Nov 27, 2009, 12:06 AM

Сладкарница за луди

  Prose
1.3K 0 2
2 min reading

Душата, скъпи мой, душата е сладкарница.

Сърцето ми е блат от пандишпан и чака някой да го сиропира. По дланите ми лепне карамел и чакат някой да ги поцелува.

Душата, скъпи мой, душата е сладкарница.

Гърдите ми са водопад от шоколад и само чакат някой, който да поплува. По раменете  ръси се крокант и чакат някой с шепи да събира.

Душата, скъпи мой, душата е сладкарница.

Косата ми е истински лакриц и чака някой, който даже в тъмното не се страхува. По устните ми стеле се фондан, те чакат някой, който да си струва.

Душата, скъпи мой, душата е сладкарница.

От мен самата става цяла торта, ако не искаш торта, става баклава, ако не искаш мога да съм проста чаша със вода.

Душата, скъпи мой, душата е сладкарница!

От тук никой не тръгва просто така. Сладкарница за луди и решени при това, които знаят как убива захарта.

 

Душата, скъпи мой, си е душа - от моята не става тиха стая, от моята не лъха на тъга, а на кафе, бонбони, пудра захар, дъвка и халва.

Ти гледаш глупаво, любими мой, недоумяваш за какво говоря, но пука ли ти, щом си мой, а мой ли си - това дори и аз не зная.

Като душата ми, любими мой, моли се да не ти попада - в сладкарница от този тип се плаща в брой, но сумата е изненада за накрая.

Душата, скъпи мой, си е душа - от моята не става дупка празна, която да се кичи в мрак и лед. Душата ми, любими мой, е идеална за море от лимонада и шербет.

Ти гледаш глупаво, единствен мой, разбираш само, че съм странна, а странна ли съм, кой ще каже, кой, но пука ли ти скъпи, щом си мой?

В море като душата ми моли се да не плуваш, вълните имат ли пощада - солените със сигурност, любими мой, но представи си ги газирани със вкус на оранжада…

 

Душата, скъпи мой, душата е сладкарница!

Сърцето ми мечтае да се сиропира, не ставам, скъпи мой, не ставам за хлебарница, нито за парк спокоен, нито за книжарница.

Душата, скъпи мой, душата е сладкарница!

В такова кътче всичко се купува и плащането, както казах, става в брой, но плащане с пари - уви - и не започна да се практикува.

Душата, скъпи мой, душата е сладкарница!

Оттук никой не тръгва просто така. Сладкарница за луди и решени при това, които знаят как убива захарта…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Янчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...