Слънцето се показа над хоризонта и скоро лъчите му огряха безкрайните равнини на Боствана.

Започваше новия ден и хората в лагера на палеонтолозите се заеха със задачите си. А днес имаше доста работа. Вчера откриха напълно запазен скелет на спинозавър и сега трябваше да го разчистят внимателно и извадят от земята, където беше прекарал десетки милиони години.

За младия ръководител на експедицията доктор Майкъл Крейг това бе голямо предизвикателство. Трябваше да докаже, че е получил поста поради своите умения и заслуги, а не по наследство.

Първоначално баща му бе ръководител на експедицията, но след внезапното му изчезване преди две седмици, ръководството на университета повери на него ръководството.

Трябваше и да се пребори с мъката и скръбта си. Баща му му липсваше ужасно. Така и не се разбра какво се случи с него. Просто един ден изчезна без следа, сякаш никога не го е имало. Взел пушката си и тръгнал някъде и оттогава никой не го е виждал. Полицията още работеше по случая и екипите й от специалисти търсеха следи. Разпитваха всички, но досега нямаше нищо обнадеждаващо. Старият професор Крейг му сякаш се бе изпарил. Някои предполагаха, че може да е отвлечен, но наоколо бе същинска пустош, нямаше и следа от други хора, като изключим няколко бушменски лагера наоколо. Най-близкият град се намираше на поне сто километра.

Единствените следи от и към лагера бяха на хора от експедицията. Специалистите претърсиха старателно целия район около лагера и нищо. Нито следа от баща му. Последно го бяха видели как излиза една сутрин от палатката си, нарамил ловната пушка и от след това сякаш се бе изпарил във въздуха. Дори и опитните следователи нямаха обяснение. Някои се шегуваха, че са го отвлекли извънземни или е попаднал в друго измерение.

Но и без професор Крейг експедицията трябваше да продължи. И без това изгубиха много време, докато полицията претърсваше наоколо и не разрешаваше да се водят разкопки, за да не се изгуби някоя важна улика.

Сега Майкъл трябваше да поеме ръководството и да продължи с проучванията.

И вчера късметът му се усмихна. Един от студентите влетя въодушевен в палатката му и съобщи за откритието. Скелет на спинозавър. Какъв невероятен шанс беше това. Спинозавърът с нищо не отстъпваше на много по-известният тиранозавър, а може би дори е бил по-голям, по-силен и по-опасен от него. Сега им предстоеше ужасно много работа, докато го извадят непокътнат от земята.

Майкъл пръв отиде тази сутрин на мястото на находката. Още не се виждаше целия скелет, но постепенно започваше да се открива.

Ученият се приближи до него и започна да оглежда внимателно. Надяваше се, че и това, което все още не бе открито от скелета, се е запазило така добре, както и вече откритото. Скелетът лежеше на една страна и засега се виждаше главата, шията и част от гръбнака.

Какво ли бе причинило смъртта му? Спинозавърът почти не е имал естествени врагове; прекалено голям и силен е бил. Може би най-големият и страховит хищник живял някога на планетата. Вероятно е починал от старост. Но това щеше да се разбере по-късно, когато се направят всички изследвания. Сега трябваше да се съсредочат върху належащата работа по разкриване и изваждане на скелета.

Майкъл коленичи и огледа разчистената част от костите на звяра. В началото не забеляза нищо особено, но когато се вгледа по внимателно, видя една малка дупка в черепа. Странно, какво ли я е причинило, помисли той.

Извади от чантата си малка четка и внимателно започна да разчиства прахта от черепа. Внимателно четкаше, сякаш галеше любимата. Внимаваше да не повреди скелета. Леко изчетка мястото около странната дупка в черепа на гигантския хищник. Приличаше на дупка от куршум!

В лагера постепенно настана оживление. Към ръководителя на експедицията се присъединиха хората от екипа му. Студентите със страст се заеха да разчистват около скелета. Трябваше да се разкопае на голяма площ около него, за да се види по-добре положението, което заема, както и всички детайли край него. Беше важно да се разбере всичко.

Младите учени работеха неуморно и с желание, но и с голямо внимание.

Около обяд вече бе разкрит почти целия скелет.

Изведнъж някой нададе тържествуващ вик!

- Доктор Крейг! – извика един от студентите. – Елате бързо!

Младежът, заедно с няколко от местните работници, копаеше на десетина метра на север от скелета на спинозавъра.

- Какво има, Том? – провикна се Майкъл.

- Елате бързо, сър! Трябва сам да видите.

Доктор Крейг се затича към въодушевената групичка и не можа да повярва на очите си.

В краката му лежеше човешки скелет. В същия геологичен пласт, в който откриха спинозавъра.

Това беше невъзможно!

Човешки скелет в пласт от креда.

Майкъл помисли, че сънува. Първо реши веднага да съобщи за откритието, но после размисли. Щяха да го помислят за луд и с кариерата му бе свършено. Трябваше първо да разбере как е попаднал този скелет тук. Невъзможно бе да е живял през креда. Това обръщаше с краката нагоре цялата еволюционна теория.

Майкъл коленичи в прахта и огледа находката. Това определено беше скелет на съвременен човек – хомо сапиенс. Десният му крак бе заклещен в една пукнатина и счупен. Явно това е предизвикало смъртта му. Човекът се е заклещил и не е имало кой да му помогне да се измъкне, умрял е от глад и жажда. Но как бе попаднал в този пласт. Това трябваше да се разбере.

Наистина понякога се намират съвременни предмети в по-стари геологически пластове, но винаги има и разумно обяснение за това. Понякога хората губят нещо и то попада в някоя дупка в земята и така стига до по стари пластове или пък се случва при разместване на земните пластове да се получи така, че предмет от по-нов да попадне в по-стар пласт и обратното, но в такъв случай това личи. Тук нямаше такова нещо. Скелетът лежеше, сякаш човекът така е умрял и се е запазил. Никакви следи от разместване на земни маси.

Странно! – помисли Майкъл. Трябва да има разумно обяснение.

Загадките в тази експедиция му идваха в повече. Първо баща му изчезна мистериозно, сега в пласт от креда намира напълно запазен скелет на разумен човек, който, съгласно всички теории, се е появил десетки милиони години по-късно. По онова време едва са се появили първите бозайници, които са били съвсем примитивни. Тогава на земята са властвали огромните гущери.

Ако се окаже, че скелетът не е попаднал вторично в тези пластове, това щеше да е най-голямото откритие, правено някога, което щеше да пренапише човешката история и не само нея, а и историята на цялата планета. Ще се ревизират всички теории за произхода на живота. Да не би пък тези, които все още вярваха в божественото начало и сътворение да се окажат прави. Може пък да не е имало никаква еволюция, а всички видове да са се появили едновременно, а после някои просто да са изчезнали, а други да са продължили съществуването си.

Обзет от размисъл, Майкъл тръгна към пустошта, която ги заобикаляше. Заобиколи една малка акациева горичка близо до намерения човешки скелет, седна под сянката й и се загледа към хоризонта. Сега откритието на спинозавара му се виждаше съвсем незначително в сравнение с човешкия скелет близо до него.

Тогава го видя!

Блестеше като огледало под лъчите на клонящото на запад слънце. Висеше във въздуха и сякаш нищо не го поддържаше. Едно огромно блестящо петно на няколко метра от учения и диаметър около три метра, което се появи внезапно, сякаш от нищото.

Още една загадка!

Нещо неудържимо привлече Майкъм към него. Направи няколко крачки и усети завихряне, което го теглеше към странното, блестящо нещо. С усилие Майкъл спря и се огледа.

Хората му работеха и сякаш нищо не забелязваха, а и нямаше как да видят, тъй като гората им пречеше.

Младият палеонтолог поиска да се върне, но против волята си направи още няколко крачки напред. Наведе се и взе голям камък и го запрати към Нещото. Със свистене камъкът премина през него и изчезна от погледа му, а Нещото продължаваше да блести насреща му.

Майкъл сви надясно и заобиколи това странно огледало, макар че тази дума не бе съвсем точна. Действително това приличаше на огледало, но нищо не отразяваше. Просто си висеше в пространството.

Ученият вървя около половин километър встрани и после се върна обратно. Сега се намираше от другата страна, но сякаш нищо не се беше променило. Блестящото нещо пак си висеше пред него и сякаш нещо го привличаше към него. Мъжът огледа внимателно, като търсеше камъка, който хвърли преди малко, но не го видя никъде, сякаш се бе изпарил в пространството. Хвърли друг камък и се случи същото. Той премина със свистене и изчезна.

Тогава Майкъл предприе нещо рисковано и необмислено. Измина няколкото крачки, които го деляха от това странно явление и уверено прекачи през него.

Усети как нещо го засмука силно и неудържимо, после сякаш прелетя няколко секунди и изведнъж се търкулна на земята. Изправи се и се огледа наоколо. Къде ли бе попаднал? Първото, което видя бяха двата камъка, които хвърли. Дали това не беше вход към друг свят? Може би сега се намираше на друга планета, в друга галактика. Кой знае?

Наоколо го заобикаляше гъста тропическа гора. Тъмна сянка за секунда закри слънцето и Майкъл погледна нагоре. Някакво странно създание летеше плавно в небето и сянката му се движеше по земята. Прилича на птеродактил, помисли ученият. Дали пък не беше още на Земята, но в друга епоха, милиони години назад във времето.

Обърна се и видя, че онова странно блестящо нещо още си виси в пространството.

Да! Намирам се на същото място, но в периода креда, реши Майкъл, когато огледа внимателно около себе си. Беше попаднал в някакво изкривяване на пространство-времето, което го бе запратило милиони години назад във времето. Дали обаче имаше път назад или вратата между времената бе еднопосочна? Нямаше как да знае, трябваше да опита да се върне. Нямаше голям избор. Всъщност възможностите не бяха много: или щеше да се върне в своето време, или да остане тук завинаги, а можеше обратния преход да го убие. Не знаеше.

Майкъл реши да огледа наоколо, преди направи опит да се върне в своето време.

Намираше са на обширна поляна, обградена от гъста и влажна тропическа гора. Недалеч от него имаше гъсталак от огромни папрати, характерни за този период. Нещо в тях привлече вниманието на младия мъж и той се отправи към тях.

Едва направил няколко крачки, Майкъл чу някакво стенание, идващо от папратите. Приличаше на човешки глас, сякаш някой викаше за помощ. Мъжът се заслуша в звука. Не се лъжеше, някой действително имаше нужда от помощ и викаше на чист английски.

Какво ставаше тук?

Ученият се затича по посока на гласа. Навлезе в папратовия гъсталак и с усилия си проби път през него.

Сега вече чуваше гласа съвсем ясно и нямаше как да го сбърка. Това беше гласът на баща му. Значи и той бе попаднал в изкривяването на времето и пространството и се беше върнал милиони години назад. Това обясняваше и тайнственото му изчезване.

Скоро Майкъл видя баща си. Лежеше по гръб и стенеше. Единият крак на стария професор Крейг бе изкривен неестествено под тялото.

- Татко! – извика Майкъл. – Какво се е случило?

- Майкъл! Какво правиш тук?

- Минах през портала на времето като теб. Отново се отвори.

Майкъл се наведе над баща си и се опита да му помогне. Кракът му бе заклещен в една скална пукнатина. Явно беше счупен. Баща му сигурно изпитваше нечовешка болка.

- Откога си тук, татко?

- Не много. Може би от около три-четири часа. Излязох да се поразходя и видях онова блестящо нещо, което привлече вниманието ми. Минах през него и се озовах милиони години назад във времето. Докато обикалях наоколо се заклещих тук.

- Как само няколко часа! – възкликна Майкъл. – Ти изчезна от лагера преди две седмици. Търсихме те навсякъде, но безуспешно. Какво се случи?

- Видях портала и минах през него. В началото изпаднах във възторг като попаднах тук. Каква невероятна възможност се откриваше пред мен! Да наблюдавам праисторически същества в естествената им среда. Преди около час намерих гнездо на спинозавър и докато се промъквах към него попаднах в този капан.

- Вчера попаднахме на запазен скелет на спинозавър, а днес открихме нещо интересно. Човешки скелет, запазен в същия пласт като спинозавъра.

Увлечени в опитите си да освободят стария професор Крейг, двамата мъже не забелязаха грозящата ги опасност.

Женският спинозавър беше усетил заплаха за гнездото и идваше да го защитава от натрапниците. Земята се тресеше под стъпките й. Внезапно Майкъл чу наближаващия тътен и се обърна, но вече беше късно. Огромният звяр бе съвсем наблизо. Към тях се приближаваше чудовище с размерите на шестетажна сграда. Спинозавър тичаше изправен на задните си крака и издаваше оглушителен рев.

Майкъл грабна мощната пушка за лов на слонове на баща си, която лежеше край него и се изправи. Прицели се във връхлитащото чудовище и стреля.

Изстрелите проехтяха в праисторическата джунгла. Майкъл стреля, докато изпразни пълнителя на карабината. Със сигурност беше улучил, но вече беше късно.

Огромната глава на спинозавъра го удари като средновековен таран и отхвърли тялото му на няколко метра. Спинозавърът ги измина само с една крачка и грамадният му крак настъпи човека по гърдите и продължи да бяга напред още известно време. После рухна като отсечен на земята. Оръжието на човека все пак успя да го победи.

Десетки милиони години по-късно неговите студенти продължаваха разкопките. Недалеч от първия човешки скелет намериха още един, но целият изпочупен, с натрошени кости.