Четох го някъде! Значи е истина!

   - Да! И не е единствения изчезнал! Ако нямате неотложна и спешна работа до по-добре не ходете там!!

   - Защо?

  Тук служителят се замисли! След това каза:

   - Опасно място е. Това знам за него!

   - С какво е толкова опасен?

   - Не знам с какво, така се говори! Не съм ходил там а и нямам желание! Пожелавам ви приятно изкарване, но бъдете нащрек! - и чиновникът се скри в кабинета си!

  До гарата имаше една светлосиня табела с кафяви краски заради ръждата, но все пак се четеше надписа: "Сиборг 3 километра". Е, все пак не беше толкова далеч! Тими Уолас сви по разбития път!

  Шосето вървеше през един пролом в планинитя, а под него шумолеше някаква река! Автомобили не минаваха, а по лошият път, тук таме покрит със сняг можеше да се установи, че не е минавало транспортно средство в близките дни! Проломът бе красив, а мъглата в горните части на планината правеше гледката  неописуема! Минаваше три след обяд!

  След поредния завой в красивото дефиле се ширна една малка котловина и Тими видя в далечината първите къщи на Сиборг. Черните остри покриви му заприличаха на зловещи пирамиди!

  Видя гробището отдясно на пътя, в самото начало на селището! То бе обрасло с дървета и храсти, които почти закриваха сивите паметниците! Къщите около него бяха стари и западнали и Тими позна къщата, която бе наел. Той тръгна предпазливо, като се стараеше да не поглежда към гробището. Сърцето му туптеше силно, той отново изпитваше някакъв страх! Снегът по пътя му попречи да види капките кръв, за които пишеше във вестника.

  Когато достигна до първите къщи сърцето му отново навлезе в нормалния си ритъм! Забеляза, че на всички къщи висяха стари надписи и табели "Продава се". Това бе странно и интригуващо! Писателят се усмихна!

  Къщата която бе наел беше стара, на два етажа - приземен и тавански, тъмночервена на цвят с малък двор. Отвътре излезе възрастна жена с бяло лице и странен поглед:

   - Вие ли сте писателят?

   - Аз съм. Приятно ми е Тими Уолас - представи се той.

   - Може да ме наричате Мис Мелани - жената му подаде ръка. След това посочи къщата - цялата в ваша, аз съм в малката барака, ако има нещо ме търсете там - тя посочи дървена сграда, намираща се отзад.

  Тими направи първоначален оглед на къщата. От прозореца на една от стаите се откриваше чудесен изглед към гробището. Тими избра точно тази стая за всекидневна, спалня и стая за писане!

   - По-нататък има магазин и ресторант! - каза жената и след малко писателят тръгна към вътрешността на градчето!

  Сиборг бе най-мрачния и странен град, който Тими бе виждал. Почти всички къщи бяха стари и тъмни на цвят, много от тях изглеждаха изоставени и разбити. Все пак по олющените им фасади личаха следи от френски барок, виенски сенцесион, рококо и много други старинни архитектурни стилове. До центъра на градчето имаше около километър и нещо, но той не се размина с нито един човек!

  На централният площад имаше няколко човека, които огледаха с неподправен интерес непознатия. Тими влезе в единствения магазин който видя и купи няколко сандвича със сирене и две бири. Продавачката, която имаше слабо и изпито лице не продума нито веднъж, като покорно изпълни поръчката на клиента си. След като излезе от магазина видя и ресторанта. Бяха насядали двама души с намръщени лица и окаян вид. Онези няколко човека, които го гледаха преди да влезе в магазина бяха изчезнали някъде. Тими си тръгна.

  По пътя отново не се размина с никой. "Много, много странен град" - помисли си той. Това бе идеалното място за него, точно това, което бе търсил!

   Като се прибра Тими попита хазяйката си дали в градчето стават странни неща, на което тя му отговори че са се случвали. След това пое темата за изчезналия до гробището. Мелани само потвърди това, но не каза нищо повече.

 Тими влезе в къщата  прибра развълнуван. Мракът се бе спуснал като огромна черна пелена, полумесецът хвърляше бледо сивкаво сияние на цялата околност, а паметниците на гробовете и остатъчният сняг отразяваха светлината му и изглеждаха призрачно на фона на обвитото от мистерии и загадъчност гробище!

  Писателят хапна двата сандвича, изпи едната бира и седна пред лаптопа. Една идея се мъчеше да изплува от главата му и той трябваше на всяка цена да започне с реализацията и! Беше решил да изгаси лампата, но после се отказа, защото тъмнината и яркия екран можеха да повредят зрението му.

  Беше написал един абзац и спря. Отиде до прозореца, отвори го и се загледа навън, към гробището. Въздухът бе изключително чист, а някъде високо над некропола светложълтата луна контрастираше на тъмното звездно небе.

  Изведнъж полезрението на Тими долови движение! Някъде, във вътрешноста на гробището нещо се размърда! Тими погледна към мястото, но сега всичко изглеждаше неподвижно. Тими се взираше оше няколко минути и след като не се случи нищо друго той затвори прозореца и отново седна пред лаптопа.

  Странната и мистична обстановка, в която се намираше му бе дала тласък на мислите му и сега той пишеше бързо и неспирно. Думите му идваха така, сякаш някой вътрешен глас му диктуваше. За по-малко от тридесет минути той беше въвел цели шест абзаца, а това беше своеобразен рекорд за него!! След това главата му натежа и той реши да спре за днес! Бе написал повече от достатъчно!

  Оправи старото легло, което бе прготвила хазяйката му, загаси лампата и се пъхна под завивките! Няколко минути се взираше в тъмнината докато свикнат очите му! След това в тъмнината се появиха сивите очертания на стаята! Очите му бяха широко отворени в очакване нещо да се раздвижи, а сърцето му туптеше учестено! Сякаш нещо го караше да изпитва страх в този момент въпреки че нищо страшно не се случваше! Но след няколко минути умората от преживяванията през този ден взе превес пред страха и писателят Тими Уолас се унесе в сладък сън!

  Когато започна да се осъзнава от внезапно обзелия го стрес той разбра, че се намира седнал върху леглото! Наоколо цареше пълен мрак, но постепенно погледът му се избистряше и той ясно различи предметите в стаята! Луната хвърляше отчетлива светлина в помещението, осветявайки всеки детайл в него! Сърцето му отново биеше силно, въздухът напираше от белите му дробове и той едва си поемаше дъх, а цялото му тяло трепереше! В стаята нямаше нищо странно и неестествено, но Тими бе събуден от нещо, което той самият не знаеше какво е! 

  Светна лампата и огледа стаята. Всичко си бе на мястото, стаята изглеждаше така, както преди да легне. Той погледна към лаптопа, помисли си, че може да напише още някое друго изречение, но се отказа. Погледна през прозореца към гробището и...този път различи ясно някаква ФИГУРА, която се приближаваше към къщата!!! Тази фигура приличаше на човешка, но имаше нещо много странно в нея, което писателят не можеше да разбере! Докато съзнанието му синхронизира видяното от очите му странният субект вече се бе скрил в близките дървета и не се показа повече!

  Тими отново си легна, като този път не загаси лампата. Тази първа нощ на това място бе много странна, много по-странна, отколкото бе очаквал.

  Събуди се към десет и половина с ужасно главоболие. Взе два аналгина, изпи ги и след малко му олекна. Планираше за днес да се разходи из градчето, а след това да посети гробището. Закуси към единадесет и след това тръгна на обиколка.

  Сиборг беше много малък град и на Тими му бе необходимо около час време да го разгледа цялото. По-интересните забележителности бяха две църкви - енорийска и баптистка и няколко красиви стари сгради, които бе видял вчера. В другия край на града имаше друго гробище, което бе в значително по-добър вид от това до него. Къщите на хората бяха големи, но също както и обществените сгради бяха стари и с олющени фасади. Хора срещаше тук таме, обаче те бяха странни на вид, смугли и мнителни. През прозорците отвреме навреме се показваха човешки глави, но се скриваха веднага щом Тими погледе към тях. Явно трудно приемаха чужди гости.

  Купи от магазина голямо количество храна, която щеше да му бъде нужна за няколко дена и се прибра. Обядва набързо, след което се запъти към странното гробище. Топлото време почти бе стопило снега и пътят бе наълно сух!

  Гробището на пръв поглед не се различаваше от гробищата в малките градчета. Но в него нямаше гробищен пазач и не се поддържаше, което личеше по многобройните храсталаци и буренаци, които обвиваха гробовете! Тими влезе през полусрутения портал.

  Вървеше през неутъпкана пътека между гробовете, които бяха неподдържани и обрасли. По каменните паметници едва се четяха имената на мъртъвците. Не чувстваше ритъма на сърцето си, Тими бе застинал в очакване нещо да се случи. Но сякаш в гробището отдавна не бе влизал никой, гробовете бяха стари и забравени. Тими вървеше напред, като си проправяше път през гъстата мрежа от бурени и храсти.

  Изведнъж пред него се появи някакъв малък хълм, ограден с метална мрежа. На много места мрежата бе разкъсана или просто липсваше и за търсачът на приключения не бе проблем да премине от другата и страна. Видя, че отгоре на хълма също има паметни плочи.

  Той се качи горе и ... сърцето му заби лудо след като видя и осъзна това, което се появи пред очите му! Всичките гробове бяха ОТВОРЕНИ! Сякаш някой е опитвал да ексхумира труповете, оставяйки неравномерни слоеве пръст около тях! Паметните плочи над тях бяха стари, толкова стари, че нищо по тях не можеше да се разчете! Някои бяха потълали много навъте в пръстта и се виждаха само върховете им! По средата на хълма имаше руини, вероятно от някое древно светилище!

  Тими стоеше като парализиран пред зейналите гробовете! Когато се окопити и съзнанието отново взе превес над тялото му той направи няколко крачки напред. И изведнъж отново спря, гледайки със зейнала уста и провиснала мандибула към отворените гробове! Във всяка от дупките имаше по един затворен КОВЧЕГ!!

  Писателят осъзнаваше, че трябва час по скоро да напусне това злокобно място! Имаше вероятност сърцето му да не издържи на още някоя кошмарна гледка! Тими се обърна и си тръгна, като не се обръщаше назад.

  На средата на гробището обаче спря, обърна се и се загледа замислено към хълма. След това пое смело по обратния път, водещ към прокълнатото и уродливо място! Тими Уолас имаше една много особена черта от характера, която често му помага, но понякога му пречи. Тази черта бе огромното му любопитство! Именно това любопитство накара ужасяващият писател да се върне отново на хълма, където зееха отворените гробове!!

  Той застана до един от гробовете и се загледа в мухлясалият от влагата дървен ковчег. След това СЛЕЗЕ В ГРОБА И ОТВОРИ КОВЧЕГА!!

  Едва ли и в най-кошмарните си сънища човек може да се сблъска или да усети това, което Тими почувства в този момент!! Дори и най-страшните романи или разкази на ужасите не бяха в състояние да предадат огромният внезапен стрес, който изпита писателят при отварянето на капака на стария ковчег! Вътре имаше ТРУП! Но този труп не бе обикновена разлагаща се маса а тъмночервено, обвито с кървава покривка тяло. На мястото на очите зееха две черни дупки, а където трябваще да е устата имаше два реда жълтеникави зъби! Тялото лежеше неподвижно в ковчега, който отвътре бе изцапан с тъмна съсирена кръв.

  Тими Уолас бе изгубил ума си! Той стоеше неподвижно над отворения ковчег и тялото усещаше как кожата му започна да се стяга и космите му да настръхват! Усещаше силната воня на разложено, но тя влизаше в мозъкът му като някакъв далечен мирис. Изведнъж тялото издаде съвсем слабо стенание!!

  Това извади писателят от вцепенението, в което се намираше, но нова вълна от страх внезапно нахлу в съзнанието му като изригващ вулкан! Тими рязко затвори капака на ковчега и задрапа нагоре по пръстта! Когато излезе от гроба той слезе от хълма и тръгна на бегом по пътеката, като не гледаше настрани, към гробовете! Излезе от зловещото гробище и побягна към къщата!

  Когато пристигна в жилището на вратата го посрещна Мис Мелани.

   - Здрасти - каза запъхтяно той. Жената му кимна, след което го изгледа продължително!

   - Ходил си в гробището! - изрече тя.

   - Да, ходих! Как позна?

   - Влиза ли вътре?

   - Да! Защо?

   - Не трябваше да го правиш! ГРОБИЩЕТО Е ПРОКЪЛНАТО!!!!

  Тими направи няколко крачки, като се завъртя в кръг. След това погледна към хазяйката, която продължаваше да се взира втренчено в него.

   - Качих се горе на хълмчето, при пресните гробове! - каза плахо той.

   - Какво?! - погледна го тя с разширени от ужас очи - Бил си горе?

   - Да! - жената го гледаше с нескрит ужас!

   - Нали не си отварял някой от ковчезите? - попита го тя.

  Тими поклати глава.

   - ОТВАРЯ ЛИ КОВЧЕГ? - извка истерично Мис Мелъни! Тими наведе глава и измънка:

   - Аха!

 - НЕЕЕЕЕЕЕ!!! Защо не те предупредих! По дяволите, по дяволите!!!! - крещеше тя пред застиналия от изумление писател - трябва да напуснеш това място, трябва да го напуснеш!!!

   - Тази вечер ще си стегна багажа и утре сутрин...

  - НЕ УТРЕ СУТРИН!!! ВЕДНАГА!!!! Изчезвай веднага, защото ще стане много лошо! Разбираш ли - МНОГО ЛОШО!!!! Сиборгският некропол е ПРОКЪЛНАТ от духовете на убити индианци!! Това проклятие... - Тими се обърна и тръгна към къщата! Не искаше да стои повече при тази полудяла жена, а и прекалено много неприятн емоции бу се бяха насъбрали!!                 

  Влезе в стаята си и се излегна на мекото легло! Сега бе моментът да осмисли това, което бе видял в гробището, както и думите на Мис Мелъни. Може би наистина щеше да се случи нещо много лошо, ако не напусне къщата! Може би над това гробище тегне проклятие, което обладава всеки дръзнал да отвори някой ковчег и да види мъртвеца!! Спомни си как изглеждаше трупът в ковчега, той бе черен заради кървавата маса, в която бе обвит! Може би това бе ВАМПИР, излизащ нощем и пиещ кръвта на хората!!! в такъв случай той трябваше колкото се може по-скоро да се махне от Сиборг!! Това градче бе местото, което искаше да види и което видя, той се бе слял с ужаса и кошмара, той бе усетил тръпката, напрежението и страха и сега беше време да си върви!      Видя че вече се бе смрачило.

  Тими сгъна дрехите си и ги напъха в куфара. Сгъна лаптопа и го постави в чантичката. Той нямаше друг багаж. Излезе отвън с куфара но се спря. Прекалено тъмно бе, а той трябваше да мине покрай гробището. Не знаеше друг път,през който може да мине за да стигне до гарата. Но дори и да го направи едва ли щеше да хване последния влак, който минаваше през Вуол в осемнадесет и тридесет. А в този момент часовникът му показваше осемнадесет!

  Тими си помисли: "Какво пък толкова, защо не остана и тази нощ. Едва ли ще се случи нещо, може би приказките на Мелани са някакви бабини деветини.  А и дори и да стане ще усетя още веднъж тръпката на ужаса". Огрян от тези мисли Тими Уолас се върна обратно в стаята си!

  Тази вечер той писа много. Случката в гробището със зловещите трупове и несвързаните приказки на Мис Мелани дадоха допълнителен стимул на фантазиите му и той напързо написа три абзаца. Когато приключи с тях сгъна компютъра, оправи леглото си и легна да спи. Остави лампата да свети!

  Сънят не идваше. Тими се въртеше под силната светлина на електрическата крушка, стряскан дори и от най-слабите шумове. Тими стана, извади една книга, която представляваше любовен роман и започна да чете. Но злокобните мисли, които властваха над него му попречиха да се слее с романа, на няколко пъти той се усечаше, че гледа в някаква точка над книгата.

  Изведнъж лампата угасна! Тими се стресна и изпусна книгата, която тупна шумно на пода! Този път луната се бе скрила в облаците и не хвърляше светлина в стаята. Постепенно Тими започна да различава очертанията на прозореца.

  Той се изправи и опипвайки стигна до прозореца. Нямаше нито фенер, нито някое друго средство, което да му осигури светлина. Когато погледна навън видя няколко фигури, насочващи се към къщата. В походката и движенията на тези същества имаше нещо уродливо, . Съществата изчезнаха от погледа на писателя, а след малко от към външната врата, която Тими предварително бе заключил с резето се чу тропане и тряскане, сякаш някой се опитваше да я разбие! Сърцето на писателя щеше да изскочи от гърдите!

  Чу се чупене на прозорец, последвано от бавни стъпки, идващи от долния етаж. На вратата на стаята нямаше райбер и той я затисна с един малък гардероб! Стъпките се приближавахакъм стаята! Тими натисна с ръце шкафа към вратата!

  Пред вратата някой говореше! Звуците бяха слаби, едва доловими за ушите, но звучаха нечленоразделно и грачещо! След малко на вратата се почука! Сърцето на Тими щеше да подскочи!

  Изведнъж силен удар изтласка писателя, който се залюля и се строполи на пода! Нов удар събори шкафа, който падна върху краката на Тими. В тъмнината той видя как вратата се отваря и как някаква уродлива глава се подава през нея! Силуетът беше на тъмно същество с разчорляна и сплъстена коса, което издаваше гадни грачещи звуци. В мигом отвратителна миризма на земя и разложено запълни помещението! Тими освободи краката си от падналия шкаф, след което се затича към прозореца, отвори го и се преметна отвън! Държеше се за външната страна на перваза, готов за решителен скок от втория етаж! И точно преди да се пусне видя нещо кошмарно - отдолу, под него имаше цяла орда от черни изродени същества. Ръцете му вече се изплъзваха, той издрапа за да се задържи за перваза, но не успя!

   - Неееееее! - извика и полетя надолу!!

  Няколко чудовища се доближиха до него. Тими бързо се изправи като се люшкаше настрани, замаян от удара, но веднага се съвзе и побягна. Обаче се препъна в един камък и отново падна на земята.

  Един от изродите го хвана за едната ръка, Тими усети как ледените пръсти се впиват в кожата му! Изправи се, като тръскаше рязко ръката си, за да се освободи от нападателя! Но и другата ръка се оказа в лапите на някое от съществата. Тими, хванат в клопка започна отчаяно да се мята и да се дърпа, като крещеше с всичка сила:

   - Нееееее! Неееееее! Помоооооощ! Нееееее!! - ноктите на черните и злокобни твари дращеха по кожата на писателя като на огромна освирепяла котка, обаче той не чувстваше болка а само страх, неимоверно силен страх!

  Когато в един миг усети, че ръцете му са свободни и той се е освободил от клещите на неприятелите Тими се отскубна и побягна към пътя, водещ към спасението! Едва смогваше да си поеме дъх заради учестеното биене на сърцето му! Тими се добра до пътя и спря за да си поеме дъх! В този миг силна болка в ръцете го накара да завие. Той погледна към тях и видя, че целите бяха в кръв от ноктите на зверовете!

  Тими се съвзе от тази уплаха и хукна да бяга към изхода за прокълнатия град. Но отново спря, като гледаше уплашено напред! В мрака, точно пред гробището съзря пет или шест от прокълнатите твари, които го чакаха да мине покрай тях! Пътят към спасението бе отрязан!

  Тими понечи да се върне, но останалите същества, които бяха шест на брой бяха на пътя и идваха към него! Тими сви настрани, през гъстите шубраци и буренаци, които в този момент бяха единственото място, където можеше да се скрие!

  Той си проправяше път през растенията! Нямаше никаква представа от посоката, в която се движеше. След малко достигна до реката! Тими седна на една малка скала и се облегна на дървото зад нея! Зад него не се чуваше никакъв звук!

  В този момент Тими трябваше да направи равносметка на това, което се случваше с него. Но все още психиката му бе разстроена и той не можеше да разсъждава пълноценно. Знаеше, че каквото и проклятие да има тук, на това място то се стоварваше върху него. Беше сигурен, че тъмните същества са същите, които лежаха в ковчезите в отворените гробове! Той се сети, че багажът и лаптопът му бяха останали горе, но в този момент най-важното бе да оцелее!

  Най-лошото в този момент бе факта, че беше сам! Да си сам в един такъв труден и кошмарен момент бе болезнено, нямаше никой, с който да сподели страха,  мислите и действията си. Един другар около него би му дал малко повече кураж,  спокойствие и тласък към повече и по-подредени размисли  върху ситуацията.

  Тими стана и тръгна покрай реката. Знаеше, че по реката можеше да стигне до Вуол, макар че ще му бъде нужно повече време! По пътя се опита да си спомни това което бе чел във онзи вестник и в "Американски мистерии".

  Проклятието идваше от индианец, който го е произнесъл малко преди изпълнението на смъртната му присъда. Индианецът бе несправедливо осъден заради забранената си любов с американско момиче. Малко преди да го убият той произнесъл неразбираеми слова, като „гдег, бдаб, хтерес хтуес“, и още много такива ппдобни. Думите прозвучали толкова звучно и завладяващо, че всеки един от присъстващите на тази присъда не ги забравил до края на живота си. И оттогава започнали странните посещения!

Теорията за проклятието бе потвърдена и от думите на Мис Мелъни. Вероятно това е причината всеки, който е погребан на издихнатия хълм да вампирясва. Може би тези същества преследват или убиват хората, дръзнали да видят труповете им. А Тими бе направил точно това!!

  Като автор на ужаси той знаеше някои неща за вампирите и възкръсналите мъртъвци. Според приказките те могат да бъдат убити с кол в сърцето или със светена вода. Другите им врагове са светлината и Божия кръст! Тими си спомни как безжизненото тяло изстена, когато отвори капака на ковчега му! Вероятно в тези приказки имаше известна доза истина! Лошото беше, че в този момент Тими не разполагаше нито с остър кол, нито със светена вода, нито с кръст, а дневната светлина нямаше да се покаже поне в близките дванадесет часа! Единственото, което му оставаше бе да върви напред, покрай реката, проправяйки си път през гъстите растения. Луната се бе показала между облаците осветявайки пътя му. И тази кратковременна лунна светлина му помогна в този момент, защото видя някъде зад себе си да вървят уродлливите същества. Те се движеха много бързо и скоро щяха да го настигнат!!!

  Тими се насочи към пътя! Там поне щеше да е по-бърз и можеше да им избяга, тук покрай реката имаше твърде много препятствия. Той тръгна нагоре, газейки буренаците и провирайки се през храсталаците. Луната вече се бе скрила, но писателят виждаше зад него настигащите го зверове! Те приближаваха към него, но пътят вече бе по-близо! Малко преди да го хванат той излезе на шосето! Намираше се малко след гробището. Задъхан от умора, но успокоен от временната си победа той се бе обърнал назад и наблюдаваше идващите вампири. Още миг почивка и щеше да се обърне и да хукне към Вуол, към спасението, към свободата!!

  Той се обърна и понечи да побегне когато..... видя че отвсякъде е ограден от черни същества! Тими се взираше в прокълнатите твари, които в този момент изглеждаха кошмарно и ужасяващо! Лицата им бяха черни и приличаха на черни черепи, зъбите им бяха изпъкнали като на побеснял пес, огромните тъмни дупки, които зееха на мястото на очите изразяваха сатанинска поквара! Парцалите, които бяха слепнали с телата им  и части от които се вееха като дрипи увеличаваха изроденото в тях. Чудовищата излъчваха някаква неподправена злоба, някакво уродливо коварство! Тими усети слабост в краката си, които се сгънаха и той се строполи на земята. Плътен мрак се спусна над околността и закри всичко!!

                                     III

  Тими се събуждаше бавно, като усещаше единствено твърдия, грапав и разбит асфалт под себе си! Изправи се и се огледа, наоколо бе светло и слаб сняг се опитваше да прехвъча. Намираше се близо до гробището и до входната табела на Сиборг. В този момент той си спомни случката от снощи! 

  Беше преследван от чудовища, бяха го заклещили точно тук, на това място и..... не си спомняше повече, но явно бе оцелял по някакво чудо! Стана и се огледа - ръцете му бяха целите в големи драскотини, като по тях имаше засъхнала кръв, защото се бе опитвал да се освободи от неприятелите, което означаваше, че събитията от снощи наистина са се случили! Други поражения по тялото нямаше!

   Писателят погледна към гробището, наречено Сиборгският некропол, което изглеждаше като тихо и забравено място! Той реши да се върне за багажа и лаптопа си, но след това се отказа, твърде много лоши и неприятно спомени му се събраха, и той искаше да се отърве по-бързо от тях. А и след това преживяване едва ли ще може да пише ужасните си истории, той никога повече дори и мислено нямаше да се върне към вчеращната нощ!

  Тими се изправи на крака и тръгна бавно към гара Вуол.