Синдром на Емоционалната Недостатъчност

Новелата “Синдром на емоционалната недостатъчност” (с работно заглавие „Фрагменти Project“) събира голяма част от моите късове тийнейджърско писане.

Първият текст се нарича “Имаго”, а работното му заглавие беше „Фрагменти“. Имаго идва от латински и означава образ. В психологията наричат така подсъзнателния прототип на отношенията с околните, изграден още в детството. В ентомологията думата е название на последната фаза от развитието на някои насекоми – тогава те са оформени като възрастни индивиди и могат да се размножават. Смисълът, който заглавието на моята проза носи, е застинал между двете определения. Написах “Имаго” през 2001. Тогава бях на 19 години. Съдбата бе разкъсала магическия пашкул на детството, а аз зарязах дрипите му в Пловдив и заживях в Студентски град. Там за първи път осъзнах реалните измерения на емоционалната импотентност, която се шири сред посткомунистическото ни общество. Наложи се да се боря срещу клишетата на възпитанието, които просто не ми вършеха работа. И не бях само аз. Всички се лутахме, за да открием себе си, без да имаме адекватна отправна точка. Прозата “Имаго” е вдъхновена от този период и е провокирана от реалността, в която съществувахме, без да приемаме.

Първото издание на “Параноя” бе публикувано от „LiterNet” през 2007 година. Кризата бе преживяна и описана значително по-рано. Неин катализатор бяха депресиите, които ме гризяха по времето на “Имаго”. Двата текста имат много общи внушения – идеи, скицирани от първата и възпламенени във втората проза. В този смисъл епилогът на “Параноя” е и откровена кулминация за “Имаго”.

Захванах се да сглобявам “Синдром на емоционалната недостатъчност” в началото на 2010 година. Новелата обединява преработените “Имаго” и “Параноя”, в които вградих някои по-нови сингли, консумирани от списанието „MyLife” и вестник „Анонс“. Публикуването на книгата е своеобразен snapshot на вече повехнали емоции, порив за освобождаване от един груб стил и еволюирането му в нещо друго, вероятно не по-малко недодялано. Според мен именно откровението е истинското предизвикателство. Ето защо съм длъжен да спомена, че текстът е наивен и тежък, вдъхновен е преди всичко от първичната суета, депресиите клишета и някои осъзнати комплекси.

Прочети на: http://chetelyazov.wordpress.com/