27.11.2009 г., 0:06 ч.

Сладкарница за луди 

  Проза
1033 0 2
2 мин за четене

Душата, скъпи мой, душата е сладкарница.

Сърцето ми е блат от пандишпан и чака някой да го сиропира. По дланите ми лепне карамел и чакат някой да ги поцелува.

Душата, скъпи мой, душата е сладкарница.

Гърдите ми са водопад от шоколад и само чакат някой, който да поплува. По раменете  ръси се крокант и чакат някой с шепи да събира.

Душата, скъпи мой, душата е сладкарница.

Косата ми е истински лакриц и чака някой, който даже в тъмното не се страхува. По устните ми стеле се фондан, те чакат някой, който да си струва.

Душата, скъпи мой, душата е сладкарница.

От мен самата става цяла торта, ако не искаш торта, става баклава, ако не искаш мога да съм проста чаша със вода.

Душата, скъпи мой, душата е сладкарница!

От тук никой не тръгва просто така. Сладкарница за луди и решени при това, които знаят как убива захарта.

 

Душата, скъпи мой, си е душа - от моята не става тиха стая, от моята не лъха на тъга, а на кафе, бонбони, пудра захар, дъвка и халва.

Ти гледаш глупаво, любими мой, недоумяваш за какво говоря, но пука ли ти, щом си мой, а мой ли си - това дори и аз не зная.

Като душата ми, любими мой, моли се да не ти попада - в сладкарница от този тип се плаща в брой, но сумата е изненада за накрая.

Душата, скъпи мой, си е душа - от моята не става дупка празна, която да се кичи в мрак и лед. Душата ми, любими мой, е идеална за море от лимонада и шербет.

Ти гледаш глупаво, единствен мой, разбираш само, че съм странна, а странна ли съм, кой ще каже, кой, но пука ли ти скъпи, щом си мой?

В море като душата ми моли се да не плуваш, вълните имат ли пощада - солените със сигурност, любими мой, но представи си ги газирани със вкус на оранжада…

 

Душата, скъпи мой, душата е сладкарница!

Сърцето ми мечтае да се сиропира, не ставам, скъпи мой, не ставам за хлебарница, нито за парк спокоен, нито за книжарница.

Душата, скъпи мой, душата е сладкарница!

В такова кътче всичко се купува и плащането, както казах, става в брой, но плащане с пари - уви - и не започна да се практикува.

Душата, скъпи мой, душата е сладкарница!

Оттук никой не тръгва просто така. Сладкарница за луди и решени при това, които знаят как убива захарта…

© Гергана Янчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??