Скарах се и с Дарина Дечева
Светлана
Точно преди една година влезнах „случайно" в този сайт. Няма нищо случайно в този живот, нали другото име на Исус Христос е Случайност. Това място си беше моето бягство от действителността, моята изневяра. Тук ми беше тихо и спокойно, намерих много нови приятели. И както става в живота... Като във всяко семейство и тук разправии. Защо трябва да ни е хубаво, като може да ни е зле?!
Аз, обаче, не обръщам много внимание на скандалите, които се вихрят тук, просто си се пазя, това е. Пазя ви и вас, защото пък развихря ли се... ще си остана сама в сайтчето. Предупредени сте.
В началото беше... Значи четях почти всичко. Пишех коментари и...
Но да започна от самото начало. Приемах всичко за чиста монета. Защо и тук да се лъжем?! Обаче се оказа, че има хора, които бъркат сайта ни със сайт за запознанства. Други пък плагиатстват, трети не знам какво правят точно тук.
Откровения. Давайте да сме откровени един към друг, тук и в живота, и ще ни е по-лесно. Има автори, които са уникални, но има и такива, дето...
И така... Аз си влизам по сто пъти на ден в сайтчето, защото друга работа си нямам и хоп моите неща са най-посещавани. После си пиша с няколко ника колко съм уникална и то вземе, че стане като истинско. За това ли се борим?! Да имаме повече посещения и най-много коментари? Егати и у скучния живот!!! Нали това е за разнообразие, а не за надпревара кой пръв ще влезе в книгата с рекордите на Гинес.
Дразнехме се на двойките. Въпрос на вкус, бих казала аз. Всеки има право на мнение. Лошото е, че когато искаш да помогнеш на някого и му напишеш да си погледне грешката, се започва... мале... "Ти кой си, за да ми кажеш? То така ми е дошло..." Много чувствителни, бе. Я се оправяй сам и толкова. У лево, следващият, моля! Аз ли съм извънземна някаква, та гледам да не се забърквам в скандали или просто остарявам и се щадя?
Та да си дойдем на думата за Дара. Вчера с нея говорих цял ден по телефона. Кой ще ми плаща сметките, просто се чудя. Ще ми се наложи заради този сайт да си намеря любовник. Къде ще го търся само се чудя. Аз да не съм си го загубила, та ще го търся, но... На нея, видите ли, й било болно, че стават такива неща в нашата къщурка. Сякаш на мене не ми е, ама си трая. Трябвало нещо да се направи, за да се помогне на младите и талантливи автори. Да се спре с разправиите. Трябвало това, трябвало онова. Много креативна тая Дара, бе. Аз не знам какво значи креативна, но ми хареса думичката, дано да е и обидна. После ще питам някой какво значи, важното е да публикувам, нали така. И аз съм съгласна с нея, но как да стане, като сме толкова много и толкова различни.
Тук има автори, които ще се изучават в учебниците. Има и такива, дето по-добре да спрат да пишат завинаги. И май спешно се налага да се спре с писане на коментари от куртоазия, защото, видите ли, той ми е писал коментар и аз съм длъжна да си го върна. Нека просто не ме чете, след като аз не си връщам коментара. Ако не ми хареса, трябва ли да пиша „Браво" само за да ме чете пак?! Не, не е честно.
Та Дарчето ми вика:
- Дай да направим нещо за този хубав сайт!
Я, па тя ще ми каже. Много мразим да ме командват.
Дарчето
Викам и аз - Ама, знаменоске! Не се ли научи, че коя мома не ще да я щипат на хорото, не се хваща? Не разбра ли, че никой не иска да го щипат и затуй всички отстрани на хорото се друсат - нема шест-пет. Важното е да се друсаш и да си в тон с другите. Ма, че се друсали фалшиво - голяма работа. Важното е да скачаш. За да не те отлюспат.
Проста е тая нашата Дара. Проста и наивна. Ревнала с цело гърло вчера - Светлоооооооо, направо ми се къса сърцето. Що тъй, ма? Сиротна саминка ли си останах в тая борба?! Мигар за лошо говоря? Де що имаше самари, веке се строшиха, пусти магарета не се усещат и туй си е!
Леле като скоча. Ужили ме направо! Ти на кой ще викаш магаре, магарицо ниедна! Я да си налягаш парцалките, че да не те обадя на Мая. Да видиш ти ще ни тровиш ли живота и ще продължаваш ли да ни разваляш безоблачната идилия.
И като млъкна оная жена - ей, не вервах, че туй нейното гърло има запушване. Мълчи като пукал ви казвам. И гледа в една точка - същински циклоп. Не мига! Хак да и е. Като ще ни разваля рахатлъка - да си мълчи! Изобщо не искам да я виждам повече. И също няма да и говоря. Додето се не поправи и не влезе в правия път.
А аз просто й се обадих да питам как е мъжът й. И от дума на дума... скандал, като във всяка къща.
Обаче защо не направим нещо, за да ни е хубаво, а?!
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados
Маргарита и аз не искам да ме бъркат със Памела Андерсън, но в гръб ,много си приличаме. Какво да се прави - съдба. Пред теб няма да размахвам пръстчета, добре, че ме предупреди!!!
Кремена, много благодаря!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!