Пия смеха ти. На глътки преглъщам безкръвните сондажи в сърцето си. Отдавна разгадах живота, но няма кой да ме чуе. Качулати въжделения прикриват истинската същност на всемира. Като тайнствено братство на горгони.
Прикрий лицето си, за да не вкаменят нетленното в теб! И ръцете, които даряват живот...
Гледаше малката фигура, която току-що беше изваял от глина. Трябваше да побърза, защото изсъхнеше ли, щеше да се напука необратимо. Познаваше всяка гънка на тялото, всеки израз в любимото лице и онази малка тръпчинка вдясно от устните, която го побъркваше до неузнаваемост. Остана доволен от сътвореното. Тя също щеше да хареса скулптурата, ако беше тука.
Прогони надигащата се жажда за близост и отиде да си легне. Трябваше да поспи преди да тръгне към нея.
Утрото настъпваше, разбуждайки капчуците по покрива. Капките запяха галещо, като часовник, отмерващ приближаващата наслада от очакваното...
***
И ето я! Прекрасна малка фея! Точно така изглеждаше в сънищата му. Съвършена, изящна, като прик ...