27 nov 2009, 0:06

Сладкарница за луди

  Prosa
1.3K 0 2
2 мин за четене

Душата, скъпи мой, душата е сладкарница.

Сърцето ми е блат от пандишпан и чака някой да го сиропира. По дланите ми лепне карамел и чакат някой да ги поцелува.

Душата, скъпи мой, душата е сладкарница.

Гърдите ми са водопад от шоколад и само чакат някой, който да поплува. По раменете  ръси се крокант и чакат някой с шепи да събира.

Душата, скъпи мой, душата е сладкарница.

Косата ми е истински лакриц и чака някой, който даже в тъмното не се страхува. По устните ми стеле се фондан, те чакат някой, който да си струва.

Душата, скъпи мой, душата е сладкарница.

От мен самата става цяла торта, ако не искаш торта, става баклава, ако не искаш мога да съм проста чаша със вода.

Душата, скъпи мой, душата е сладкарница!

От тук никой не тръгва просто така. Сладкарница за луди и решени при това, които знаят как убива захарта.

 

Душата, скъпи мой, си е душа - от моята не става тиха стая, от моята не лъха на тъга, а на кафе, бонбони, пудра захар, дъвка и халва.

Ти гледаш глупаво, любими мой, недоумяваш за какво говоря, но пука ли ти, щом си мой, а мой ли си - това дори и аз не зная.

Като душата ми, любими мой, моли се да не ти попада - в сладкарница от този тип се плаща в брой, но сумата е изненада за накрая.

Душата, скъпи мой, си е душа - от моята не става дупка празна, която да се кичи в мрак и лед. Душата ми, любими мой, е идеална за море от лимонада и шербет.

Ти гледаш глупаво, единствен мой, разбираш само, че съм странна, а странна ли съм, кой ще каже, кой, но пука ли ти скъпи, щом си мой?

В море като душата ми моли се да не плуваш, вълните имат ли пощада - солените със сигурност, любими мой, но представи си ги газирани със вкус на оранжада…

 

Душата, скъпи мой, душата е сладкарница!

Сърцето ми мечтае да се сиропира, не ставам, скъпи мой, не ставам за хлебарница, нито за парк спокоен, нито за книжарница.

Душата, скъпи мой, душата е сладкарница!

В такова кътче всичко се купува и плащането, както казах, става в брой, но плащане с пари - уви - и не започна да се практикува.

Душата, скъпи мой, душата е сладкарница!

Оттук никой не тръгва просто така. Сладкарница за луди и решени при това, които знаят как убива захарта…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Янчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...