Синята луна I - Превъзходството
“Музикалните тонове са само пет на брой, но техните мелодии са толкова много, че човек не може да изслуша всичките.” Сун-Дзъ
1. ПРЕВЪЗХОДСТВОТО –
Никога не влизай в пряк сблъсък, дори ако превъзхождаш противника си стократно. Запомни, заобиколните пътища са най-директни. Това се нарича изпитание на превъзходството.
* * *
Командващ Вах Ребрьов предвождаше космическата си флотилия с желание да изгради нов щаб на Синята луна. Ненадейно се натъкна на два вражи ескадрона. Генералите му го посъветваха да се атакува веднага, бяха екзалтирани от лесната плячка. Силно огрятата лицева страна на Синята луна превръщаше крехкия противник в неизмъкнима жертва. Вах Ребрьов нареди заход, с който да се обиколи малката планета. Атаката се отложи с няколко часа. Генералите се подчиниха, макар че не разбираха нуждата от подобна маневра. Късно вечерта, на границата между светлата и тъмната страна на Синята луна се разигра кратка битка, двата ескадрона бяха пленени. Малко преди начеване изграждането на новия щаб, един от генералите запита командващия Вах Ребрьов:
- Превъзходни, защо се наложи да забавим победата си?
Вах Ребрьов отвърна така:
- Генерале, днес наш противник не бяха двата беззащитни ескадрона.
Генералите се спогледаха, недоумението им растеше.
- Превъзходни, вашите думи ни объркват, бихте ли пояснили значението им?
Вах Ребрьов мълча известно време, а после рече:
- Когато един воин се изправи срещу превъзхождан противник, неговият реален враг е чувството му за превъзходство. Ако противникът бъде заличен още в същия миг, чувството за превъзходство печели битката си с воина.
- Но, Превъзходни, нашия противник можеше да се изплъзне?
- Това е вярно, генерале, и тогава ние щяхме да разберем степента, а и илюзорността на всяко превъзходство.
---------
Всички генерали поклатиха глави, напълно съгласни с изреченото. Командващ Вах Ребрьов е непобедим воин и днешните две битки потвърдиха това. Всъщност никой не знаеше, че съвсем скоро на Синята луна, техният Командващ ще се изправи в нова битка. Тази със своята слабост. Но това е една друга история на воина Вах Ребрьов...
© Едуард Кехецикян All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"...ти си все така подозрителен към моето самомнение, все го разпознаваш в думите ми. Сякаш ти е неприятно, че “съм в облаците” и желаеш да ми посочиш как това не е така..." - Не съм го твърдял, но този твой отговор, много ми напомня на един самовлюбен в своята безгрешност философ с библейско име тук в сайта! Ако обаче смяташ, че имам основание за подобно твърдение - така да бъде!
Между другото - отдавна в съответната наука е известно, че поради липса на стойностни аргументи, даден човек се отклонява от темата на разговора или се опитва да приписва несъществуващи и неизказани твърдения в устата на опонента! Затова повече няма да отговарям!
Каквото имах да кажа, вече го казах!
-
Въпреки изказаното уважение, ти си все така подозрителен към моето самомнение, все го разпознаваш в думите ми. Сякаш ти е неприятно, че “съм в облаците” и желаеш да ми посочиш как това не е така.
Онзи, който си задава въпроса “защо тая дума”, всъщност има предвид “защо тоя текст”. Не песъчинката, а камъкът гложди (облаците глождят). А внимателното четене успява да превъзмогне всяко глождене.
Препратките ти към поети и художници просто трябваше да бъдат препратки към философи. Така по-лесно щеше да приемеш светотатството към езика въобще. А и искаш ли да ти посоча същностната неизмъкнимост във всеки един от текстовете си, за разлика от обстоятелствената неизбежност? -
Много ценя този отговор! Но ми се иска да насочим своята мисъл към малко по-общи неща мога да кажа следното. Аз добре зная, че още при своята поява и символистите (в литературата и живописта), и имресионистите, и поантивистите са търсили нови изразни средства. Не в това е въпросът, който ме вълнува. Аз съм убеден, че откриването на нови изразни средства трябва да има своя смисъл. А не да става за конкретния случай. Откритото ново изразно средство би трябвало да бъде единствено илюстрация, пример за онагледяване на нов подход! В конкретния случай - създаването на тази дума, поне според мен, не отговаря на горното. Това е всичко! Аз добре зная, че е допустимо и самоцелно създаване на нещо! Самият Пикасо, в едно интервю си признава - "Ще рисувам по този начин, докато ме купуват!"
Приятен ден! И твори! Сайтът според мен има нужда от твоето творчество, защото го обогатява! -
Вили, ти така и не прие българския език в моята “небългарска” дума. Може би това е формата ти да отбележиш усещането си, че аз проявявам високомерието на пишещия. И може би затова потърси подкрепа от целия български език – който, според теб, аз подценявам, – за да ми дадеш добър отпор.
Струва ми се, че ако понякога пишещият има у себе си недъга на високомерието, то той е реципрочен на един друг недъг, несъзнавания недъг на четящия – да не чете нещо ново, а все старото, дори със старите думички. -
Да! Пише! И точно затова се питам! Дано поне това забележи Вашият поглед на литературна орлица! Защото, когато необятното, поне според мен, богатство от думи в българския език, се окаже недостатъчно, даден автор започва "литературно откривателство"! Поне това не бихте оспорили, надявам се!
За мен точно това е направил уважаемият автор! Но все още, ние, читателите, имаме големи пропуски в това отношение и не можем да постигнем със своя ум поредните литературни открития! Затова продължавам да задавам на себе си подобни въпроси! Явно българският език е много беден! Дано се развие... -
"...“небългарското” звучене при корен и наставка от българския език е читателски пропуск..."
Интересна и впечатляваща мисъл, доказваща несъмненото превъзходство на реещия във културните висоти автор над пълзящите някъде долу читатели!
Дали, обаче, опитите за текстизиране на филологическо откривателство понякога доказват интелектуална недостижимодостатъчност или постижимонедостатъчност на определени хора - читатели или писатели? Не зная! Затова се питам постоянно! -
“Неизбежната жертва” е жертва, единствено поради обстоятелствата, а “неизбегнимата (неизмъкнимата) жертва” е жертва по присъщност. Наистина, за глаголи като “избягва” превръщането в прилагателно с наставката “ним” не е обичайно, защото такъв глагол е преди всичко деятелно-пространствен, тоест зависим от обстоятелствата. За сравнение, глаголът “обяснява”, превърнат в прилагателно е “обясним”; при него се използва наставката “ним”, защото действието му е дискурсивно, а не деятелно-пространствено.
В изречението – “Силно огрятата лицева страна на Синята луна превръщаше крехкия противник в неизмъкнима жертва” – прилагателното, което определя жертвата, изглежда обстоятелствено, нали все пак жертвата не може да се измъкне поради някаква посочена причина, но аз искам да му придам значение на присъщност. Това е смисълът на целия текст, в който превъзходството е присъщност, която притежава и обратен знак, който трябва да се има предвид. Ако пък едно превъзходство е само обстоятелствено, то обратният му знак е по-видим; такова превъзходство е проблематизирано къде ли не, няма защо да го правя и аз.
----
Моя задача е да предам мисълта си колкото се може по-точно, а и да има как това да бъде разбрано; “небългарското” звучене при корен и наставка от българския език е читателски пропуск. И то не на думата, а на общия смисъл на текста. -
Аз бих заменил думата "неизмъкнима" с "неизбежна".
"Неизмъкнима" - няма такава дума в българския език.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
В ниското всяка "облачност" е нетърпима и укорима. Но пък всяко "ниско" се оказва неизмъкнима жертва на тая същата "облачност".