Не съм нежна, не съм красива, не съм добра! Не съм! И никога няма да бъда! Само защото така трябва! Ядосана съм, безразлична съм, апатична съм – счупена съм… празна съм… изкривена съм...
Боли ме и болката ме подлудява, изяжда ме отвътре и изкарва най-лошото от мен. Толкова съм уморена, изтощена, безсилна да се боря…
Бях добра… Боже, бях толкова добра към всички… мислех за тях, подкрепях, помагах безвъзвратно… а какво получавах – тежки удари в гърба, присмех, лъжи, завист, студенина, отрицание…
Край!! Омръзна ми, писна ми! Изрязах до кокал всички, които ме спираха, които ме теглеха назад… Скъсах старите снимки, изтрих телефонните номера, блокирах ги от сърцето си... Освободих се..
Сега съм сама... на прага на нов живот, в който ще се стремя да не допускам старите грешки... дано да успея, дано да не се дам...
Днес съм нова, горда, силна и готова – готова да платя цената да бъда себе си…
© Виктория Всички права запазени
-----------------------------------------------------------------------
Пишеш много талантливо! Прекрасен разказ с много мъдро послание!
ПОЗДРАВИ! БЪДИ!