5.09.2012 г., 22:12

Сила

1.9K 1 3

Не съм нежна, не съм красива, не съм добра! Не съм! И никога няма да бъда! Само защото така трябва! Ядосана съм, безразлична съм, апатична съм – счупена съм… празна съм… изкривена съм...

Боли ме и болката ме подлудява, изяжда ме отвътре и изкарва най-лошото от мен. Толкова съм уморена, изтощена, безсилна да се боря…

Бях добра… Боже, бях толкова добра към всички… мислех за тях, подкрепях, помагах безвъзвратно… а какво получавах – тежки удари в гърба, присмех, лъжи, завист, студенина, отрицание…

Край!! Омръзна ми, писна ми! Изрязах до кокал всички, които ме спираха, които ме теглеха назад… Скъсах старите снимки, изтрих телефонните номера, блокирах ги от сърцето си... Освободих се..

Сега съм сама... на прага на нов живот, в който ще се стремя да не допускам старите грешки... дано да успея, дано да не се дам...

Днес съм нова, горда, силна и готова – готова да платя цената да бъда себе си…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Днес съм нова, горда, силна и готова – готова да платя цената да бъда себе си…"
    -----------------------------------------------------------------------
    Пишеш много талантливо! Прекрасен разказ с много мъдро послание!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Смятам, е всеки преминава през тези етапи, важното е да намираш сили от някъде да продължиш напред
  • Само не оставяй лошото да те победи!!! Иначе много добре си го написала!

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...