25 jul 2007, 10:21

Синята луна I - Превъзходството

  Prosa
1.2K 0 9
2 мин за четене

“Музикалните тонове са само пет на брой, но техните мелодии са толкова много, че човек не може да изслуша всичките.” Сун-Дзъ

 

 

1. ПРЕВЪЗХОДСТВОТО

 

Никога не влизай в пряк сблъсък, дори ако превъзхождаш противника си стократно. Запомни, заобиколните пътища са най-директни. Това се нарича изпитание на превъзходството.

*     *     *

 

Командващ Вах Ребрьов предвождаше космическата си флотилия с желание да изгради нов щаб на Синята луна. Ненадейно се натъкна на два вражи ескадрона. Генералите му го посъветваха да се атакува веднага, бяха екзалтирани от лесната плячка. Силно огрятата лицева страна на Синята луна превръщаше крехкия противник в неизмъкнима жертва. Вах Ребрьов нареди заход, с който да се обиколи малката планета. Атаката се отложи с няколко часа. Генералите се подчиниха, макар че не разбираха нуждата от подобна маневра. Късно вечерта, на границата между светлата и тъмната страна на Синята луна се разигра кратка битка, двата ескадрона бяха пленени. Малко преди начеване изграждането на новия щаб, един от генералите запита командващия Вах Ребрьов:

- Превъзходни, защо се наложи да забавим победата си?

Вах Ребрьов отвърна така:

- Генерале, днес наш противник не бяха двата беззащитни ескадрона.

Генералите се спогледаха, недоумението им растеше.

- Превъзходни, вашите думи ни объркват, бихте ли пояснили значението им?

Вах Ребрьов мълча известно време, а после рече:

- Когато един воин се изправи срещу превъзхождан противник, неговият реален враг е чувството му за превъзходство. Ако противникът бъде заличен още в същия миг, чувството за превъзходство печели битката си с воина.

- Но, Превъзходни, нашия противник можеше да се изплъзне?

- Това е вярно, генерале, и тогава ние щяхме да разберем степента, а и илюзорността на всяко превъзходство.

---------

 

Всички генерали поклатиха глави, напълно съгласни с изреченото. Командващ Вах Ребрьов е непобедим воин и днешните две битки потвърдиха това. Всъщност никой не знаеше, че съвсем скоро на Синята луна, техният Командващ ще се изправи в нова битка. Тази със своята слабост. Но това е една друга история на воина Вах Ребрьов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Едуард Кехецикян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз изговорих на пълен глас това, което ти споменаваше на половин глас. Когато онова, което държеше ума ти, бе чуто от ушите ти, ти прокламира, че вече няма да отговаряш. Наистина, какво ли друго имаш да кажеш!

    В ниското всяка "облачност" е нетърпима и укорима. Но пък всяко "ниско" се оказва неизмъкнима жертва на тая същата "облачност".
  • "...ти си все така подозрителен към моето самомнение, все го разпознаваш в думите ми. Сякаш ти е неприятно, че “съм в облаците” и желаеш да ми посочиш как това не е така..." - Не съм го твърдял, но този твой отговор, много ми напомня на един самовлюбен в своята безгрешност философ с библейско име тук в сайта! Ако обаче смяташ, че имам основание за подобно твърдение - така да бъде!
    Между другото - отдавна в съответната наука е известно, че поради липса на стойностни аргументи, даден човек се отклонява от темата на разговора или се опитва да приписва несъществуващи и неизказани твърдения в устата на опонента! Затова повече няма да отговарям! Каквото имах да кажа, вече го казах!
  • Въпреки изказаното уважение, ти си все така подозрителен към моето самомнение, все го разпознаваш в думите ми. Сякаш ти е неприятно, че “съм в облаците” и желаеш да ми посочиш как това не е така.

    Онзи, който си задава въпроса “защо тая дума”, всъщност има предвид “защо тоя текст”. Не песъчинката, а камъкът гложди (облаците глождят). А внимателното четене успява да превъзмогне всяко глождене.

    Препратките ти към поети и художници просто трябваше да бъдат препратки към философи. Така по-лесно щеше да приемеш светотатството към езика въобще. А и искаш ли да ти посоча същностната неизмъкнимост във всеки един от текстовете си, за разлика от обстоятелствената неизбежност?
  • Много ценя този отговор! Но ми се иска да насочим своята мисъл към малко по-общи неща мога да кажа следното. Аз добре зная, че още при своята поява и символистите (в литературата и живописта), и имресионистите, и поантивистите са търсили нови изразни средства. Не в това е въпросът, който ме вълнува. Аз съм убеден, че откриването на нови изразни средства трябва да има своя смисъл. А не да става за конкретния случай. Откритото ново изразно средство би трябвало да бъде единствено илюстрация, пример за онагледяване на нов подход! В конкретния случай - създаването на тази дума, поне според мен, не отговаря на горното. Това е всичко! Аз добре зная, че е допустимо и самоцелно създаване на нещо! Самият Пикасо, в едно интервю си признава - "Ще рисувам по този начин, докато ме купуват!"

    Приятен ден! И твори! Сайтът според мен има нужда от твоето творчество, защото го обогатява!
  • Вили, ти така и не прие българския език в моята “небългарска” дума. Може би това е формата ти да отбележиш усещането си, че аз проявявам високомерието на пишещия. И може би затова потърси подкрепа от целия български език – който, според теб, аз подценявам, – за да ми дадеш добър отпор.

    Струва ми се, че ако понякога пишещият има у себе си недъга на високомерието, то той е реципрочен на един друг недъг, несъзнавания недъг на четящия – да не чете нещо ново, а все старото, дори със старите думички.

Selección del editor

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...