alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
72 3524
15 feb 2014, 22:25

Сладко безумие 

  Prosa » Erotica
2808 0 16

Obra no adecuada para menores de 18 años

7 мин за четене

Сладко безумие

Той спря двигателя на колата и зачака. Бяха се уговорили до пет минути да излезе, а времето сякаш беше спряло.

Денят бе от онези  снежните, които тя обичаше. Кристина отвори вратата на жилищния блок и погледна нагоре. Снежинките падаха по лицето ѝ и се топяха. Усмихна се и побърза да  нахлупи шапката и сви зад ъгъла, където я очакваше любовта на живота ѝ. Връзката ѝ с Александър беше така стабилна, че и цунами да мине, пак щеше да устои. Тя не беше само физическа страст. Тази връзка се държеше на нещо повече. Тя е тайната на двама влюбени в големия свят без лъжи с доверие помежду им, уважение и безпрекословна вяра в другия.

Тя отвори вратата на колата и се качи. Сърцето ù биеше лудо, сякаш бягаше в надпревара в олимпийските игри. Целуна го за поздрав и се облегна назад, за да се успокои. Вече беше в сигурни ръце и това я накара да затвори очи и да се наслади на пътуването. Имаха си тяхно тайно место, което пазеше чувствата им. Там те бягаха всеки един откраднат миг и се отърсваха от всички проблеми и от ежедневието. Това, което се случваше между тези стени, ги поддържаше живи в този побъркан свят, изпълнен с болка, лицемерие и фалш. Това беше техният свят, който вече петнадесет години пазят в тайна. Ако мъжът ѝ не беше такъв кретен, тя нямаше да се отдаде на връзката си с Алекс. Макар че той много се постара, за да я накара тя да му се довери и да споделя. Да бъдат приятели, а след като Кристина го опозна, вече беше хлътнала до уши по него и пожела да му се отдаде изцяло. И това не е оправдание, това е нейният начин да се чувства жива и същевременно да живее във брак,  който тя не желаеше още отначало, но се съгласи, за да избяга от откаченото си семейство, без да си дава сметка, че тази крачка е за цял живот. Още по-малко подозираше „скъпия си съпруг“ какъв гаден характер има. От самото начало на брака им ù изневеряваше, а нощем, щом се прибере вкъщи след поредното си завоевание, я обвиняваше, че тя му изневерява. Следва скандал и дори побой, а Кристина търсеше грешката в себе си. Има поговорка „Когато нямаш доверие в себе си, как ще имаш в другия.“ 

Историята на Александър е още по-глупава. Предлага брак на съпругата си спонтанно, след като гаджето му се жени за друг. Една необмислена крачка от негова страна, но когато е размислил за постъпката си, вече е било късно. Тя така и не му е показала, че има чувства към него. За нея той е просто този, който ù плаща сметките и дори не ù се налага да му благодари, ако ще и с вечеря, сервирана като хората…  Дори когато правят секс, макар и рядко, и той е така безчувствен като самата нея. А когато Алекс пожелае поне веднъж да сменят позата, тя го отблъсква, сякаш удоволствието ще е само за него. Не знае колко губи, като се прави на ледената кралица, а той е така добър в леглото, така нежен и любвеобилен…

Времето беше с тях, снегът валеше и улиците бяха пусти. Той спря. Увери я, че няма да се бави и побърза да вземе  кафе.

Щом влязоха в топлата стая, първото, което направи, беше да я прегърне и да целуне устните, за които жадуваше. Тя отвърна с нежност на целувката му и уви ръце около врата, сякаш му казваше да не спира. Отдалечиха се за миг един от друг,  погледнаха към вече изстиналото кафе и се усмихнаха. Нямаше нужда да говорят, и двамата знаеха, че кафето ще почака.

Алекс седна на стола и побърза да се отърве от обувките си. Щом развърза връзките и ги събу, се облегна назад и се вгледа в нея. Тя почти беше свалила блузата, когато го видя как се любува на всяко нейно движение. Това я накара да се чувства още по-желана. Престъпи към него, сякаш танцуваше, и побутна краката му, за да коленичи между тях. Гледаше го с онзи поглед, който казваше всичко. Погали стегнатия му корем и бавно разкопча копчетата на дънките. Наведе се и целуна пъпа му, като галеше неговото мъжество с ръка. Той пулсираше в дланите ѝ. Целувките ѝ ставаха все по-настойчиви и тя продължи надолу около члена. Това го побъркваше… Крис си играеше с него и знаеше, че тази игра му харесва, завъртя език и облиза главичката. После го пое с уста, направи няколко движения и леко го захапа със зъби. Отново усети това пулсиране, сякаш е готов всеки момент да експлодира. Изправи се и го обкрачи с бедра, както каубой е възседнал жребец и е готов да го язди.  Прегърна го и целуна меката част на ухото. Хареса му и тя издиша бавно със стон, за да засили удоволствието. Усети твърдостта му под себе си и започна да се движи с леки, бавни движения. Все още не се бяха отървали от дрехите, но това не им пречеше да си доставят удоволствие. Алекс я подкани да се изправи и я взе на ръце. Понесе я с такава лекота и я положи на леглото. Коленичи над нея и плъзна ръка по тялото ѝ. Разкопча копчето и смъкна дънките, като ги захвърли на стола. Съблече и своите дрехи и остана гол. Опря тялото си в нейното, сякаш се страхуваше, че нещо ще я нарани и да я предпази. Отметна косата ѝ назад и целуна шията. Спусна се по гърдите ѝ и направи кръг с език около зърното, от което тя се изпъна като струна и впи нокти в гърба му. Продължи целувайки, докато стигне онази мека, топла, влажна част от нея. От гърдите ѝ се изтръгваха стон след стон и той разбра, че тя е готова да го поеме с цялата му твърдост и необуздана страст. Потърси устните ѝ и ги целуна, тя разтвори крака и го пое в себе си. Телата им затанцуваха в ритъм, ръцете ѝ не спираха да го напътстват да забърза и да я доведе до онзи сладък момент и ДА… Топлина обля тялото ѝ. Той забави ритъма, така че тя да се наслади на първия си оргазъм. Целуваше  и целуваше…

Алекс пъхна ръце под дупето ѝ и се завъртяха, така че Крис да бъде отгоре без да излиза от нея. Тя отвори  очи,  усмихна се и опъна тяло назад, за да го поеме още по-дълбоко в себе си. После бавно започна да се движи напред-назад, като  дупето ѝ не спираше да експериментира с онези въртеливи движения, както Земята се върти около оста си. Редуваше  движенията и все повече забързваше, докато отново изригна като вулкан. Опря гърди в неговите и го целуна. Сега движенията им бяха по-бавни, изпълнени с нежност, вече не бързаха… Или поне тя трябваше да задържи малко темпото, ако искаше да удължи тази безумна страст и удоволствие. Усещаше, че той е готов да свърши, но не му даде възможност. Просто спря за миг, но целувките ѝ не спираха. Искаше да го изпие целия до дъно като медовина.

На Алекс не му трябваше много време и отново я завъртя, излезе от нея и зацелува цялото ѝ тяло. Опря гърди в гърба ѝ като отново проникна в нейната топла обител. Телата им бяха така прилепнали едно в друго, сякаш беше едно. С всяко негово движение той проникваше все по-сладострастно в нея. Ръцете им бяха оплетени и не спираха да се докосват. Той целуна вратлето на Крис и тя отново задиша тежко и простена от наслада. Това нейно сладко стенене го караше да взема от нея все повече и повече и същевременно да ù дава, докато и двама стигнаха до върха.

Останаха така известно време, докато дишането и ритъма на сърцата им се нормализира. Кристина се обърна и се сгуши в него, като малко дете. В прегръдките му се чувстваше не само обичана. Чувстваше се спокойна и сигурна. Това чувство беше така силно. Да си сигурен в ръцете на другия и да знаеш, че каквото и да стане, тези ръце ще те защитят.

Запалиха по цигара и отпиха от студеното кафе. Разговаряха! Това беше специалното във връзката им, че запазиха приятелството и споделяха за всичко. Нямаше тема, която да им е табу. Разказваха си за времето, през което бяха далеч един от друг, за ежедневните им проблеми било то за работата или за семейството. Показваха си грешките  и се учеха да бъдат идеални както в отношението си, така и в отношението към другите. Бяха си дали дума, че няма да нараняват семействата си и ще дават всичко животът им като цяло да върви. Бяха намерили златната среда за себе си и с всички сили я пазеха.

Кристина погледна часовника и започна да се облича. Времето летеше, когато бяха заедно, а когато са разделени, то бавно, монотонно се влачеше. Преди да излязат навън, той я прегърна и за пореден път я целуна. Не искаше да я пуска, а тя не искаше да си тръгва. Така останаха още минута сгушени, сякаш да запечатат спомена от днешния ден до тогава, когато отново ще бъдат в техния свят. Ще си подаряват любов и ще бъдат щастливи в откраднатото време, до следващия път!

 

„Не съди живота на другите, преди да си осъзнал грешките в твоя собствен живот. Нека първи хвърли камък по тях този, който е живял безгрешно. А ако любовта е грях, то тогава всички сме за Ада!“

 

© Ваня Атанасова - Панова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ...
  • Привет, Севда!
    Въпроса, който ми задаваш и аз съм си го задавала много пъти. Както вече съм написала в произведението, че това е тяхната златна среда, в която са щастливи.... Живеем в много объркан свят и ако героите ми се съберат заедно като семейство, то тогава ще има не само наранени сърца. Тогава точно объркания свят ще съсипе тази страст във връзката. Ще се изгуби между ежедневието и проблемите. Нямам предвид любовта. Такава любов не би могла да изчезне. Тя или я има или не. Точно страстта поддържа този огън. Кратките мигове и очакването те карат да летиш и да бъдеш всеотдаен и разбира се, щастлив. Не винаги раздялата с партньора в живота е лесна и точно тази раздяла съсипва връзката между влюбените. Свидетел съм на много семейства, които са се разделили и са продължи ли живота си със други хора, които са мислели за голямата си любов, но не след дълго време когато започнеш да плащаш едни и същи общи сметки, тогава си казваш, че от трън та на глог, че и по- висок. Това се случва защото ежедневието е убило страстта във връзката - не любовта. И всичко се повтаря..... Може би, много не биха се съгласили с мен! Е, това е въпрос на моето виждане. Успех с писането! Когато думите излизат от сърцето, винаги ще се получи добро произведение. Давай смело напред! (y)
  • Щом героите ти са толкова нещастни с партньорите си защо не се разделят и да да се съберат? Аз например не бих могла да живея в лъжа. И аз искам да напиша едно произведение,ама ме е страх че няма да се хареса понеже ще ми е първото, пък нямам много време от децата
  • Благодаря ви, АннаМари и Алекс! Удоволствието е мое, че сте тук и оценихте! Любовта няма граници, стига да успеем да я открием, да я задържим и никой- никога да не нараним. Живота ни изпраща препятствия, с които е сигурен, че ще се справим и ние го правим. Намираме начин да сме щастливи, желая го и на вас!
  • Искрено благодаря за емоцията...историята за която разказваш е час от живота на много двойки намерили се и споделили Истинската любов...Всъщност да Обичаш така няма нищо лошо...Поздравления...
  • Така и ще направя, ще пиша без да чакам... Радвам се, че си тук Динко!
  • не чакай много мнението на Времето. Пиши!
  • Точно така, късчета щастие и изгаряща сърцата страст! Бъдете щастливи и вие, Донко и Милко! Благодаря!
  • ... късчета щастие...Поздрави!
  • За мен беше удоволствие да го прочета.
  • Благодаря ти, Ангел! Има различни ситуации в живота, които те карат по един или по друг начин да продължиш живота си и да искаш да си щастлив. Някои хора се впускат в изневяра просто ей-така, но други живота ги принуждава.
    "И това не е оправдание, това е нейният начин да се чувства жива и същевременно да живее във брак, който тя не желаеше още отначало, но се съгласи, за да избяга от откаченото си семейство, без да си дава сметка, че тази крачка е за цял живот."
    Но пък срещата между героите си я бива и определено лично мен ме карат да усетя онова чувство на пърхане на пеперуди в гърдите!
  • Значи нещастният брак е пътека към страстна, красива и дива любов?
    Поздрави!
  • Благодаря ти, Валентин и се радвам, че си на страничката ми и ти е харесало!
    А ти, мила Дани ме усмихна от сърце! Права си, че трябва да оставим на читателя поне малко загадъчност. Ще те чета с удоволствие и ще събирам кураж покрай твоите творби за още нови еротични разкази. Благодаря!
  • Перфектно! Поздрави, Ваня!
  • Благодаря ти, Дани! Да си призная, след като го написах доста четох твоите еротични произведения за да събера кураж и да се уверя, че не съм прекалено дръзка в думите си. Имаше какво още да опиша, но не ми се искаше да прекрачвам тази граница, която си я усетила и на която аз също много държах. А финала си е живата истина и само един интелигентен читател би я признал. Благодаря!
  • Благодаря ти, Любо! Любовта е смисъла на живота и щом не нараняваш другите и даряваш топлина, то това не е грях.... или пък е! Някой ще харесат, други не! Това е първият ми еротичен разказ и доста мислих дали да го публикувам. Времето ще покаже дали съм се справила!
Propuestas
: ??:??