Някак си ми се иска да живея в скромно малко градче, не село, градче. Тихо през деня, но все пак красиво и живо вечерно време. Понякога, например в сряда - пазарен ден, градът да сияе, бабите да се "бият" на пазара за зеленчуци и плодове, а вечерта да е смирена, да пеят само светлините около ненатовареното пътче минаващо през центъра, където щурците плетат своите истории.
Някак си не изпитвам желание да съм заобиколена с фалшиви хора, двулични, ежедневието ми да е препълнено с драми и проблеми, криминалните проявления в големия град и шума да ме преследва, да дишам мръсен въздух, да пия отровна вода, която е много "полезна", да се прибирам скапана от атмосферата и тежината на въздуха в панелка, която те ограничава до краен предел, да се возя в градски транспорт и да ме бутат ядосани хора.
Някак си искам малко, но истински приятели, стойностни хора с опит зад гърба си, отново някои измъчени и уморени, но от тежък труд по полето, от работа, която им доставя удоволствие, защото внуците об ...