9 dic 2011, 11:27

Сиси

  Prosa » Otros
828 0 0
2 мин за четене

След като храносмели обяда си, боата Сиси тръгна на разходка. Беше в добро настроение, подсъскваше си весело, а птички и пчелички пригласяха и внасяха липсващата мелодия. Изтегна се на един камък и замря - това беше живот, мамка му! Добре, че успя да избяга от цирка. В гората нямаше кой да ù каже копче - всички се бояха от змии, особено - от огромни. Сравнени с нея, пепелянката и смока приличаха на връзки за детски обувки.    

 След като жегата намаля, Сиси почувства глад и тръгна на лов. На съседната полянка съзря мравояда Миро.

"Ухаа, колко е тлъст - ще има да храносмилам два дена"- доволно си изсъска наум боата.

- Здравей, ти кой си? - с тренирана любезност попита тя.

- Аз съм... малиии, а ти какво си - стресна се не на шега Миро.

- Пепелянката съм - не ме ли позна?

- Доста едра ми изглеждаш за пепелянка.

- Размерът няма значение.

- Тя и жена ми казваше така, пък избяга с лопатара... и все пак - как порасна толкова?

- Ще ти кажа, но само на ухо - не искам никой друг да узнае тайната ми.

 Миро любопитно се приближи, и преди да се усети, се озова в стомаха на Сиси.

- Нали щеше да ми кажеш как си пораснала? - дочу глас от корема си змията.

"Този пък колко е тъп - даже не разбра какво стана!"

- Пораснах толкова благодарение на такива доверчиви и глупави като теб, драги мравояде. Докато има глад за знания, няма да остана гладна.

- Благодаря ти, че ми сподели тайната си! Аз мисля да си тръгвам.

"Ама той наистина е толкова тъп, че ще получа мравчени киселини от него. Я най- добре да го пусна."

 Сиси отвори устата си и мравоядът излезе.

- Страшен номер - може ли да го ползвам?

- Може - великодушно разреши змията.

 Миро отиде до съседния мравуняк. Отвътре се чу гласец:

- Ти кой си? Как успя да станеш толкова грозен?

- Ела и ще ти кажа на ухо - не искам никой да узнае тайната ми. Нали знаеш, че мравоядите пазят своите тайни.

- Мравояд ли?!?! - отвътре се дочу отдалечаващо се топуркане на хиляди крачета. Сиси едва не се задави от смях:

- Мравоядите пазели своите тайни, а?!

- Къде сбърках? - не загря Миро.

- Ела да ти кажа на ухо.

 Той доверчиво се приближи и повторно се озова в змийския корем. Не трябва да се дава втори шанс на онзи, който не е разбрал, че е имал първи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...