Действащи лица: Ариадна (Тя) – крехка и красива жена, Анатоли (Той) – як българин, с басов глас, Гардероб (гардероб, голям, двукрилен, говорящ).

Анатоли, влиза рязко в спалнята и отива до гардероба: „Чу-чук-чук!“

Гардероб (леко притеснен): „Здравейте, но няма да кажа: Влез! Хващате ме в неудобен момент!“

Анатоли (с изненада, в гласа): „Неудобен ли, чи как неудобен, май не разбирам - не ме пускате в собствения ми гардероб, в собствената ми спалня!“

Гардероб (делово): „Може да звучи, налудничаво, даже егоистично, но да, няма да Ви пусна! Моля не настоявайте!“

Анатоли (ядосан, пуска си гласа): „Вижте, драги, ще отскоча до мъзъта, да взема инструменти, най-вече брадвата и ще вляза при Вас така или иначе! Така, чеее…“

Гардероб (по-сговорчиво): „Вижте, с удоволствие  бих излязъл,… * уааау… но имам малък проблем, как да ви кажа…“

Анатоли (в опит да отгатне, саркастично): „Заключен сте и не знаете къде е ключа? Тъмно е, не напипвате дръжката на вратата? Открили сте портал към друго измерение? Гол сте?…“

Гардероб (включва се в играта): „Почти познахте… уааау… с последното, уааау… но има и друго… уааау… Ще Ви го кажа като мъж на мъж, въпреки неудобството… Имам ерекция …“

Анатоли (аха да излезе от нерви, но запазвайки самообладание): „Ми освен да Ви оставя с мойта да довършите, пък аз да отида до магазина, а! Всъщност къде е тя?“

Гардероб (заговорнически): „Знаете ли, преди да си дойдете,… уааау… тя ме остави за да отскочи… уаау до магазина за хляб и… уаау, вино и каза, ако чуя някой да си идва,… уааау… да се шмугна тук, та когато Ви чух, аз…“

Анатоли (в очите му се чете: „Еврика!“): „Слушай сега пич, нея я няма, ако искаш да се измъкнеш здрав оттука… ще бъда откровен…“

Гардероб (не се вижда, но е ясно, че е съгласен на всичко): „Да, да, кажете, господине… уааау…“

Анатоли (с издайнически поглед, който казва: „Имам коварен план!“): „Слушай сега, аверче… Аз и Ариадна имаме сериозен предбрачен договор, с който ощетената страна получава всичко, ако другата е хваната в изневяра, както и да е… Влюбих се и вече почти две години имам връзка с друга госпожа, а Ариадна не знае… С нея съм, само защото ще загубя всичко, ако ме хване в изневяра или я напусна… Сега е момента, аверче, схащаш ли?“

Гардероба (изпищявайки): „Уааау, да, схаващам,… уаау, какво да направя аз?“

Анатоли (вече заговорнически, с нисък тембър): „Аз ще се скрия, на твойто място, а ти ще си легнеш на леглото и ще се правиш, че ме няма… разбираш ли?“

Гардероб (кимайки): „Уааау, ъхъ!“

Анатоли (продължава): „Когато тя се върне, правете каквото правите, аз ще изскоча в подходящия момент… Ще я хвана в изневяра… И ще оправя живота си, а и твоя… обещавам! Сега да се разменим…“

Гардероба се разтваря, от него изскача любовника с насинено бедро и във видима ерекция, а след него и самата Ариадна, гледайки победоносно…

Ариадна (обидено): „Анатоли, как можа, мислех, че ме обичаш и наистина ходиш в командировки и си уморен, а то…“

Анатоли (с треперещ глас): „Миличка, много те обичам, как можа да си помислиш, че мога да направя нещо… Всъщност кой е тоя до теб?“

Ариадна (отмъстително): „Няма значение! Може би нямаше да стигнем до леглото, но искам реванш!“ (Към гардероба): „Идвай, в кухнята да се възползвам от…, а ти Анатоли, докато свършим – да си събрал багажа и да си се махнал…“

Завеса.

* уааау – звук, който се издава, когато, някой те щипе, а ти си изненадан, защото не го виждаш в тъмното…