5 sept 2012, 22:12

Сила

1.9K 1 3

Не съм нежна, не съм красива, не съм добра! Не съм! И никога няма да бъда! Само защото така трябва! Ядосана съм, безразлична съм, апатична съм – счупена съм… празна съм… изкривена съм...

Боли ме и болката ме подлудява, изяжда ме отвътре и изкарва най-лошото от мен. Толкова съм уморена, изтощена, безсилна да се боря…

Бях добра… Боже, бях толкова добра към всички… мислех за тях, подкрепях, помагах безвъзвратно… а какво получавах – тежки удари в гърба, присмех, лъжи, завист, студенина, отрицание…

Край!! Омръзна ми, писна ми! Изрязах до кокал всички, които ме спираха, които ме теглеха назад… Скъсах старите снимки, изтрих телефонните номера, блокирах ги от сърцето си... Освободих се..

Сега съм сама... на прага на нов живот, в който ще се стремя да не допускам старите грешки... дано да успея, дано да не се дам...

Днес съм нова, горда, силна и готова – готова да платя цената да бъда себе си…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Днес съм нова, горда, силна и готова – готова да платя цената да бъда себе си…"
    -----------------------------------------------------------------------
    Пишеш много талантливо! Прекрасен разказ с много мъдро послание!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Смятам, е всеки преминава през тези етапи, важното е да намираш сили от някъде да продължиш напред
  • Само не оставяй лошото да те победи!!! Иначе много добре си го написала!

Selección del editor

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...