13.
Новата година посрещнахме с празник. Скромен, но празник. Имаше дори елха – донесохме я от парка. Украшения се пазеха във всеки апартамент, жените сглобиха менюто, хубави дрехи се намериха...
По-сложно беше с настроението. Но успяхме да преодолеем песимизма и болката пред деградиращия ни свят. Поне за вечер...
Нямахме ток, но имахме радио. А някъде далеч от нас смели и оптимистични хора пускаха музика в ефира. Дори танцувахме под звуците й...
Аз танцувах с внучката на доктор Минчев – Анка. Тя беше две години по-малка, средна на ръст, червенокоса, с чаровна цепнатина между двата предни зъба. Упорита, трудолюбива – наистина момиче с характер...
Идваше с нас на дежурства, дори се научи да стреля с пистолет. Не й даваха – нямахме достатъчно оръжие, но всички знаеха, че в случай на нужда на нея можеше да се разчита...
Точно преди празника тя спомогна да се увеличи малката ни колония с още един човек. Може би цял месец молеше и искаше от възрастните да й разрешат да потърси приятелката с ...